Обмен на разуми

ГЛАВА 30

Лорд Блакамур беше първи до счупеното табло. Сръчните му пръсти пометоха каскета и перуката. Разкара яката си, опипа врата си и откопча няколко невидими катарамки. Накрая, с едно движение, обели прилепналата кожена маска от лицето си.

— Дедектив Ърдорф! — извика Марвин.

— Да, аз съм — отвърна марсианецът. — Марвин, много съжалявам, че се наложи да действаме по този начин, обаче само така имахме шанс да ранищим случая. С колегите решихме…

— Колеги ли?

— Да, бе, забравих да ви запозная — иронично се усмихна Ърдорф. — Марвин, представям ти лейтенант Ури и сержант Фраф.

Двамата, които бяха преоблечени като лорд Ингълнук и сър Гълс, смъкнаха маските си и се видя, че носят униформи на Северозападната Галактическа Междузвездна Полиция. Хилеха се толкова естествено, колкото неудържимо трепереха ръцете на Марвин.

— Тези джентълмени — Ърдорф посочи към Тюрингските пазачи, — също помогнаха, и то доста.

Пазачите махнаха късите си жакети от биволска кожа и останаха с оранжевата си униформа на Пътния патрул на град Касем.

Марвин се обърна към Кати. На корсажа й се виждаше забодената синьо-червена значка на специален агент от Асоциацията за Интерпланетарна Бдителност.

— Аз… Май разбирам — каза Марвин.

— Много е просто. За разрешаването на вашия случай се наложи да се обърна към колегите от други дедективски агенции. На три пъти престъпникът ни се изплъзна в последния момент. И щеше да продължава в същия дух, ако не го бяхме вкарали в капан. Изхождахме от желязната логика, че ако Крагаш ви убие, той ще стане законния собственик на тялото и няма да се страхува, че някой ще прояви претенции към него. И обратно — докато сте жив, за него няма да има и миг покой. Въвлякохме ви в този смъртоносен план с надежсата, че Зе Крагаш няма да устои на изкушението да би убие. Останалото са подробности.

Дедективът Ърдорф се обърна към престъпника и го попита:

— Имате ли да добавите нещо, Крагаш?

Крадецът с лицето на Марвин елегантно се облегна на стената и скръсти ръце, изпълнен с достойнство.

— Ще направя една-две забележки — заяви Крагаш. — Преди всичко ще ви кажа, че планът ви беше неспокопсан и очевиден. Още от самото начало цялата работа вонеше и се навих да участвам единствено със слабата надежда тя да се окаже чиста. Затова подобна развръзка не ме учудва.

— Забавно, нали? — вметна Ърдорф.

Крагаш сви рамене.

— Второ. Искам да ви заявя, че не изпитвам никакво угризение на съвестта по повод така нареченото „престъпление“. Ако даден индивид не съумее да съхрани тялото, значи заслужава да го изгуби. Животът ми беше дълъг и бурен и съм забелязал, че хората имат навика да раздават телата си на първия срещнат, а също така да предоставят разума си в робство на всеки, който им го поиска. Затова повечето хора не са списобни да отстояват дори природните си права да притежават тяло и разум, а предпочитат да се избавят от тези объркващи емблеми на свободата.

— Това е класическата апология на престъпника — отбеляза Ърдорф.

— Това, което извършва един човек, вие наричате престъпление, а това, което иззвършва мнозинството, наричате правителство — продължи Крагаш. — Аз не мога да схвана разликата и затова отказвам да й се подчинявам.

— Може да си плямпаме така цяла година, но времето ми е скъпо — каза марсианският дедектив. — Ще тренирате логическото си мислене в килията, Крагаш. Арестувам ви за незаконни сделки при Обмен на разуми, опит за убийство и крупна измама. Справих се със сто петдесет и деветия си случай и прекъснах поредицата от неуспехи.

— Така ли? — ехидно продума Крагаш. — Според вас наистина ли всичко е толкова просто? Не сте се сетили, че дупката има втори изход.

Явно им се надсмиваше.

— Дръжте го! — извика Ърдорф.

Четиримата полицаи се втурнаха към Крагаш. Обаче преди да го докопат, той вдигна ръка и бързо начерта във въздуха магически кръг.

Очертанието на кръга представляваше ослепителен пламък!

Крагаш пъхна в кръга единия си крак и той изчезна.

— Ако наистина ви трябвам, знаете къде да ме намерите — подразни ги той.

Полицаите се хвърлиха към него, ала той прекрачи пламтящите очертания и потъна целия. Виждаше се само главата. Намигна на Марвин и главата му също изчезна — остана само огнения кръг.

— Побързайте! — викаше марвин. — Хванете го!

Обърна се към Ърдорф и се втрещи — дедективът стоеше с отпуснати рамене, а унилото му лице бе побеляло от отчаяние.

— Ама побързайте, де!

— Няма смисъл. Мислех, че съм предвидил всичко… Но не и това. Този явно е откачил напълно.

— Какво ще правим сега? — не мирясваше Марвин.

— Нищо. Той се скри в Усукания свят, а аз се провалих и при сто петдесет и деветия си случай.

— Ами да го последваме тогава — Марвин направи крачка към пламтящия кръг.

— Не бива! — извика Ърдорф. — Не разбирате… Усуканият свят означава или смърт, или лудост, или и двете! Шансовете ви да се върнете оттам са толкова малки…

— Не са по-малки от тези на Крагаш — твърдо заяви Марвин и прекрачи очертанията на кръга.

— Нищо не разбирате! — извика след него Ърдорф. — Крагаш няма никакъв щанс!

Само че Марвин не чу последните думи, защото беше изчезнал отвъд огнения кръг. Странните, неизследвани пространства на Усукания свят неудържимо го всмукаха.