Обмен на разуми

ГЛАВА 9

Дъждовната гора на ганзърите на Мелд беше дълбока и обширна. Сред гигантските дървета се чуваше лекият шепот на вятъра, по-точно неговата сянка. Той се промъкваше през преплетените лиани и, сякаш пречупил хълма, пълзеше по острата трева. Капките с мъка се стичаха по листата, като че ли са се заблудили в лабиринт и сега присядат върху мъхестата, равнодушна почва да си починат. Сенките се сливаха, пробляскваха, избледняваха и се появяваха отново, приведени в мнимо движение от двете уморени слънца в небето с цвят на зеленикава плесен. Отгоре неутешим теренгол подсвирваше на приятелката си, но в отговор се чуваше само честата, зловеща кашлица на хищния кралескачач.

Из този скръбен пейзаж, толкова мъчително напомнящ на Земята и толкова различен от нея, бродеше Марвин Флин, вече в непривичното мелдско тяло, и упорито гледаше в краката си — търсеше яйца от ганзъри, без да знае на какво приличат.

Всичко стана много бързо. От мига, в който попадна на Мелд, нямаше време да се огледа. Още не се бе осъзнал, а някой вече крещеше в ухото му.

Флин едва успя да разгледа своето четириръко и четирикрако тяло. Докато размаха единствената си опашка и присвие ушите си на гърба, вече го гонеха като добитък към работната група, съобщиха му номера на спалното помещение и мястото на столовата, връчиха му с два номера по-голям пуловер и обувки, които му бяха почти по мярка, като изключим факта, че левите малко го стягаха. Флин се подписа за получаването им и се снабди с инструментите, необходими за новата му професия — огромен синтетичен чувал, тъмни очила, компас, мрежа, щипки, тежък метален триножник и бластер.

Строиха го заедно с другите работници и управителят — уморен, надменен атреанец — набързо ги инструктира.

Флин разбра, че новият му дом заема незначителна част от пространството около Алдебаран. Направо казано, Мелд си е една второстепенна планета. Климатът й (по скалата на Хърлихейн-Чанз за климатичните допуски) е класифициран като „непоносим“, природните й ресурси са „под минималната норма“, а коефицентът на естетическия резонанс (без да бъде измерен) е обявен за „невдъхновяващ“.

— Не е място, което бихте избрали за отпуската си, пък и за каквото и да било друго — при тези думи на управителя работниците нервно захихикаха. — Освен всичко друго това е негостоприемен и противен свят, някакво галактическо недоразумение, космическа посредственост, обаче обитателите му го тачат като своя родина и считат, че е най-прекрасната планета във Вселената.

Мелдците страхотно се гордеят с единствената си ценност и не се оплакват от мизерния си живот. С мъжествената решимост на вечни неудачници те правят просеки в дъждовната гора, а в неизбродимите подвижни пустини добиват руда с жалко метално съдържание. Тяхната настойчивост би могла да служи за пример, при условие, че не водеше до неизменен крах. Това би представлявал Мелд, ако не съществуваше още един факт. Имам предвид, разбира се, яйцата на ганзърите.

Яйцата на ганзърите! Не се срещат на другите планети, а и никоя от тях не се нуждае от тях в такава степен. Яйцата на ганзърите! Те са единствения предмет на износ от Мелд. За щастие на тукашните жители, тези яйца се радват на невероятно търсене. На Оричейд служат за любовни амулети, на Змиеносец II ги смилат и ги ядат като незаменим стимулатор на любовни желания, на Моричейд след освещаване се превръщат в култови предмети за безмозъчните К’тенги. Много други ги използват за каквото им дойде на ум.

И така, яйцата на ганзърите са жизненоважен, на всичкото отгоре и единствен природен ресурс на тази планета. Благодарение на него мелдците се задържат на определено ниво на цивилизацията. Ако липсваше, расата неминуемо би загинала.

За да хванете яйце на ганзър, трябва само да се наведете и да го вдигнете. Точно в това се състои трудността на задачата, защото ганзърите са категорично против подобни действия. Обитават горите и са произлезли от древните гущери. Те са свирепи, коварни, жестоки, много добре се крият и изобщо не се поддават на опитомяване. Всичко това прави събирането на яйцата им доста опасно занимание.

Създало се е доста любопитно, ако не и парадоксално положение — основният източник на блага за Мелд е и основна причина за смъртността. Това може да ви послужи като храна за размисъл в началото на работния ви ден. Запомнете думите ми: пазете се, отваряйте си очите на четири, седем пъти мерете — един път режете, направете всичко възможно, за да запазите договорирания си живот, да не говорим за скъпоструващите тела, които използвате. Но не забравяйте и за нормата — не я ли изпълните, ако ще и с едно яйце, веднага ви се начислява цяла наказателна седмица. Желай ви успех, момчета!

Построиха Марвин и останалите работници в редици и ги закараха в гората. След около час стигнаха до зоната за търсене. Марвин се възползва от случая и помоли един майстор да го инструктира.

— Инструкции? Какъв вид от типа инструкции? (Беше преселник от Оринейтиан и не можеше да се похвали с лингвистични способност).

— Ами какво да правя — уточни Марвин.

Майстора дълго мисли и накрая реагира:

— Ти длъжен събира яйца на ганзър. (От устата му излезе „гъндзър“).

— Абе, това е ясно. За друго те питам — не знам даже на какво приличат тия яйца.

— Ти не се вълнува. Ти разбери, когато видиш без грешка, да.

— Тъй вярно, сър. Ако намеря яйце има ли особени правила за това как да го пипам? Да не взема да го счупя?

— Пипай. Ти вдига яйце, сложиш в чувал. Ти разбира моята думи, да или не?

— Да, бе, разбирам — увери го Марвин. — Искам също така да ми кажеш колко е дневната норма и как се смята заработката? Часово? Обедната почивка включва ли се?

— А така! — недоумението изчезна от широкото, добродушно лице на майстора. — Най-после. Ти вдига яйце, сложиш в чувал, ясно?

— Ясно — побърза от отговори Марвин.

— Ти прави така виинаги, докато чувал не напълни се. Схваща ли?

— Май разбрах. Пълния чувал съответства на действителната или идеалната норма. Дай да ти повторя всички етапи, да видим дали правилно съм разбрал. Първо: установявам местонахождението на яйцето, ако използвам земния еквивалент на това понятие, и би трябвало да не изпитам трудности при разпознаването му. Второ: след като открия и идентифицирам обекта на търсенето, пристъпвам към действието, наречено „слагане на яйцето в чувала“, след което повтарям целия процес от началото. Трето: повтарям операцията S за х пъти, при което се получава уравнението S.х=В!, където В представлява капацитета на чувала, а ! е сумата от х операции, необходими за напълването на В. Накрая свършвам, връщам се в лагера и предавам съдържанието на чувала. Правилно ли съм ви разбрал, сър?

Майстора се почеса с опашката по зъбите и попита:

— Май ме занасяш, а, хлапе?

— Няма такова нещо, сър, просто исках да съм сигурен…

— Ти прави майтапи с впрегатника от стара планета Оринейтиан, да, разбира се. Правиш се много остроумен, но не си много остроумен. Запомни — никой не обича наперените младоци.

— Съжалявам — каза Марвин, почтително повдигнал опашка. (Не съжаляваше. За първи път се забавляваше, откакто започнаха неприятностите, и беше доволен да открие, че може да се забавлява, без да им обръща внимание).

— Така или иначе, на мен аз мисля, ти усвоил елементарни правила на работа много добър, така че върви да вършиш своя работа-труд и си дръж носа надалеч, иначе ще счупи твои шест или повече краници. Вдяваш ли?

— Вдявам — Марвин се завъртя около дясното си рамо и препусна в галоп през гората да търси яйца на ганзъри.