Обмен на разуми

ГЛАВА 20

Крачеха неуморно напред по огледалния склон на стръмната планина. Вятърът духаше свирепо — искаше да им разкъса дрехите и да им отчупи премръзналите пръсти. Под краката им предателски се чупеше на вид здравия лед, когато се притискаха с изнурените си тела към заледения склон и се придвижваха по ослепителната повърхност като гъсеници.

Валдец понасяше всичко с равнодушието на светец.

— Признавам, че не е лесно — усмихна се той. — Но любовта ви към тази жена ви крепи и не се разкайвате, нали?

— О, да, разбира се — промърмори Марвин. Честно казано, в главата му започнаха да се промъкват съмнения. В края на краищата не бе прекарал и един час с Кати.

До тях с грохот мина лавина. Бялата смъртоносна вълна мина буквално на сантиметри от изнемощелите пътешественици. Валдец безгрижно се усмихна и напевно издекламира:

— Всички неприятности ще бъдат възнаградени с върха на творението — лицето и фигурата на любимата.

— О, да, разбира се — вяло откликна Марвин.

Около тях прелитаха копия от ледени висулки, отчупени от високите скални тераси. Марвин се замисли за Кати и откри, че не помни как изглежда. Мина му през акъла, че любовта от пръв поглед е силно идеализирано понятие.

Пред тях се появи пропаст. Марвин я огледа, хвърли поглед към ледените полета отвъд нея и стигна до извода, че цялата работа не си струва усилията.

— Май е най-добре да се върнем — каза той.

Валдец се подсмихна и спря в началото на главозамайващото спускане в раздирания от ветрове ад на фантастичните снежни планини.

— Знам защо казахте това, приятелю.

— Нима?

— Разбира се. По всичко личи, че не желаете да рискувам живота си, като продължавам безразсъдното, макар и възвишено търсене. Възнамерявате на придължите сам.

— Така ли мислите?

— Да. Дори и най-невнимателният наблюдател ще забележи, че сте твърдо решен да откриете своята любов незавасимо от трудностите, защото имате железен характер. Ще забележи още, че благородната ви душа не иска да въвлече толкова предан приятел и надежден другар в тази гибелна авантюра.

— Не съм много сигурен…

— Затова пък аз съм сигурен. И на неизказания ви въпрос ще отговоря така: „Приятелството е като любовта — то не познава граници“.

— Много мило от ваша страна — Марвин не сваляше поглед от пропастта. — Обаче с Кати се познаваме толкова отскоро, че не знам дали си подхождаме. Може би ще се окаже, че е по-добре да си дигаме чукалата оттук.

— Не сте много убедителен, приятелю — разсмя се Валдец. — Моля ви, не се притеснявайте за моята безопастност.

— Честно казано, безспокоя се моята безопастност.

— Глупости! — весело извика Валдец. — Пламъкът на страстта изгаря престорения хлад в думите ви. Напред, приятелю!

Явно Валдец беше решен ако трябва и със сила да го завлече при Кати, независимо дали Марвин желае или не. Единственият изход бе мълниеносто на цапардоса Валдец по ченето, да го нарами и да се върне в цивилизацията. Приведе се леко напред.

Спътникът му остъпи.

— Не става, приятелю! Любовта пак издаде намеренията ви. Искахте да ме нокаутирате, нали? И след като се уверите, че съм настанен удобно и имам достатъчно храна, да тръгнете сам-самичък през бялата пустиня. Само че аз отказвам да се подчиня. Продължаваме заедно, компадре.

И като си метна на гърба мешката с провизиите, Валдец започна да се спуска в пропастта. За Марвин остана само да го последва.

Няма да досаждаме на читателя с подробности от величавия поход през планината Мууртескю, със страданията на обладания от любов Марвин Флин и непоколебимият му спътник. Няма да описваме нито причудливите халюцинации, измъчвали пътешествениците, нито временната лудост на Валдец, когато се провъзгласи за птица, способна да прелети над тристаметрова пропаст. Също така за никой, освен за философите, няма да е интересен психологическия процес, в резултат на който Марвин, при мисълта за понесените лишения, мина от привързаност към споменатата дама през силна привързаност, след това през любов и накрая към свепоглъщаща страст.

Достатъчно е да кажем, че всичко това се случи, пътешествието през планината трая много дни и им донесе куп преживелици. Но най-после завърши.

От билото на последния хълм Марвин погледна надолу и вместо ледени полета видя зелена морава, хълмиста гора под лятното слънце и селце, сгушено до завоя на реката.

— Това… Това е…

— Точно така, сине — тихо промълви Валдец. — Това е Монтана де лос Трес Пикос в провинция Аделанте, в страната Ламбробия, в долината на Синята Луна.

Марвин благодари на този стар гуру — с друга дума не може да се назове ролята, изиграна от лукавия, безпогрешен Хуан Валдец — и тръгна към пункта на откриването, където трябваше да чака Кати.