Обмен на разуми

ГЛАВА 25

Ханът на обесения беше общо взето приятно местенце, чиято клиентела беше съставена главно от шумни и буйни представители на долната класа. Покрити с рибени люспи амбулантни търговци ревяха за пиене, а пламенни агитатори крещяха обиди към правителството под неодобрителното дюдюкане на широкоплещести ковачи. В огромното огнище се печеше ширококрак тротозавър, а една прислужничка поливаше цвъртящото месо с миризливи сосове. Някакъв цигулар се беше покачил на маса и свиреше джига, а дървения му крак потропваше в ритъма на стария рефрен. Пияна проститутка със стъклен поглед плачеше в ъгъла с пиянско самосъжаление. Парфюмиран денди допря дантелена кърпичка до носа си и презрително хвърли монета на дърпащите се на въже. Един ваксаджия се опита да бръкне в тенджерата с овнешка чорба, но усети ръката си прикована към масата. Това вдъхнови компанията и тя се поздрави с наздравици.

— Дъ Ви давъ Бог дубро, гуспудини, мъ к’во шъ жълайти зъ пийни?

Марвин вдигна поглед и видя келнерка с червени бузи и огромна пазва да очаква поръчката му.

— Медовина, ако обичате — отвърна той внимателно.

— Шъ го имати — каза момичето и навеждайки се да оправи своя жартиер прошепна — Гуспудини, бивайти внимателен, щот туй място, истина, ма не’й тъй необезопасително зъ млади джент’мени кът Вас.

— Благодаря за предупреждението — отговори Марвин — но ако играта загрубее съм склонен да повярвам, че не ще да бъда тъй изцяло беззащитен.

— Ъх, ма Вий не ги знайти къкви съ — възрази момичето и се отдалечи бързо, защото грамаден мъж облечен изцяло в черно приближаваше масата на Марвин.

— Хиляди кърващи рани от Всемогъщия, какво става тука? — изкрещя той.

В хана се възцари тишина. Марвин бавно погледна мъжа и разпозна в огромния му гръден кош и ръце оня, когото наричаха Черния Денис. Спомни си също така, че мъжът имаше репутация на убиец, крадец, грубиян и побойник.

Марвин се престори, че не забелязва приближаваето. Вместо това той измъкна ветрило и го размаха внимателно пред носа си.

Тълпата избухна в див, селяшки смях.

Черния Денис се доближи с половин стъпка. Мускулите на ръката му танцуваха като кораби, докато мачкаше дръжката на рапирата си.

— Мътните да ме ослепят дано — ревна Черния Денис — но ми изглежда великолепно да имаме сред нас тази вечер един момък, който удивително прилича на кралски шпионин!

Марвин предположи, че онзи се опитва да го предизвика, затова пренебрегна острата забележка и запили ноктите си с тънка сребърна пила.

— Е, да пукна и червата ми да изтекат дано — продължи да проклина Черния Денис — ама май тоя тъй наречен джентлемен не е съвсем джентлемен, щом не обръща внимание когато друг джентлемен му говори. А може пък и да е глух, ама аз ще видя таз работа.

— На мен ли говорите? — попита Марвин с изненадващо мек глас.

— На тебе, ами — отговори Черния Денис — щото ми се струва, че не ми харесва физиономията ти.

— Така ли? — учуди се Марвин.

— Аха — изрева Черния Денис — нито пък харесвам маниерите ти, вонята на парфюма ти, нито пък формата на ръцете и краката.

Марвин хвърли остър поглед наоколо. Моментът беше изпълнен с убийствено напрежение и не се чуваше звук освен тежкото дишане на Черния Денис. И тогава, преди Марвин да отговори един човек изтича към Черния Денис. Това беше малък гърбушко, с бледожълтеникаво лице и дълга бяла брада, висок не повече от метър и влачеше копие стърчащо високо над него.

— Я ела, бе — викна той на Черния Денис — Ще проливаш кръв на празника на Свети Ориджин и това дори не ти прави впечатление? Засрами се, Черен Денис!

— Ще проливам кръв, когато си искам, ако ще планините да се срутят — изрева кавгаджията.

— Да, да изкарай му карантията! — кряскаше един дългонос тип от тълпата, едното му око блестеше в синьо, другото кафяво намигаше.

— Йе, изкарай му я! — ревнаха дузина гласове.

— Господа, моля ви — намеси се ханджията, кършейки ръце.

— Придуприждавах Ва — каза и раздърпаната барманка, а подноса с чаши трепереше в ръцете й.

— Айде, остави контето на мира — настоя гърбавият, дърпайки Черния Денис за ръкава.

— Пусни ме бе, гърбицо! — изкрещя Черния Денис и замахна с дясната си ръка. Тя намери дребосъка право в средата на гърдите и го метна през цялата стая върху една маса, където накрая се спря сред трясъци на счупени чаши.

— Да пукнеш дано, и твоя ред дойде! — обърна се побойникът към Марвин.

Марвин продължаваше да си вее с ветрилото, наглед спокоен, но очите му бяха като две цепки. По-наблюдателният би забелязал едва видимия трепет на китката и бедрата му. Марвин благоволи да се обърне към досадника.

— Още ли си тук? — запита той — Момко, твоята натрапчивост става изморителна за очите и досадна за сетивата.

— Така ли? — кресна Черния Денис.

— Така — иронично му отвърна Марвин — Затова се махай, момко, и отнеси прегрялото си туловище със себе си, докато не съм го охладил с кръвопускане, което никой хирург няма да спре.

Черния Денис зяпна от това нечувано нахалство. След това с бързина, неприсъща за размерите му, той измъкна меча си и го стовари на масата с такава сила, че тежкия дъб се разцепи на две. Може би това щеше да се случи и на Марвин, но той вече не беше там.

Задавен от гняв Денис се спусна въртейки меча си като ватърна мелница. Марвин танцуваше с лекота, прибра ветрилото в колана си, нави ръкави, наведе се избягвайки нов удар и скочи върху задната маса сграбчвайки от нея ножа за рязане на месо. След това стиснал оръжието в ръка той се придвижи напред, за да влезе в схватката.

— Изчезвайте, сър — крещеше барманката — Той шъ Ви разцепи кат масата!

— Пазете се, млади човече! — викаше и гърбавият подслонил се под една маса.

— Изръчкай му червата! — ревеше и дългоносият с разноцветните очи.

— Господа, моля ви! — викаше нещастният ханджия.

Двамата биещи се срещнаха в центъра на стаята. Черния Денис, с лице изкривено от гняв, размахваше меча си със сила достатъчна да повали цял дъб. Марвин се придвижваше със смъртоносна увереност, защитавайки се само с ножа си. Той ловко отби един удар, после втори и незабавно контраатакува. Черния Денис парира удара и премина в отбрана, гледайки на противника си с много повече от респект. След това изрева гръмовито и се втурна в атака, изтиквайки Марвин назад през одимената стая.

— Двоен наполеон за големия — викна парфюмираното денди.

— Дадено — отвърна му гърбавия — но забележи, това момче работи доста ловко с краката.

— Движението на краката няма да му помогне да избегне стоманата — отбеляза дендито. — Не ще ли подкрепиш разсъждението ми с кесията си?

— Йе! Прибавям пет луидора — заяви гърбавият докато ровеше в кесията си.

Тълпата бе обхваната от комарджийска страст.

— Десет рупии за Денис! — викаше дългоносият — Отгоре на това предлагам залог три към едно!

— Нека бъдат четири — намеси се друг — и седем към пет за първа кръв! — и изричайки това измъкна торба златни сувенири.

— Дадено — крясна разноокият, залагайки три сребърни таланта и един златен полудинар — а в името на Черната вещица, дори предлагам осем към шест за пробождане в гърдите.

— Приемам — изврещя барманката и извади кесия с талери на Мария Тереза от пазвата си.

— Освен това ще дам и шест към пет за първа ампутация!

— Приемам — ухили се парфюмираното денди — аз пък давам девет към четири, че тоя нежния ще избяга като пършиво куче преди третата кръв!

— Приемам облога — каза Марвин Флин с чаровна усмивка. Изплъзвайки се от удара на Денис той измъкна от джоба си кесия с флорини и я хвърли на деднито. След това се зае сериозно да се бие. Дори в тези няколко тежки момента умението на Марвин да се фехтова можеше ясно да се види. Все пак той беше изправен пред силен и безпощаден противник, въоражен с меч много по-дълъг от смешното оръжие на Марвин, при това противникът беше обезумял от ярост.

Последва атака и цялата тълпа затаи дъх когато Черния Денис се втурна напред като танк. Изправен пред такъв устрем Марвин се видя принуден да отстъпи. Той се качи на масата и усетил, че ще бъде притиснат в ъгъла подскочи високо, хвана се за полиелея прелетя през стаята и леко падна на краката си.

Объркан и почувствал известна несигурност в себе си, Черния Денис прибегна до номер. Когато отново се доближиха, дългата ръка на Денис хвърли стол на пътя на Марвин и докато той го избегне, Денис сграбчи кутия с черен Игнеански пипер от масата и я хвърли в лицето на Марвин. Но лицето на Марвин не беше вече там.

Завъртайки се на левия си крак Марвин си послужи с коварна тактика. Финтира веднъж с ножа, дваж с очите си и накрая завърши с перфектен минаващ удар комбиниран с крачка назад.

Черния Денис се облещи тъпо и само успя да види дръжката на Марвиновия нож стърчаща от гърдите му. Очите му се отвориха широко от изненада, а ръката му с меча закъсняло замахна. Марвин спокойно се обърна на петите си и бавно се отдалечи оставяйки незащитения си гръб изложен на блестящото острие.

Черния Денис се опита да замахне отново, но вече тънка сива пелена падаше пред очите му. Марвин беше нанесъл удара с изключителна прецизност. Затова и мечът на Черния Денис изтрака на пода, а миг по късно към него се присъедини и тежкото тяло на скандалджията.

Без да се обръща назад Марвин прекоси стаята и седна на стола си. Отвори ветрилото, след това намръщено изтри челото си с дантелена носна кърпичка. Две или три капки пот лъщяха по лицето му. Марвин изтри и тях и изхвърли кърпата. Стаята тънеше в абсолютна тишина. Дори разногледият като че ли бе спрял да диша. Това може би беше най-смайващото представление на фехтовачи, което зяпачите бяха виждали. До един скандалджии и побойници, непризнаващи господар, сега те явно бяха впечатлени.

Миг по-късно избухна страшна врява. Всички се тълпяха около Марвин, поздравяваха го и хвалеха майсторството му във фехтовката. Двамата въжеиграчи (братя, по рождение глухонеми) издаваха съскащи звуци, гърбавият се хилеше и броеше печалбите си със запенена уста, барманката гледаше с нескрит възторг към Марвин, а ханджията черпеше всички за сметка на заведението. Разногледият подсмърчаше с дългия си нос и мърмореше за късмет, дори парфюмираното денди дойде да поднесе поздравления.

Бавно в стаята се завръщаше стария порядък. Двама слуги с борчески вратове извлякоха навън тялото на Черния Денис, а тълпата изпрати трупа с обелки от портокали. Печеното отново бе заредено на шиша, а тракането на зарове и плясъкът на карти се чуваха дори през свирнята на еднокракия сляп цигулар. Дендито се насочи към масата на Марвин и свали почтително шапката си.

— Моите почитания, сър, вие наистина владеете чудесно изкуството на фехтоването и на мен ми се струва, че вашите умения могат да бъдат оценени в службата на Кардинал Макчъри, който винаги е търсил храбри и силни момци като Вас.

— Не се продавам — каза Марвин тихо.

— Радвам се да чуя това — отвърна дендито.

Поглеждайки мъжа пред себе си по-внимателно Марвин откри същата бяла роза на бутониерата и копие от „Целзиев дневник“ (четвърто издание) в ръката му.

Очите на дендито блеснаха предупредително. С най-обикновения си глас той каза:

— Е, добре, сър, моите поздравления отново, а ако не възразявате бих Ви поканил в апартамента си на Авеню Мартирс. Бихме могли да дискутираме най-изтънченото от боя със саби и да пийнем малко вино, което семейството ми съхранява от 103 години.

Едва сега Марвин разпозна под дегизировката човекът, който му предаде бележката на площада.

— Сър — отвърна той — поканата Ви е чест за мен.

— Да изчезваме веднага — прошепна му човекът. — Черния Денис беше предвестник, показалец, който ни сочи накъде духа вятъра. И аз се страхувам, въпреки вашите прекрасни умения, да не би вятърът да премине в ураган и да ни помете.

— Би било много жалко — съгласи се Марвин.

— Съдържателю! Пишете го на сметката ми!

— Йе, сър Жул! — отвърна ханджията с нисък поклон.

И така двамата излязоха заедно навън и потънаха в черната нощ.