Обмен на разуми

ГЛАВА 11

Изведнъж времето спря! Марвин видя застиналата, полураззината уста на ганзъра, налятото с кръв ляво око, цялото огромно тяло, сковано от някаква странна, непреодолима инерция.

До него неподвижно лежеше яйцето като резбовано копие на самото себе си.

Ветрецът замря. Дърветата се вцепениха в напрегнати пози, а меритейския ястреб увисна в средата на полета си като привързано за връв чучуло.

Дори слънцето спря неумолимия си ход!

И сред тази необикновена жива картина Марвин със свито сърце се втренчи в единственият движещ се феномен, който възникна във въздуха на около метър от главата му, малко вляво.

Започна като прашен вихър, набъбна, разшири се, удебели се в основата и се превърна в конус към върха. Въртеливото движение се засили и фигурата придоби отчетливи контури.

— Дедектив Ърдорф! — извика Марвин.

И наистина — това беше марсианският дедектив, същият, когото преследваха безброй неуспехи и който обеща на Марвин да се справи със случая и да му върне тялото.

— Хиляди извинения затова, че извам без покана — каза Ърдорф, когато се материализира напълно и тежко тупна на земята.

— Слава Богу, че сте тук! Спасихте ме от много неприятна смърт и ако ми помогнете да махна тоя гадина от себе си…

Марвин все още лежеше под лапата на ганзъра, която сякаш бе от чугун. Нямаше никаква възможност да се измъкне.

— Ще трябва да ме извините — каза дедективът, докато се изправяше и изтупваше, — но не мога да направя това.

— Защо?

— Против правилата е — обясни Ърдорф. — Забранено е всякакво местене на тела, когато имаме изкуствено спиране на времето (както в момента), защото това може да доведе до парадокс, а парадоксите са забранени, тъй като могат да доведат до свиване на времето, а свиването на времето може да предизвика изкривяване на структурните линии в нашия пристранствено-времеви континуум и да разруши Вселената. Затова всяко преместване се наказва с една година затвор и глоба хиляда долара.

— А-ха. Не знаех.

— За съжаление е така.

— Разбирам.

— Надявах се да разберете.

Последва дълго, тягосно мълчание. Накрая Марвин се обади.

— Е?

— Какво казахте?

— Казах… По-точно исках да ви попитам защо дойдохте?

— А-а. Реших да ви задам няколко въпроса, за които не се сетих по-рано, а биха помогнали за оперативното разследване и разрешаване на случая.

— Ами питайте.

— Благодаря. Преди всичко, кой е любиимият ви цвят?

— Синият.

— Кой оттенък? Моля ви за по-голяма точност.

— Като на яйце от червеношийка.

— Хммм — дедективът записа отговора в тефтерчето си. — А сега без да се замисляте ми кажете едно число.

— 87792,3 — без колебание отвърна Марвин.

— Ъммм. Чудесно — Ърдорф затрови тефтерчето. — Май това е всичко.

— Какъв е смисълът от тия въпроси?

— Когато разполагам с тази информация, мога за следя за остатъчни рефлекси у заподозрените. Това е част от теста на Дуулман за проверка на самоличността.

— Така ли? А как върви работата, напредвате ли?

— За успех и дума не може да става. Но смея да ви уверя, че случаят се развива задоволително. Проследихме крадеца на Йорама II, където се скри като заек сред товар от бързо замразено месо, предназначено за Голяма Джоера. Там се представи за беглец от Хейдж ХI и това му донесе голяма популярност. Изхитри се да си уреди прехвърлянето на Квантис, където са били скрити парите му. Не изкара и цял ден там, а си купи билет за местния кораб до Петдесетзвездния Автономен Регион.

— И после?

— Временно му изгубихме следите. Пендесетзвездният Регион се състои от четиристотин трийсет и две планети с общо население триста милиарда. Както виждате, чака ни доста работа.

— Безнадеждна, ако съдя по думите ви.

— Точно обратното — всичко се нарежда прекрасно. Непросветените винаги приемат усложненията за неуспехи. Интересуващият ни престъпник няма да бъде спасен дори от подобно множество, защото то се поддава на статистически анализ.

— И какво ще стане сега?

— Ще продължим с анализа, след което, опирайки се на теорията на вероятностите, ще изпратим извадката из цялата Галактика и ще видим дали няма да се превърне в Свръхнова… Изразявам се метафорично, разбира се.

— Разбира се. Наистина ли се надявате да хванете престъпника?

— Изобщо не се съмнявам в резултатите — увери го Ърдорф. — Но трябва да се запасите с търпение. Не забравяйте, че междупланетните престъпления са сравнително нова област, затова и междупланетното следствие е в детството си. Има много престъпления, при които дори не може да се докаже дали има престъпник, да не говорим за намирането му. Така че, в известен смисъл може да се каже, че ви е провървяло.

— Явно се налага да ви повярвам. Що се отнася до сегашното ми положение…

— Нали се опитвах да ви предупредя да не попадате в подобни ситуации — скара му се дедективът. — Имайте го предвид в бъдеше, ако намерите начин да се измъкнете. Желая ти успех, приятел!

Дедективът Ърдорф започна да се върти все по-бързо пред очите на Марвин, накрая се превърна в блещукащ вихър, потъмна и изчезна.

Времето потече.

Марвин отново гледаше в цепнатите черни очи под ниското бронирано чело, чудовищно раззинатата паст се приближава, готова да отхапе главата му наведнъж.