Обмен на разуми

ГЛАВА 5

Веднага след пристигането ги отведоха в полутъмна, сива килия, където живееше фулзаймският телепат — трикрако същество, както и всички обитатели на планетата Фулзайм, надарено с шесто чувство, най-вероятно като компенсация за недоразвитите други пет.

— Да става каквото ще става — изрече фулзаймеца, когато се строиха пред него. — Ела насам, малкия, и кажи защо си тук — и властно посочи към полицая.

— Ама господине — от смущение полицаят се изправи в целия си ръст. — Аз не съм който и да е, а полицай!

— Много интересно — отговори телепатът. — Само че за мен си остава неясно какво отношение има това обстоятелство към въпроса за вашата виновност или невинност.

— Мен не ме обвиняват в никакво престъпление — бранеше се полицаят.

Телепатът се замисли за момент и уточни:

— Струва ми се, че схващам. Обвиняват ей тия двамата, така ли?

— Да.

— Приемете извиненията ми. Излъчваната от вас вина ме накара да направя прибързани изводи.

— Излъчвам вина?! — гласът на полицая не се промени, но по кожата му избиха характерните оранжеви петна на загрижеността.

— Точно така — повтори телепатът. — Няма защо да се чудите. Присвояването в особено големи размери е нещо, от което се срамуват почти всички разумни същества.

— Чакайте малко! Нищо не съм присвоявал!

Фулзаймеца затвори очи и потъна в собствените си мисли. Накрая уточни:

— Вярно е. Имах предвид, че тепърва ще присвоите нещо голямо.

— Ясновидството не се счита за доказателство в съда — обяви полицаят. — Освен това да надничате в бъдещето означава да нарушавате закона на свободната воля.

— И това е вярно. Моля да ме извините.

— Няма нищо. Кога ще извърша упоменатото присвояване в особено големи размери?

— След около шест месеца.

— И ще ме арестуват ли?

— Не. Ще напуснете тази планета и ще се скриете на място, където законът за депортиране на престъпници не действа.

— Доста интересно. Я ми кажете, моля ви… Впрочем, ще обсъдим този въпрос после. Сега трябва да изслушате двете страни и да установите кой е виновен и кой е невинен.

Телепатът огледа Марвин, заплаши го с ципестата си лапа и му заповяда:

— Разказвайте!

Марвин разказа всичко — от прочитането на обявата до този момент, без да пропусне нито една подробност.

— Благодаря ви — каза фулзаймецът, когато Флин свърши. — А сега, сър, е ваш ред.

И се обърна към стареца, който се изкашля, почеса се по гърдите, изплю се няколко пъти и започна да разказва.

Често да ви кажа, не знам от къде да започна, затова мисля най-напред да ви се представя. Казвам се Ейджелър Тръс и принадлежа на расата на немуктианските адвентисти. По професия съм съдържател на магазин за готово облекло на планетата Ачелсис V. Магазинчето ми е малко, не е кой знае колко доходно и се намира в Ламберса, на Южния полярен кръг. Всеки ден продавам дрехи на работниците-емигранти от Венера, които са здрави, зелени, дългокоси момчета, изключително невежи и избухливи, нямащи нищо против да се сбият, макар че съм чужд на расовите предразсъдъци.

Професия като моята предразполага към философстване. Не съм богат, но поне, слава Богу, със здравето съм наред, жена ми Алура също, ако изключим хроническата фиброза на щипките. Освен това имам двама големи сина — единият е лекар в Сиднепорт, другият е треньор на „Клантите“. Имам и омъжена дъщеря, което означава, че имам и зет.

На зет си никога не съм се доверявал, защото е конте — има дванайсет чифта нагръдници, а дъщеря ми няма даже приличен комплект пръцичи за чесане. Само че не я съжалявам — сама си изкопа дупката, нека сега си лази вътре. И въпреки всичко, когато един човек толкова се увлича по дрънкулките, ароматичните масла за ставите и тем подобни разкошотии, има за какво да се замислиш. При това разчита само на скромната си заплата като посредник при продажбите на влага (нищо, че според него е инженер по хидросензорни системи).

Вечно се опитва да изкара допълнителни пари, като се впуска във всякакви глупави начинания, които аз съм длъжен да финансирам от моите с пот заработени спестявания — не е лесно да пробуташ дрехи на ония зелени здравеняци. Миналата година, например, реши да става градински мъглар, а аз му викам: „Кому е нужно?“ Ама жена ми настоя да го поощря и разбира се, доста си изпати. А тая година има нов план — този път за вълна втора употреба в цветовете на дъгата от Вега II, която кой знае как е докопал от Хелигоупорт, и искаше аз да я изкупя.

Казвам му: „Според тебе колко от тия венериански кресльовци разбират от маскарадно облекло? Ами че те се радват ако могат да си позволят раирани шорти или роба за празниците“. Само че зет ми никога не разбира от дума и затова ми отговаря: „Виж сега, тате, изучавал съм венерианските обичаи и нрави. Тия момчета са израснали в гората, обичат обредите, танците и особено крещящите цветове. Значи работата е опечена, нали?“

Накратко, нави ме на тая глупост, макар че бях против. Разбира се, реших сам да огледам вълната в цветовете на дъгата, защото на зет си не бих се доверил да оцени даже и парче марля. За тази цел трябваше да прекося половината Галактика и да дойда на Марс, в Хелигоупорт. Така започнах да се готвя за пътуването.

Никой не искаше да си сменим разумите. Не мога да се сърдя на никого — на планета като Ачелсис V никой не се бута доброволно. Изключвам, разбира се, емигрантите от Венера, но те са неразбираем народ. Обаче видях обявата на марсианеца Зе Крагаш, който си предлагаше тялото, защото искал да даде по-продължителна почивка на разума си, като го прати в хладилника. Дяволски скъпо, но нямах избор. Възстанових част от парите, като дадох тялото си на един приятел, който беше ловец на карензи, докато мускулна дискомиотоза не го прикова на леглото. Отидох в Бюрото по Обмените, откъдето ме проектираха на Марс.

Представете си моето негодувание, когато се оказа, че не са ми приготвили тяло! Всички се шашнаха, опитвайки се да изяснят къде е пропаднало тялото-носител. Даже имаха идеята да ме проектират обратно на Ачелсис V, но не стана, защото моят приятел беше отишъл да лови карензи.

Най-после ми намериха тяло от „Терезиенщадт — тела под наем“. Само че те дават телата за не повече от дванайсет часа, защото лятно време са пълни със заявки. Пък и тялото за нищо не става, пясъкът се сипе от него — вижте сами. Отгоре на всичко ми излезе много по-скъпо.

Тръгнах да изяснявам къде е грешката и какво се оказа? Този турист от Земята най-нахално се разхожда в тялото, за което съм платил исканите суми и което съгласно договора трявба да заемам в момента.

Не само че е несправедливо, но и вреди на здравето ми. Това е моята история.

Телепатът се оттегли в килията си да обмисли ситуацията. Не беше минал и един час, когато излезе и обяви:

— И двамата сте наели, разменили или по друг законен начин сте придобили едно и също тяло, по-точно телесната обвивка на Зе Крагаш. Тялото е било предложено от собственика, споменатия Зе Крагаш, на всеки от вас, следоветално сделката е осъществена в разраз с всички съществуващи закони. Действията на Зе Крагаш следва да се считат за престъпни както по замисъл, така и по изпълнение. Предвид стеклите се обстоятелства наредих да изпратят спешно съобщение на Земята за моменталното арестуване на Зе Крагаш и задържането му под стража, докато не бъде предаден в ръцете на съответните власти. Що се отнася до вас, и двамата сте били заблудени да сключите сделка. Но първата, съдейки по датите на догорите, е сключена от мистър Ейджелър Тръс, изпреварил мистър Марвин Флин с трийсет и осем часа. Следователно присъстващата телесна обвивка се присъжда на мистър Тръс като първи купувач. На мистър Флин се препоръчва да прекрати незаконното използване на тялото и да приеме за сведение Предупреждението за Изселване, което му връчвам и което ще започне да действа след шест стандартни часа по Гринуич.

Фулзаймецът подаде на Марвин Предупреждението за Изселване. Флин го пое с мъка, но покорно.

— Според мен е най-добре да се върна на Земята в моето тяло.

— Би било много мъдро от ваша страна — одобри идеята телепатът. — За нещастие в близко време това едва ли ще бъде възможно.

— Как така?

— Според съобщението на земните власти, чиято телепатограма току-що приех, не са успели да открият тялото ви, одухотворено от разума на Зе Крагаш. Резултатите от предварителното разследване показват, че мистър Крагаш е напуснал планетата, отнасяйки вашето тяло и парите на мистър Тръс.

Чак след известно време Марвин вдяна какво става. Все пак осъзна всички последствия, произтичащи от чутото.

Беше попаднал на Марс в чуждо тяло, което се налагаше да освободи. След шест часа щеше да се превърне в разум, лишен от тяло и почти лишен от надеждата да си намери такова.

Само че разумът не може да съществува извън тялото. Бавно и неохотно Марвин Флин прозря, че го чака неминуема смърт.