Обмен на разуми

ГЛАВА 13

Вървяха и се хлъзгаха из дивата, буйна дъждовна гора. Всеки момент очакваха да ги налети опасност. Обаче нито една жива твар не се нахвърли отгоре им и те благополучно стигнаха до малка поляна.

В средата видяха схлупена къщурка и пред нея — човек.

— Това е Отшелника — осведоми ги яйцето. — Съвсем е откачил.

Марвин и Отис нямаха време да смелят тази информация, защото Отшелника се надигна и извика:

— А сега стойте, спрете, останете! Отрийте се пред мен!

— Аз съм Марвин Флин, а това е приятелят ми Отис Дейгобърт. Желаем да напуснем планетата.

Отшелникът като че ли не чу — галеше дългата си брада и замислено се любуваше на короните на дърветата. Обади се басов, унил глас:

Яйцето преведе:

— Каза, че е предчувствал, че ще дойдете точно по този път.

— Приветства ли ни? — попита Отис. — Доста странно се изразява.

Отшелникът се обади:

— Иска да не шепнете — обясни яйцето. — Шепотът го прави нервен.

— Това го виждам и без да ми го казваш — озъби се Марвин.

— Оправяй се тогава — яйцето явно се разсърди. — Само се опитвах да бъда полезен.

Отшелникът направи няколко крачки напред, спря и каза:

— Какво търсиш тука, аруун?

Марвин хвърли бърз поглед към яйцето, но то упорито си траеше. Тогава схвана смисъла на въпроса и отвърна:

— Сър, искаме да се махнем от тая планета и дойдохме при вас за помощ.

Отшелникът поклати глава и промълви:

— За какво намеква? — попита Марвин.

— Ами познай, като си толкова умен — тросна му се яйцето.

— Извинявай, ако съм те обидил с нещо.

— А, няма защо.

— Ама наистина се разкайвам. Ще ти бъда безкрайно задължен, ако ми преведеш последното му изказване.

— О’кей. Казва, че не те разбира.

— Какво?! Изразих се пределно ясно.

— Не и за него. За да те разбере, трябва да го кажеш в стихове.

— Аз? Никога! — Марвин потрепери с отвращението, което изпитват всички разумни земляни от мъжки пол при мисълта за стихове. — Просто не ми се удава. Може би ти, Отис…

— А, не! — панически се отзова Отис. — За какъв ме мислиш? Да не съм ти някой първокласник?

— Започва да се ядосва — изкоментира яйцето. — Пробвай се, от опит глава не боли.

— Защо не отговориш ти вместо нас? — предложи Отис.

— Да не съм някой зубър? — възмути се яйцето. — Ако искате да говорите, ще го правите сами.

— Единствените стихове, което помня от училище, са рубайи7 — призна Марвин.

— Ами давай — подкани го яйцето.

Марвин се позамисли и нервно започна:

— Доста неритмично — изкоментира яйцето. — Но като за първи опит не е зле. (Отис запична да се хили и Марвин го перна с опашката).

Отшелникът отговори:

Вече по-бързо, Марвин издекламира:

Отшелникът:

Марвин:

Отис, който едва се въздържаше да не се изкикоти, се обади:

— Ей! Май чух да ме споменавате?

— Позна — озъби му се Марвин. — По-добре се помъчи да спретнеш някой стих, ако искаш да се разкараме оттук.

— Че защо? Справяш се като за двама.

— Не става. Отшелникът току-що предупреди, че всеки отговаря за себе си.

— Какво да правя, Господи? — прошепна Отис. — Не знам нито една поема.

— Ами измисли нещо — намеси се яйцето.

— Ммм… Помня само част от нещо на Суинбърн, което ми разправи една лепка. Хубаво беше, ама доста глупаво.

— Я да го чуем — настоя Марвин.

Отис се препоти докато започне:

Отшелникът:

Марвин:

Отшелникът:

Придържайки се към мерената реч, полека се приближаваха към къщурката на Отшелника, където видяха древен и грозен разумопредавател, скрит зад един храст. Марвин разбра, че и най-откачените си имат собствен номер — Отшелникът беше дошъл на планетата преди по-малко от година, а вече сигурно е натрупал състояние от нелегалното прехвърляне на бегълци на затънтените пазари в Галактиката.

Не беше етично, но както каза Отшелникът: