Обмен на разуми

ГЛАВА 8

Застанаха лице в лице — Марвин с отворена уста, Макхонъри със стиснати зъби. Няколко секунди отлетяха в мълчание, след което Добродетелния каза:

— Виж какво, малкия, това не е миризлив дюкян, а и аз не съм миризлив урунгел. Ако имаш нещо да казваш — пей! Ако ли не — движи се, докато не съм ти счупил гребена.

Марвин веднага разбра, че този не е от породата на мазните, угоднически настроени търговци на тела. В дрезгавия глас нямаше и следа от подлизурство, извивката на устните не бе от раболепните. Този човек говореше това, което мислеше, и не се интересуваше от последствията.

— Ами… Аз съм клиент — успя да каже Марвин.

— Ей, провървя ми — подигра го Макхонъри. — Сега трябва да кудкудякам от радост, така ли?

Точно тази реплика и отмерените маниери на човек, който си знае цената, накараха Марвин да му има доверие. Разбира се, даваше си сметка, че външността може и да лъже, но до сега никой не го беше открехнал как да оценява хората при първа среща, освен по външността им. Беше готов да се остави в ръцете на този горд и озлобен човек.

— След няколко часа ще ме лишат от ей това тяло — обясни Марвин. — И понеже моето го откраднаха, спешно ми трябва нещо за ползване. Нямам много пари, обаче… на всичко съм съгласен и съм готов да работя.

Макхонъри се облещи, стиснатите му устни се разтегнаха в язвителна усмивка.

— Готов си да работиш, а? Колко мило! И за кого си готов да работиш?

— За когото и да е.

— Ами? Можеш ли да работиш с Моткалмски метален стан със светлочувствителен пулт и ръчно отбиране? Не? Мислиш ли, че ще се справиш с експресния сепаратор на частици, ако те пусна да работиш в заводите на „Нови Резкоземни Елементи“? Не си учил за това, а? Имам поръчка от един хирург на Вега, трябва му помощник, който да управлява стимулатор на нервни импулси — стария модел с двата педала. Не си имал това предвид, нали? След това имам поръчка от Потьомкин II, където имат нужда от вентрилог6, а един ресторант от района на Бьотс иска да му изпратим готвач, който да готви всекидневните ястия и да познава кухната на Ктензис. Не вдяваш ли? Може да ти хареса да събираш цветя на Мориглия, но там трябва да се предвижда антезис за не повече от пет секунди. Или би могъл да се заемеш с точково спояване на плът, ако имаш здрави нерви, или да контролираш възстановяването на филопози, или… Само че според мен нищо от изброеното не те трогва, нали?

Флин поклати глава и си призна:

— Не разбирам от нито една от тези работи.

— Това не ме учудва, както може да си мислиш. Нещо поне умееш ли?

— В колежа съм учил…

— Я ми се разкарай с твойта автобиография! Интересува ме твоят занаят, талант, професия, способност, изкуство — наречи го както искаш. Кажи ми какво конкретно можеш да вършиш?

— Ами щом поставяте така въпроса, сигурно нищо особено не умея.

— Знам — въздъхна Макхонъри. — Ти си неквалифициран. На челото ти е написано. Сигурно ще ти е интересно да научиш, малкия, че неквалифицираните разуми са повече от бездомните кучета. Пазарът е претоварен с тях, Вселената е препълнена — пращи по шевовете. Всичко, което можеш да правиш, машината ще го извърши по-добре, по-бързо и къде-къде по-охотно.

— Много съжалявам, сър — отвърна Марвин достойно, макар и с известна тъга, и се приготви да си върви.

— Чакай малко. Ако не се лъжа, търсеше работа.

— Ама нали казахте…

— Казах, че си неквалифициран, което си е самата истина. Казах още, че машината ще направи всичко по-бързо и по-охотно, но в никакъв случай не и по-евтино.

— А-ха!

— Да-а, що се отнася до евтинията, водиш на машините с една точка. А в наши дни това е огромно предимство.

— Какво пък, това е някаква утеха — в гласа на Марвин прозвуча съмнение. — И, разбира се, е много интересно. Но когато Пенгъл Фишека ме насочи към вас си мислех…

— Стоп! — изпружи се Макхонъри. — Ти си приятел на Фишека?

— Да речем, че съм — отвърна Марвин, избягвайки директната лъжа.

— Да беше казал отначало. Не че нещо щеше да се промени — фактите са си факти. Но поне бих ти обяснил, че да си неквалифициран не е престъпление. По дяволите, всички сме се родили такива, нали? Ако имаш късмет с краткосрочния договор, няма да си мигнал, когато ще владееш вкички занаяти.

— Надявам се да е така, сър — Марвин стана внимателен, след като Макхонъри прояви заинтересованост. — Имате ли предвид някоя работа?

— Да. Едноседмично прехвърляне, а една седмица се издържа на всякаква работа, дори ако работиш на челна стойка. Теб не те заплашва подобно нещо — работата е приятна и прилична, на чист въздух, не се налага да напрягаш много акъла си, условията са добри, предоставя се ръководство и сродна работна сила.

— Звучи интиргуващо. Какво й е кофтито на тая работа?

— От тази длъжност не можеш да забогатееш. Честно казано, калпаво плащат, но не може всичко наведнъж, нали?

— И каква е тази длъжност?

— Официалното й название е „Индигейтор на Уутеки, Втори клас“.

— Звучи внушително.

— Развам се, че ти харесва. Това означава, че трявба да събираш яйца.

— Яйца ли?

— Да. Ще ти обясня по-подробно: трябва да търсиш яйца на скален ганзър и като ги намериш, да ги събираш. Мислиш ли, че ще се справиш?

Марвин се почеса.

— Мислех първо да разбера повече за техниката на събиране, за условията на работа… — млъкна насред дума, защото Макхонъри бавно и печално поклати глава.

— Трябва ли ти работа?

— Нямате ли нещо друго?

— Не.

— Съгласен съм.

— Умно решение — похвали го Добродетелния и измъкна от джоба си някаква хартийка. — Това е стандартния, одобрен от правителството договор на кроу-мелдски език, който е официален език на планетата Мелд II, където е седалището на фирмата-наемател. Четеш ли кроу-мелдски?

— За съжаление не.

— Абе, стандартен текст. Фирмата не носи отговорност при пожар, земетресение, атомна война, превръщането на местната звезда в свръхнова, стихийни бетствия… Съгласна е да те наеме… Снабдява те с мелдско тяло… В изключение на случаите, когато не е в състояние, тогава не е задължена… И Бог да те поживи.

— Моля?

— Последното е стандартна фраза. Я да видим… Май това е всичко. Разбира се, ти си задължен да не вредиш, да не шпионираш, да бъдеш почтен, да се подчиняваш и така нататък, а също и всячески да избягваш половите извращения, изброени от Хофмейър в „Стандартна книга на мелдските перверзии“. Задължен си да се миеш два пъти дневно, да не задлъжняваш, да не се алкохолизираш и да не се побъркваш. Това е. Ако имаш конкретни въпроси, ще се постаря да ти отговоря.

— Да. Става дума за всичките тия задължения…

— Няма страшно. Искаш ли работата или не?

Марвин обаче остана с известни съмнения.

Не успя и да мигне, когато се опомни на Мелд, в мелдско тяло.