Обвинението

26.

Кръвта е живот. Държи се като живо същество.

Когато има пробив в кръвоносната система, кръвоносният съд се свива уплашен, смалява се в опит да намали и кръвта, изтичаща през раната. Тромбоцитите начаса се съюзяват, за да запушат дупката. Съществуват тринайсет фактора за съсирването и те впрягат заедно своята алхимия, за да спрат кръвотечението. Винаги съм смятала и че кръвта не току-така е яркочервена. Това е цветът на тревогата, на опасността, на бедствието. Ако подобно на потта кръвта беше прозрачна, сигурно нямаше да забелязваме, че ние или друг се е наранил. Яркочервеното изразява значението на кръвта, то е сирената, която пищи, когато се е случило най-голямото насилие: когато някой е осакатил друг човек или му е отнел живота.

Кръвта на Даян Брей крещи със своите капки и пръски, петна и локви. Тя разгласява кой какво е направил, а в някои случаи — и как. Колкото по-силно удряш, толкова по-големи са скоростта и количеството на кръвта, разлетяла се във въздуха. Кръвта, разхвърчала се при удар с някакъв предмет, разказва колко точно удара са били нанесени, в нашия случай най-малко петдесет и шест. Това е възможно най-точната сметка, която можем да направим, понеже някои петна се наслагват върху други, а да разбереш колко са, е все едно да отгатнеш колко пъти чукът е ударил по пирона, за да го забие в дървото. Броят на ударите, за които изчислихме, че са нанесени в тази стая, отговаря на онова, което ми каза трупът на Брей. Но и при аутопсията се натъкнах на толкова много направени на пихтия кости и на толкова много счупвания, че накрая и аз му изгубих края. Омраза. Невероятна похот и ярост.

Никой не се е опитал да позачисти следите от онова, което се е разиграло в спалнята, и гледката, която ние с Бъргър заварваме, е в пълен разрез с тишината и стерилността в останалите помещения в къщата. Като начало цялата стая е в нещо като гъста яркочервена паяжина, изплетена от криминалистите, опитали се да установят траекторията на капките кръв, които са просто навсякъде. Целта е да определят разстоянието, скоростта и ъгъла, чрез математически метод да изчислят къде точно се е намирало тялото на Брей, когато е бил нанасян всеки от многото удари. Получило се е нещо като странна съвременна инсталация, причудлива алена геометрия, отпращаща окото към стените, тавана, пода, старинните мебели и четирите скъпи огледала, където навремето Брей се е прехласвала по чувствената си ненадмината хубост. Локвичките спечена кръв по пода са твърди и лепкави като засъхнала меласа, а огромното легло, където трупът на Брей бе изложен толкова жестоко на показ, изглежда така, сякаш някой е залял голия матрак с няколко кутии черна боя.

Бъргър оглежда стаята педя по педя и аз усещам реакцията й. Тя попива мълком онова, което човешкият мозък наистина не може да проумее, толкова ужасно е то. Зарежда се с енергия, каквато могат да проумеят единствено хора, особено жени, посветили се на борбата срещу насилието.

— Къде са чаршафите и завивките? — пита прокурорката и отваря дебелата папка. — Предадени ли са на лабораторията?

— Не ги намерихме — обяснявам и се сещам за мотелската стая.

И там нямаше чаршафи и завивки. Сещам се и за твърденията на Шандон, че му били взели завивките в парижкото жилище.

— Кога са махнати, преди или след убийството й?

Бъргър изтръсква няколко снимки от плик.

— Преди. Личи от кръвта по голия матрак.

Влизам в стаята и заобикалям опънатите конци, които като дълги кльощави пръсти сочат към престъплението на Шандон. Показвам на прокурорката необичайните успоредни ивици по плата, кървавите линии, останали от намотаната дръжка на секача, докато между ударите или след тях Шандон го е оставял на матрака. Отпърво Бъргър не ги забелязва. Гледа вторачено, сбърчила леко чело, докато разчита бъркотията от тъмни петна, които всъщност са отпечатъци от длани и пръски там, където според мен Шандон е опирал колене, докато е седял върху трупа и е задоволявал ужасните си сексуални фантазии.

— Линиите нямаше да останат върху матрака, ако по време на нападението леглото е било с чаршаф — обяснявам аз.

Бъргър изучава снимка на Брей, легнала възнак насред матрака и облечена в черни кадифени панталони с пристегнат колан, но без обувки и чорапи, гола от кръста нагоре, със златен часовник, натрошен на парченца върху лявата й китка. Златният пръстен на дясната й ръка се е врязал в костта на пръста.

— И така, по онова време или не е имало чаршафи, или той ги е махнал по някаква причина — допълвам аз.

— Опитвам се да си го представя. — Бъргър оглежда матрака. — Шандон е в къщата. Принуждава Брей да тръгне по коридора към тази част, към спалнята. Няма следи от боричкане, по нищо не личи да я е наранил, преди да са стигнали тук, а после — бум! Става страшно. Въпросът ми е: той я докарва тук и казва: ей, я почакай малко да махна чаршафите от леглото! Нима си е губил времето с това?

— Когато тя е била върху леглото, наистина се съмнявам да е била способна да говори или да избяга. Ако погледнете тук и тук, и тук, и тук — соча аз конците, прикрепени с лепенка до кървавите капки на прага на спалнята. — Кръв, отхвърчала от ударите с някакъв предмет, в нашия случай, секач.

Бъргър проследява с поглед рисунъка, очертан от яркорозовите конци, и се мъчи да го съпостави с онова, което е видяла върху снимките.

— Кажете ми честно — приканва тя. — Наистина ли вярвате на тия конци? Познавам полицаи, които смятат, че това са бабини деветини и губи време.

— Не е така, стига човекът, който прибягва до този метод, да знае какво прави и да се придържа към науката.

— А какво гласи науката?

Обяснявам й, че кръвта се състои от деветдесет и пет на сто вода. Спада към физиката на течностите и е подвластна на законите на движението и на земното притегляне. Типичната капка кръв пада за секунда на седемдесет и пет сантиметра. Диаметърът на петното става по-голямо, колкото по-голямо е разстоянието, на което то пада. Ако кръвта капе, около първоначалната локвичка се образува венец от пръски. Разплисканата кръв пък оставя дълги тънки дъги около петното в средата. Докато изсъхва, кръвта първо е яркочервена, после става кафеникавочервена, кафява и накрая черна. Познавам специалисти, които цял живот са изследвали с капкомери, тръбички, маркучи, стойки и какво ли още не движението на кръвта, изстисквали са я, изливали са я, мятали са я върху всякакви повърхности под най-различни ъгли и от най-различна височина, минавали са през локви, джапали са, удряли са, експериментирали са. Освен това тук, естествено, става дума за математика, за геометрия на правите линии и тригонометрия, чрез които се изчислява отправната точка.

Още от пръв поглед кръвта в спалнята на Даян Брей се възприема като видеозапис на случилото се, но във формат, който не може да бъде разчетен, освен ако не приложим науката, опита и дедуктивното мислене. Бъргър иска да използвам и интуицията си. Отново настоява да прекрача професионалните граници. Проследявам десетина конеца, съединяващи пръските по стената и рамката на вратата и сливащи се в определена точка в пространството. Тъй като няма как да прихванеш конеца за въздуха, криминалистите донесоха от антрето старовремска закачалка за дрехи и залепиха връвта на около метър и половина над пода, за да определят откъде са дошли пръските кръв. Показвам на Бъргър къде вероятно е стояла Брей, когато Шандон й е нанесъл първия удар.

— Била е на няколко крачки от вратата — пояснявам аз. — Виждате ли празното пространство тук? — Соча място върху стената, където няма кръв, само пръски, обточили го като ореол. — Или Брей, или Шандон са спирали с тялото си кръвта и тя не е попаднала върху тази част на стената. Брей е била права. Възможно е и Шандон да е стоял прав. А ако той е бил прав, значи и жената също е стояла, защото няма как да си изправен и да биеш някого, повален на пода. — Изопвам гръб и й показвам. — Освен ако ръцете ти не са дълги два метра. Отправната точка, от която кръвта се е разлетяла, е на повече от метър и половина над земята, което ще рече, че ударите са били нанасяни именно на такава височина. По тялото на Брей. Най-вероятно по главата й. — Приближавам се към леглото. — Сега вече Брей е повалена.

Соча петната и капките по пода. Обяснявам, че петната, образувани под прав ъгъл, са кръгли. Ако, да речем, сте застанали на четири крака и кръвта капе от лицето ви направо на пода, капките ще бъдат кръгли. Много от капките по пода са кръгли. Някои са размазани. Покриват площ от около шейсет сантиметра. За кратко Брей е стояла на четири крака, сигурно се е опитвала да пропълзи и да избегне ударите.

— Шандон ритал ли я е, стъпвал ли е по нея? — пита Бъргър.

— Не открих нищо, което да показва, че го е правил.

Въпросът е уместен. Ритниците биха добавили нови отсенки в чувствата, съпътстващи престъплението.

— Ръцете се възприемат по-лично от краката — отбелязва Бъргър. — Поне такива са наблюденията ми при убийствата, извършени от сексуални подбуди. Рядко съм виждала убиецът да е ритал и тъпкал.

Заобикалям леглото и соча още разлетяла се кръв и пръски, а после отивам при спечената локвичка кръв на няколко крачки от леглото.

— Тук Брей е изгубила много кръв — казвам аз на прокурорката. — Може би именно на това място Шандон й е разкъсал блузата и сутиена.

Бъргър прехвърля снимките и открива онази, където блузата от зелен сатен и черният сутиен на Брей са запокитени на пода, на няколко метра от леглото.

— Вече при кревата откриваме и мозъчна тъкан — продължавам аз да разчитам зловещите йероглифи.

— Шандон е сложил тялото върху леглото — вметва Бъргър. — Но без да насилва Брей. Въпросът е дали тя е била в съзнание.

— Не ми се вярва. — Соча мъничките късчета почерняла тъкан, полепнали по горната табла на леглото, по стените, нощната лампа, тавана отгоре. — Мозъчна тъкан. Брей вече не съзнава какво става. Но това е само мое мнение — уточнявам аз.

— Била ли е още жива?

— Още е кървяла. — Показвам плътните черни петна по матрака. — Това вече не е мнение. Това е доказан факт. Брей още е имала кръвно налягане, но е почти изключено да е била в съзнание.

— Слава богу!

Бъргър е извадила фотоапарата и започва да прави снимки. Личи си, че е опитна и има добра подготовка. Излиза от стаята, после отново влиза и още от прага щрака, за да запечата онова, което току-що съм й обяснила, и да го съхрани върху филма.

— Ще пратя Ескудеро да го заснеме и с видеокамера — съобщава ми прокурорката.

— Полицаите вече го заснеха.

— Знам — казва Бъргър, а светкавицата блясва отново и отново. Не я интересува, че местопрестъплението вече е заснето. Перфекционистка е. Иска да изпипа всичко, както смята за добре. — Много ми се ще да повторите обясненията си и върху запис, но не мога да си го позволя.

Не може, понеже и защитата на обвиняемия ще има достъп до видеолентата. Бъргър не си води и никакви бележки, понеже не иска Роки Каджиано да има достъп и до една-едничка дума — изречена или написана, извън официалните документи, които съм длъжна да предоставя. Изключително предпазлива е. Върху мен тежи сянката на съмненията, които ми е много трудно да приема на сериозно. Още не мога да проумея как някой ще реши не на шега, че съм убила жената, чиято кръв е навсякъде около нас и под краката ни.

Ние с Бъргър приключваме в спалнята. После обикаляме и други помещения в къщата, на които не съм отделила достатъчно, да не кажа никакво внимание при първоначалния оглед на местопрестъплението. Все пак проверих аптечката в спалнята. Винаги го правя. Мога да науча много за човека от това, с което той притъпява телесните неудобства. Разбирам кой страда от мигрена или някакво душевно заболяване, кой се е вманиачил на тема „здраве“. Знам например, че Брей се е тъпчела с валиум и авитан. Открих стотици хапчета, които е държала в шишенца от нуприн и тиленол. Имала е и малки количества буспар. Обичала е успокоителните. Била е готова на всичко, само и само да получи спокойствие. Ние с Бъргър разглеждаме стаята за гости в дъното на коридора. Не съм влизала в помещението и съм изненадана, че то е неизползваемо. Дори не е обзаведено, задръстено е с кашони, които Брей очевидно не си е дала труда да разопакова.

— Нямате ли чувството, че не е смятала да се задържа дълго тук? — пита ме Бъргър — вече ми говори така, сякаш съм част от екипа й, нейна първа помощничка. — Защото аз определено имам такова чувство. Човек не поема висока длъжност в полицейско управление, ако не смята, че ще се задържи на нея поне няколко години. Пък дори и постът да е само трамплин.

Надзъртам в тоалетната и забелязвам, че няма тоалетна хартия, няма хартиени салфетки, няма дори сапун. Ала онова, което намирам в шкафчето, ме изненадва доста.

— Екс-лакс — оповестявам аз. — Най-малко десетина опаковки.

Бъргър се появява на прага.

— Ама че работа! — възкликва тя. — Дали нашата суетна приятелка не е страдала от нередовен стомах?

Хора с булимия често посягат към слабителните, за да пречистят организма си след поредното безразборно тъпчене с храна. Вдигам дъската на тоалетната чиния и откривам остатъци от червеникав бълвоч, полепнали от вътрешната страна на ръба и на чинията. Според показанията на Андерсън, преди да умре, Брей е яла пица и аз си спомням, че не съм намерила в стомаха й почти нищо, само следи от кайма и зеленчуци.

— Ако някой е повръщал, а половин-един час по-късно е умрял, как смятате, стомахът му съвсем празен ли ще бъде? — изпреварва ме Бъргър в напасването на отделните късчета от пъзела.

— По стомаха ще има полепнали следи от храна. — Смъквам дъската на тоалетната чиния. — Стомахът никога не е напълно празен или чист, освен ако не си изпил огромни количества вода, които после си повърнал. Както например при промивка на стомаха след отравяне.

Пред очите ми се завърта друга част от филма. Тази стая е била срамната мръсна тайна на Брей. До нея не е имал достъп никой, влизал в къщата, тук е надзъртала единствено тя, затова и не се е страхувала, че ще я изобличат, а аз познавам добре стомашните разстройства и пристрастености и съм наясно, че който страда от тях, прави всичко възможно, за да скрие от другите срамния си ритуал. Брей е била решена да не позволява на никого да я хване, че се тъпче като невидяла, а после повръща, и това вероятно обяснява защо намерихме в къщата толкова малко храна. С лекарствата тя е овладявала тревожността, задължително съпътстваща всяко отклонение от нормата.

— Сигурно заради това Брей е отпратила Андерсън веднага след като са вечеряли — вметва Бъргър. — Искала е да изхвърли храната, и то насаме.

— Това при всички положения е една от причините — потвърждавам аз. — За хора с такива разстройства сякаш не съществува нищо друго. Няма да се учудя, ако Брей наистина е искала да остане сама. Възможно е дори да е повръщала тук, когато Шандон е дошъл. И заради това е била още по-уязвима.

Бъргър прави снимки на опаковките екс-лакс вътре в шкафчето.

— Ако е била насред ритуала, сигурно се е притеснила, почувствала се е притисната до стената. И първата мисъл, която й е хрумнала, е била за онова, което прави, а не за надвисналата опасност.

— Била е разсеяна.

Прокурорката се навежда и щраква и тоалетната чиния.

— Изключително разсеяна.

— Ето защо е побързала да приключи с каквото е правела, с повръщането де — възстановява Бъргър събитията. — Изскача като попарена оттук, затръшва вратата и отива при входа. Предполага, че щом се е почукало три пъти, значи е Андерсън. Очевидно се е подразнила и ядосала, може би дори е започнала да сипе ругатни, докато е отваряла и… — Стиснала мрачно устни, Бъргър излиза в коридора. — И после е мъртва.

Тя оставя сценарият да виси тежко във въздуха, докато двете с нея търсим мокрото помещение. Знае, че и аз мога да опиша разсейването и вцепеняващия ужас да отвориш предната врата и като пъклено изчадие от тъмното да ти връхлети Шандон. Бъргър открехва една по една вратите на дрешници и сервизни помещения, докато накрая намира в дъното на коридора входа на мазето. Мокрото помещение е долу и аз изпитвам странно смущение и притеснение, докато вървим под ослепителната светлина на голите крушки по тавана, включвани с връвчици. Не съм идвала и в тази част на къщата. Не съм виждала яркочервения ягуар, за който съм слушала толкова много. Той изглежда нелепо и неуместно в тъмното, задръстено с какво ли не, разхвърляно помещение, сякаш е дръзко, нахално олицетворение на властта, до която Брей се е домогвала и която е развявала като байрак. Сещам се как Андерсън гневно подметна, че й е била „момиче за всичко“. Съмнявам се Брей да е карала някога сама ягуара на автомивка.

Гаражът в сутерена изглежда вероятно така, както когато Брей е купила къщата: потънало в прах, сумрачно циментово пространство, застинало във времето. По нищо не личи тя да е внесла някакви подобрения. По пироните на стената са накачени инструменти, които подобно на ръчната косачка са вехти и ръждясали. Отстрани са подпрени резервни автомобилни гуми. Пералнята и сушилнята не са нови и макар да съм сигурна, че полицията ги е проверила, не виждам това да личи по нещо. И двете машини са пълни. Когато и да е прала за последно, Брей не си е направила труда да опразни пералнята и сушилнята и намотаните на топка бельо, дънки и кърпи са безнадеждно намачкани и дъхтят на прокиснало. Чорапите, още кърпи и спортните екипи в пералнята не са пуснати на центрофуга. Издърпвам горнище на анцуг „Спидо“.

— Дали е ходела някъде да спортува? — питам.

— Уместен въпрос. Каквато е била суетна и властна, подозирам, че все е правела нещо, за да се поддържа във форма. — Бъргър също разравя дрехите в пералнята и вади бикини, които отдолу се червенеят. — Неслучайно казваме „да вадиш кирливите ризи на някого“ — отбелязва тъжно. — Понякога и аз имам чувството, че съм станала воайорка. Дали Брей не е имала скоро мензис? Не че това непременно е повлияло върху цените на китайския чай.

— Възможно е — отвръщам аз. — Зависи как се е отразявало на настроенията й. Случва се менструацията да утежнява стомашните разстройства, а мрачните настроения едва ли са се отразили благотворно върху отношенията й с Андерсън.

— Наистина е изумително какви дребни, делнични неща могат да доведат до беда. — Бъргър мята бикините обратно в пералнята. — Навремето разследвах един случай. На някакъв му се пикаело и той решил да отбие на Блийкър стрийт и да се облекчи в храстите. Не виждал къде стъпва, докато не минал друг автомобил, който осветил алеята колкото клетникът да забележи, че пикае върху окървавен труп. Горкият човечец получил сърдечен удар. Малко по-късно някакъв полицай дошъл да провери защо онзи е паркирал неправилно, свърнал в алеята и що да види: мъртъв латиноамериканец с множество прободни рани. До него лежи мъртъв друг човек, по-възрастен и бял, с разкопчан цип и изваден член. — Бъргър отива при мивката, измива си ръцете и ги изтръсква от водата. — Доста време му отнело, докато проумее какво точно е станало — казва тя в заключение.