Оливия Джаулс и развинтеното въображение

13.

— Прибирай се — каза й Кейт от Лондон. — Прибирай се веднага. Обади се на ФБР и вземи първия самолет.

Оливия седеше разтреперана върху сребърната възглавница на пода, плътно притисната до вратата на стаята.

— Но последния път, когато говорихме, ти каза, че правя прибързани заключения.

— Тогава единственото доказателство, което спомена, беше, че бил „ленив“. По някакъв начин си съумяла да не обърнеш внимание на факта, че се е опитал да те убеди да не ходиш на „През океани“ вечерта преди взрива.

— Не бях помислила за това. Сметнах, че е част от лигавата му тактика да ме кани на закуска. Нали знаеш, нещо като: „Да ти се обадя ли, или да те сръгам с лакът?“

— Ти си направо невероятна. Слушай. Той лъже. Казал ти е, че е французин, а изведнъж започва да говори на арабски.

— Каза само една дума. Във всеки случай това, че е арабин, не означава, че е терорист. Може би е искал да избегне точно този предразсъдък. Пиша материал. „Елан“ ми плаща разходите.

— Ще те разберат. Винаги можеш да им върнеш парите. Прибери се у дома.

— Хората на Ал Кайда не пият шампанско и не се обграждат с красиви полуоблечени жени. Те се разхождат по карирани ризи в мрачни апартаменти в Хамбург.

— Невероятно. Слушай. Млъкни. Ти си изцяло заслепена от похот. Качвай се на следващия самолет. Аз ще се обадя вместо теб на ФБР и на МИ6.

— Кейт — тихо изрече Оливия. — Това е моя история. Аз я открих.

Настъпи кратко мълчание.

— О, Боже. Става дума за имената, нали? Бари е виновен. Каза, че материалът ще е съвместен. Като го видях, му се обадих и го наврях в миша дупка.

Тогава защо не се обади и на мен?

— Заяви, че махнал името ти, за да пести място. Ти не си щатна. Не се опитвам да ти задигна историята. Само си ела, за да си в безопасност.

— Трябва да затварям — каза Оливия. — Очаква се да присъствам на пробните снимки.

Запрати разговора с Кейт в дъното на съзнанието си и започна трескаво да съставя нов списък, който имаше две подзаглавия:

Спря с химикалка в устата. Оливия мислеше за себе си като за либерално-егалитарна хуманистка. И в интерес на истината, както беше казала и на Кейт, той едва ли се държеше като посветен воин на Джихад с неговите бутилки „Кристал“, красивите жени и скъпите дрехи.

Усмихна се мрачно, като си спомни за един свой приятел, който беше излизал с една от сестрите на бин Ладен още преди името Осама бин Ладен да се свърже неразривно с терористичните зверства. Бин Ладен бяха голямо, богато, културно семейство с бляскави международни връзки, а сестрата беше страшно лъскава. Веднъж приятелят й я беше попитал за репутацията на брат й като черна овца.

— Ами честно казано — отговорила сестрата, — най-лошото, което човек може да каже за Осама, е, че е мааалко темерут.