Оливия Джаулс и развинтеното въображение

47.

Скот Рич стоеше зад гърба на Оливия, ръцете му покриваха нейните върху оръжието и наместваше тялото й в правилната стойка.

— Ще поемеш отката с ръцете си, без да се стряскаш. А после, мнооого внимателно — постави бавно пръста й на спусъка, — без да го движиш, — постави нежно пръста си върху нейния — ще натиснеш спусъка. Готова ли си?

Вратата се отвори с трясък. Беше Дод.

— Извинете за прекъсването, сър.

Скот тежко въздъхна.

— Какво има?

— Някой упорито звъни на мобилния на госпожица Джаулс и професор Уиджет смята, че трябва да се обади незабавно. Не иска да я обявят за изчезнала.

Скот махна на Оливия да вземе телефона.

— Ще ви пусна последното съобщение. Опасявам се, че трябва да го сложа на високоговорител, госпожице Джаулс. Може ли?

Оливия кимна. Скот се облегна на стената със скръстени ръце.

— Оливия, пак е Кейт. Къде си, по дяволите? Ако си се юрнала за Хондурас заради онзи „лек флирт“ с твоя смешен Доди Ал Файед, ще те изкормя. Звъняла съм ти четиристотин пъти. Ако не ми се обадиш до края на деня, ще те обявя в полицията за издирване.

— Аз ще набера вместо вас — каза техникът.

— Ъъъ… добре — отвърна Оливия. — Може ли да не е на високоговорител?

— Разбира се.

— Здрасти, Кейт — глуповато рече тя.

От слушалката изригна вулкан от негодувание.

— Е все пак — развълнувано запита Кейт, когато й олекна, — изчука ли го?

— Не — отвърна Оливия и хвърли поглед към двамата мъже.

— А свали ли се с някого?

Оливия се замисли. Беше ли свалила някого в Хондурас?

— Да! — отсече тя. — Беше страхотно, само че, ъъъ, не беше той… — Гласът й заглъхна и тя погледна смутено Скот.

— Какво? Тича подир него чак до Хондурас, за да се свалиш с друг? Ти наистина си невероятна.

— Шшт — изсъска Оливия. — Виж, в момента не мога да говоря.

— Къде си?

— Не мога…

— Оливия, добре ли си? Ако не си, кажи „не“ и веднага ще се обадя в полицията.

— Не! Тоест да, добре съм.

Скот се наклони към нея й и подаде бележка.

— Изчакай малко.

В бележката пишеше:

Оливия вдигна поглед към Скот, който навири сексапилно вежда и й кимна окуражаващо.

— Работата е там, че съм на еротична среща. Съвсем добре съм, но в момента съм в разгара на събитията. Утре ще ти се обадя да ти разкажа.

— Отвратителна си. Ами Осама бин Ферамо?

— Утре.

— Добре. Щом всичко е наред… — Номерът май мина. — Сигурна ли си?

— Да. Обичам те. — Гласът на Оливия лекичко потрепери. В този миг би дала много, за да седне с Кейт по на чаша „Маргарита“.

— И аз те обичам, непоправима любовчийка такава.

Оливия погледна пак бележката и се засмя. Скот я беше подписал: „Неповторимо твой С. Р.“