Оливия Джаулс и развинтеното въображение

24.Централна Америка

Пътуването се разви от болничната хигиена на летището на Л.А. до лудостта на Латинска Америка с главозамайва бързина. На развълнуваната Оливия й се стори, че се намира в забързана версия на викторианска експедиция: Бъртън или Спийк тръгват от Лондон за Кайро с колосани яки, после все повече затъват в африканския континент и загубват разсъдъка, имуществото и зъбите си.

Летището на Мексико Сити беше истинска лудница: седалките бяха от изтъркана волска кожа, минаваха мъже в каубойски ботуши, сомбрера и огромни мустаци, жените бяха издокарани с впити джинси и тънки токчета, обсипаните им с пайети бюстиета преливаха като на водещи на телевизионни игри, а телевизионните игри и музикалните видеоклипове на огромните екрани едва се крепяха откъм страната на мекото порно.

Оливия имаше работа. Обади се на Сали Хокинс и каза, че ще се заеме с материала за гмуркането, но ще удължи престоя си с няколко дни. Искаше да пообиколи островите Бей инкогнито и да се добере до каквото може, преди да оповести присъствието си. Купи си евтини джинси и потник, откри дрогерия и душ, боядиса косата си червена, а после прибягна до стария си паспорт (който съвсем незаконно беше обявила за загубен, когато смени името си) и се превърна в Рейчъл Пиксли. Мисълта за самолетната храна обикновено я отблъскваше, но тук се изкуши от ароматите и изяде огромна чиния бурито с пържен боб, салса, гвакамоле и шоколадов сос.

Връзката на АТАПА за Ла Сеиба в Хондурас беше след пет часа, а атмосферата на изхода за самолета беше определено празнична. Когато пъстрата група пътници се качи на раздрънкания самолет, закъснението се беше превърнало в пълнокръвен купон, на който се консумираха жилави сандвичи и се пиеха подправени с текила зловещо зелени напитки. Мъжът до Оливия непрекъснато й предлагаше да пийне текила от бутилката, но тя му обясни, че е преяла с пържен боб с шоколад и не може да поеме нищо друго. Четиридесет минути след началото на полета тъпият филм, който беше гръмко обругаван от пътниците, изчезна от екрана и от високоговорителя се чу гласът на капитана — първо на испански, после на английски.

— Госпожи и господа, говори вашият капитан. Със съжаление ви уведомявам, че имаме проблем със самолета и няма да кацнем в Ла Сеиба. Отиваме на друго място. Ще ви съобщим допълнително. Довиждане.

Оливия моментално разбра, че става дума за отвличане. Времето се влачеше едва-едва, както твърдят, че ставало при давене. Общото обзело я чувство, реши тя, беше тъга: тъга, че никога няма да успее да стане голяма журналистка и никога няма да види името си под значима история. Опита да си припомни Житейските правила, после отчаяно реши, че те не са в сила, когато умреш. За малко се ободри при мисълта, че отново ще види родителите и брат си, които щяха да са в ангелски одежди и с крила. После помисли: О, по дяволите, ако знаех, че това ще се случи, щях да се изчукам за последно с Ферамо на яхтата.