След минути Оливия се беше върнала при своя компютър и изливаше яростта и смущението си, като преораваше частите от разпитите, които бе изрязала и монтирала. После изведнъж чистата енергия на гнева й избухна през облаците от свръхинформация и лъжливи следи като тунел от светлина.
Облегна се на ъгъла на бюрото.
— Скот — изсъска тя. — Ела тук. „Оскар“-ите са — заяви тя, когато той се наведе над бюрото й толкова близо, че едва се сдържа да не сложи ръка на бедрото му по новопридобит навик.
— Знам, че са „Оскар“-ите. Искаш ли да ги гледаш?
— Не, мисълта ми е, че ще ударят „Оскар“-ите. Това планираше Ферамо, затова примамваше кандидат-звездите. Той мразеше Холивуд. Той е олицетворение на всичко, което народът му ненавижда у Запада. Развлекателната индустрия се управлява предимно от евреи. „Оскар“-ът е…
Скот уморено прекара ръка по челото си.
— Знам, скъпа, но вече обсъдихме всичко това — тихо рече той. — „Оскар“-ите биха били най-невероятната, очевидна, приказно символична мишена за Ал Кайда. Което означава, че с възможното изключение на Белия дом или на самия Джордж Буш, церемонията ще е най-добре охраняваната и най-невъзможната за удряне от всички потенциални мишени в Западния свят точно в този момент. Цялата област от подземната канализация до въздушното пространство са изчистени и наблюдавани. Цялата мощ на ФБР, ЦРУ, полицията на Л.А. и всяко високо — и нискотехнологично съоръжение за наблюдение на планетата е фокусирано върху театър „Кодак“. Всеки от тези хора ще ти каже: Ал Кайда няма да удари раздаването на Академичните награди днес.
— Чуй това — каза Оливия и кликна екрана. — Майкъл Монтеросо, нали го помниш? Козметикът? Миналата година е бил зад кулисите на „Оскар“-ите да прави ония безумни едноминутни микродермални нехирургически опъвания на кожата, за да разкраси представящите наградите, преди да излязат на сцената. Щеше да го прави и тази година, ако не беше в ареста. Мелиса от рекламата на „Сенчъри“ е работила три години в рекламния екип на Академичните награди. Никълъс Кронкайт, помниш ли го? Режисьорът без никакъв опит на „Границите на Аризона“?
— Да, но…
— Баща му е бил в управителния съвет на Академията в продължение на двайсет години.
— Тези хлапета се опитват да пробият в Холивуд. Естествено е да имат или да се опитват да създадат някакви връзки с Академията.
— В убежището си в Хондурас Ферамо имаше касети със записи от раздаването на Академичните награди.
Скот Рич млъкна. Внезапната сериозност на реакцията му предизвика трепкания на страх в стомаха й.
— Можем ли да ги предупредим? — попита тя. — Не можем ли да спрем раздаването?
— Не. Раздаването на Академичните награди не се отменя заради предчувствията на един агент. Продължавай. Как се връзват тези неща?
— Не се връзват. Там е проблемът. Това е грешката, която допуснахме. Мислех, че Ферамо се цели в „Оскар“-ите, но няма план. Всички тия кандидат-звезди имат някаква връзка с церемонията и той ги е използвал, за да види коя ще се окаже полезната.
Наблюдаваше я с познатото изражение, което тя толкова харесваше, наведен напред, с ръце върху устата, съсредоточен, внимателен.
— Кимбърли, нали помниш Кимбърли? — попита тя.
— О. Боже. Мой. О. Да.
— Млъкни. Баща й бил осветител на „Оскари“-ите в продължение на двайсет и пет години. Ако не беше задържана, това щеше да е седмата й година като заемаща свободните места.
— Заемаща свободните места? Това са хората, които сядат, когато звездите ходят до тоалетната, нали?
Тя кимна. Той я изгледа внимателно, после вдигна слушалката.
— Говори Скот Рич, спешно е. Дайте ми пълен списък на всички заемащи свободните места на Академичните награди тази вечер… И като казвам, че е спешно, това значи спешно спешно. Плюс списък на всички пропуски, издадени за престой зад кулисите.
— Не можем ли да отидем там? — попита тя и погледна часовника си, а после тревожно се взря през големия кръгъл прозорец в града долу.
— Скъпа, като знам как Важните клечки гледат на теб в момента, можеш да вземеш наградата за най-добра поддържаща женска роля, стига да я поискаш. Кога започва?
— Преди половин час.