Перфектният удар

17

Обратното пътуване в този час на денонощието му отне едва трийсетина минути, които обаче му се сториха като трийсет часа.

Главата му бучеше.

Това, което беше казал на Тъкър, и онова, което Тъкър му беше казал, се смесваше в главата му като рядка супа. Изобщо не знаеше какво да мисли за срещата си с директора на ЦРУ.

Есемесите на Рийл го убедиха, че тя работи сама. Това беше точно в нейния стил. Не можеш да изпуснеш противника си, а след това да добавиш, че това почти те радва. Беше ясно, че по този начин се опитва да влезе в мислите му. Намеците за доброто и злото и съветите да си пази гърба бяха демонстрация на класическата техника на манипулирането, целяща да разколебае вярата му в успеха на мисията и доверието му в хората, с които работеше. Беше много добра — в това нямаше никакво съмнение.

Двамата с нея бяха плод на една и съща система, оставила едни и същи следи в професионалния им живот. Но иначе бяха различни. Роби никога не би помислил да изпрати имейл или есемес на опонента си. Обикновено избираше по-директния подход. Не знаеше дали това е особеност на пола, важното беше, че различията са налице.

Възможно бе Рийл да се е променила. Но може и да си бе останала същата.

Стигна до блока, в който живееше, вкара колата в подземния паркинг и взе асансьора. Горе огледа коридора за нещо необичайно, а след това отключи и набра кода на алармата.

Зареди кафеварката, намаза си филия с фъстъчено масло и мед, след което седна на стола до прозореца в дневната и се загледа в дъжда, който отново плющеше и със сигурност допринасяше за задръстванията в настъпващия час пик. Трафикът в този град беше отвратителен дори в слънчево време, да не говорим за дни като днешния, когато валеше като из ведро.

Той бръкна в джоба си и извади бялото листенце, което се беше разпаднало още повече, но все пак беше там. Искаше да разбере предназначението му, тъй като го беше открил и на двете местопрестъпления.

Веднъж можеше да бъде случайно. Втори път означаваше модел.

Ако Рийл бе оставила това, значи имаше причина.

Наля си втора чаша кафе, седна зад бюрото и включи лаптопа.

Животът на Дъг Джейкъбс започна да тече на екрана.

За лаика този живот можеше да представлява интерес, но не и за хора като Роби. Джейкъбс бе работил като анализатор, а след това и като наблюдаващ агент. Никога през живота си не беше стрелял в защита на родината. И до насилствената си смърт не беше получавал никакви наранявания.

Беше ликвидирал не един и двама — от разстояние, използвайки хора като Роби, които реално да натиснат спусъка. В това нямаше нищо лошо. За изпълнение на своята мисия хората като Роби се нуждаеха от помощници като Джейкъбс.

Джейкъбс беше работил с Рийл при пет различни случая в рамките на три години. Без никакви проблеми, без засечки. Всички мишени бяха елиминирани, след което Рийл успешно се бе оттегляла, готова за следващата мисия.

Роби се съмняваше, че двамата се бяха виждали лице в лице. В документите липсваха свидетелства за подобна среща. Това беше нормално. И той не се беше срещал със своите наблюдаващи агенти. ЦРУ издигаше истинска китайска стена около оперативните си работници. Колкото по-малко хора се познаваха помежду си, толкова по-малко сведения можеха да бъдат изтръгнати от тях с психологическа обработка или изтезания.

Роби пренебрегна всички данни от личния живот на Джейкъбс. След като бе убит от Рийл, причината се криеше в неговия професионален живот.

Много успешни мисии. Никакви проблеми. После тя го прострелва в гърба в момент, в който би трябвало да е в Близкия изток, за да ликвидира неудобна за Америка политическа фигура.

Той не успя да открие нищо особено в данните за Джейкъбс и отвори далеч по-обемистото досие на Джим Гелдър.

Дългогодишна кариера на държавен служител, започнала във военния флот и преминала в сферата на разузнаването. Беше се издигнал бързо и мнозина го бяха виждали като наследник на Еван Тъкър — разбира се, стига президентът да не решеше да направи политическо назначение, слагайки на поста някой кариерист от Капитолия, който си няма понятие от разузнаване.

Еван Тъкър беше лицето на ЦРУ пред обществеността, доколкото то изобщо имаше такова. Беше доста по-сръчен от предшествениците си, но в оперативно отношение именно Гелдър играеше ролята на централен нападател.

Кой ли ще го замести? — запита се Роби. Нима някой ще прояви амбиции да заеме поста на човек, отстранен по толкова брутален начин?

Роби започна отдалече, още преди Гелдър да се присъедини към ЦРУ след продължителна служба във флота. Горе-долу по това време бе започнал и стремителният възход в кариерата му. Човекът наистина изглеждаше безупречен. Роби усети как уважението му към него започва да нараства.

Стигна до края на досието и се облегна назад.

Защо го беше убила Джесика Рийл? Ако е било по лични причини, какви бяха те? До този момент Роби не беше успял да открие никаква връзка между двамата. Еван Тъкър бе подчертал, че Гелдър не е имал пряко участие в мисията за ликвидирането на Ахмади — разбира се, извън официалното й одобрение. А Роби не откри никакви доказателства за пряко или косвено сътрудничество между двамата.

Натисна няколко клавиша, за да затвори файла, но в същия момент зад прозорците тресна оглушителна гръмотевица и пръстите му случайно докоснаха още два-три клавиша. Страницата на екрана се преформатира, появиха се никому ненужните колонцифри и куп други служебни символи.

Ама че гадост!

Направи безуспешен опит да промени страницата, която обаче автоматично се беше превърнала в документ „само за четене“.

След няколко безуспешни опита да се отърве от този нов и напълно произволен формат очите му се сведоха към дъното на страницата. Там, с много блед шрифт, който го принуди да включи настолната лампа, беше изписана една дума, оградена в скоби.

[Изтрито]

Роби гледаше бледата дума с широко отворени очи, сякаш беше призрак.

По дяволите!

Върна назад досието на Гелдър, но само за да открие още двайсет и един пъти [Изтрито].

Натисна същите клавиши и върху досието на Джейкъбс. Тук изтриванията бяха деветнайсет.

Отпусна ръце и се облегна назад.

Беше очаквал известна цензура, но те очевидно бяха настроени по-радикално. Въпросните „те“ можеха да бъдат както няколко непознати хора, така и цялото Управление от Тъкър надолу.

Отвори официалното досие на Рийл, натисна същите клавиши и страниците се осеяха с бледата дума [Изтрито].

Искат от мен да разследвам този случай, но същевременно ми връзват ръцете и краката. На всичко отгоре ме излъгаха, че ще получа достъп до цялата история.

Грабна телефона с намерението да се обади на Синия, но се спря.

Синия се беше държал доста странно по време на последния им разговор. Беше настоял Роби да отиде при него с фалшивата загриженост за изгарянията му. Но му даде друг адрес и Роби веднага се запита дали изобщо става въпрос за изгарянията, които беше получил край хижата на Рийл.

Очевидно ставаше нещо.

Изправи се, пристъпи към прозореца и загледа дъжда, сякаш очакваше тоновете вода да прочистят мозъка му.

И това отчасти се случи.

Роби стигна до решението да отиде на срещата със Синия. Нямаше да споменава нищо за новото си откритие, заемайки изчаквателна позиция. Лесно щеше да разбере дали шефът му играе открито, или вече е на страната на други хора. Вчера това беше абсолютно немислимо. Също като току-що появилото се на екрана.

Но когато мислите му отново се насочиха към Джесика Рийл, нещата съвсем не бяха толкова ясни. В главата му се появиха съмнения. Много сериозни съмнения.

Нищо лично, беше казала тя.

Но Роби започваше да подозира, че нещата за тази жена определено са много лични. И ако наистина разсъждаваше в правилната посока, той трябваше да разбере защо.