Перфектният удар

78

Роби и Ванс седяха един срещу друг в местния полицейски участък. Пожарът вече беше потушен, а конференцията се премести на друго място. Отначало имаше вероятност да я прекратят, но след като ФБР обеща да поеме охраната, участниците в нея се съгласиха да продължат работа.

Щурмовият екип беше в килиите под строгата охрана на канадските специални части и ФБР. Съвместната операция беше приключила бързо и светът разбра, че с федералните шега не бива и че Канада наистина е верен съюзник на Съединените щати.

Тялото на Сам Кент лежеше в охладената камера на мобилната криминологична лаборатория.

Засега Дик Джонсън се намираше в неизвестност.

— Коя беше жената, която ти извика? — попита Ванс.

След като беше отправила предупреждението за Джонсън, Рийл беше изчезнала в тълпата.

— Работехме заедно, за да предотвратим всичко това — отвърна Роби. — По-късно ще ти разкажа.

— Добре. Значи са планирали едновременното ликвидиране на всички тези лидери?

— Така изглежда.

— За да предизвикат световен хаос.

— Вероятно това е бил планът им.

— А вие как успяхте да го разкриете?

— Чрез дочути тук-там фрази, които постепенно добиваха смисъл…

— Поначало бях убедена, че организирането на тази конференция именно тук е повече от странно. По същото време Г-8 провеждаше среща на тема борба с тероризма в Ирландия, нали знаеш?

— Четох нещо във вестниците — промърмори Роби.

— Доволна съм, че се свързахте с нас, но искам да ме разбереш правилно. Защо не изпратихте свой екип на място? Отлично знаете, че ЦРУ има законно право да действа тук.

— Не съм сигурен, че и канадците мислят така. В миналото сме имали проблеми с тях по въпроса. Затова реших, че намесата на ФБР ще изиграе по-добра роля при осигуряването на подкрепления.

Нищо от това не беше вярно, но Роби не можеше да измисли друго обяснение.

— Важното е, че предотвратихме истинска касапница — добави тя.

— И аз мисля така — каза Роби.

— А жертвата? Ние вече я идентифицирахме. Какво общо може да има един федерален съдия?

— Все още не съм сигурен. Изясняването на случая сигурно ще отнеме известно време. Ако трябва да гадая, бих допуснал, че му е било платено. А може би невинаги е бил съдия.

— Да. — Ванс помълча малко и добави с подозрителен тон: — Освен това той отлично знаеше кой си…

— Така се случи — промърмори Роби, избягвайки погледа й.

— Значи с това си се занимавал, докато беше обърнал гръб на агенцията.

Роби кимна.

— И мога да предположа, че по някакъв начин е свързано със смъртта на Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс?

— И на Хауард Декър — добави Роби.

— Декър? Как се вписва той във всичко това?

— Не съм сигурен, Ванс. Картината засега е доста неясна.

— Не си въобразявай, че приемам казаното от теб за чиста монета. Познавам те достатъчно добре. Наистина те бива да говориш, но в крайна сметка да не казваш нищо.

— Казвам ти това, което знам.

— Или по-скоро това, което можеш да ми кажеш. — Тя му хвърли изпитателен поглед и реши да смени темата. — Мъжете, които арестувахме, Роби… Те ми приличат на…

— Много народ работи на свободна практика. А самите ние сме обучили доста такива хора.

— Наемници?

— Най-вероятно.

— Значи ни остава само да открием кой ги е наел.

— Може би никога няма да разберем.

— Напротив. Според мен Джейкъбс и Гелдър случайно са се натъкнали на нещо. Другата страна се е усетила и е побързала да ги премахне. Вероятно тук е имал пръст и Декър. — Ванс щракна с пръсти и възкликна: — Ама разбира се! Той беше председател на Комисията по разузнаване! Ето я връзката!

— Може би си права.

— Ще видим. Както каза, картината засега е неясна.

И още как, помисли си Роби.

— Кога си тръгваш? — попита Ванс.

— Веднага след като проуча някои неща тук. Сигурен съм, че нашите две служби ще сложат нещата под похлупак. Понякога истината усложнява всичко.

— Не мисля така — поклати глава Ванс. — Не и в този случай. Добрите наритаха задниците на лошите, при това съвсем официално. Този факт няма защо да се крие. А Щатите току-що спечелиха важни точки в Близкия изток. Ние им спасихме живота, нали? Въпреки че в списъка на участниците личат имената на хора, които не са наши фенове.

— Може би вече са на друго мнение — подхвърли Роби и се изправи. — Време е да тръгвам.

— Дано си разбрал, че в някои случаи комуникацията върши добра работа — каза тя.

Гласът прозвуча в слушалките му още преди да измине десетина крачки по тротоара.

— Твое дясно.

Той вдигна глава и веднага засече Рийл, която го чакаше зад ъгъла. Забърза към нея и двамата поеха по една от задните алеи.

— Кент е мъртъв — съобщи той.

— Не беше трудно да разбера — отвърна тя. — Мозъкът му се е разпилял по цялата улица.

— Джонсън е изчезнал.

— Той е бил предпазен бушон, нищо повече. Само Кент е бил наясно с целия замисъл. Останалите са били просто изпълнители, които няма да ни отведат доникъде. Връзката е прекъсната. Кент е бил ключът, а Джонсън е имал задачата да го ликвидира при провал.

— Съгласен съм.

— Но защо не ми каза за ФБР? — попита рязко Рийл.

— Трябваше ли да знаеш? — контрира той.

— Мислех, че действаме като екип.

— Аз пък реших, че ако знаеше за появата на ФБР, вероятно щеше да действаш по друг начин.

— В смисъл?

— В смисъл, че теб те издирват.

— Между другото, какво им разказа за мен?

— Че агенцията ни е възложила задачата да спрем всичко това.

— А Гелдър и Джейкъбс?

— Вярват, че са били убити от хората, планирали днешния удар. А аз им казах, че разсъждават в правилна посока.

— Съмнявам се, че Ванс ще се задоволи с това. Не ми прилича на човек, който ще приеме нечии твърдения, вместо да проведе разследване и сам да си направи заключения.

— Права си. В полицията се опитах да спечеля малко време, нищо повече.

— Добре.

— Но нещата няма да спрат дотук, Джесика.

— Още от самото начало на това приключение си мисля само за това — каза тихо Рийл.

— Има начини да… — започна той.

— Не и в този случай, Роби — прекъсна го тя. — Той може да завърши само по един начин, който не е добър за мен. Но ти ще бъдеш окей. На твое място бих се върнала още сега и бих разказала на Ванс цялата истина. Колкото по-дълго се опитваш да ме прикриваш, толкова по-тежко ще стане за теб, когато всичко излезе наяве.

Роби дори не трепна.

— Наистина ли искаш да губим време в спор за подобни глупости? — хладно попита той.

— Не са глупости. Става въпрос за твоето бъдеще.

— Никъде няма да ходя, Джесика. Това е моето решение и аз възнамерявам да се придържам към него.

— Сигурен ли си?

— Никога повече не ми задавай този въпрос!

— Исках да се убедя, че достатъчно добре разбираш евентуалните последици.

— Някой е заповядал на Джонсън да ликвидира Кент. И аз искам да го пипна.

— Те ще се погрижат да разчистят след себе си, Роби. Всеки момент ще открият тялото на Джонсън. Този идиот е бил мъртъв още в момента, в който е натиснал спусъка срещу Кент. Няма начин да са го оставили жив.

— Ние с теб също подлежим на разчистване — отбеляза той.

— Прав си — отвърна с развеселен глас тя.

— Какво има? — подозрително я изгледа Роби.

— Разчистването ни дава шанс. Те искат да стигнат до нас, но за да успеят, трябва да се покажат, нали така?

— И шансът ни е да стреляме първи — каза той.

— Аз приключих с единичните удари, Роби. Време е за по-категорично послание.

— И как предвиждаш да стане?

— Просто трябва да ми се довериш. Както аз ти вярвах през цялото това време.

— Какво си намислила? Не разполагаме с нищо.

— Не съм детектив, но все пак направих някои базови проучвания — отвърна тя.

— За какво?

— За Роджър Лисицата.

— Знаеш ли кой се крие зад този прякор?

— Мисля, че знам.

— Доказателства?

— Има свидетел.

— Къде ще го търсим този свидетел?

— Не е нужно да го търсим — отвърна тя и продължи да крачи напред. После усети, че той не я следва, и се обърна. — Независимо от това, което ми каза току-що, аз искам да знам дали се оттегляш или не. При това веднага, защото, ако продължавам соло, ще се нуждая от известна корекция на плановете. Но и в двата случая нещата ще се случат.

— Заради приятелите ти?

— Просто не обичам да ме правят на глупачка. Не харесвам предателите. А също и заради приятелите ми, разбира се.

— С теб съм — каза лаконично той.

— Тогава тръгвай.

Роби я последва.