Перфектният удар

79

Белият дом.

Окото на урагана. Място, където хаосът се предхожда от напрегнато затишие. Човек можеше да усети завихрянето на ветровете на метри от ведрия покой.

Намираха се в Овалния кабинет. Мястото, което бе предназначено за символични мигове, отразявани от десетки фотографи. Днес фотографи нямаше, но въпреки това мигът беше символичен.

Роби седеше на един стол срещу директора на ЦРУ Еван Тъкър. Президентът беше изправил гръб на малко канапе, а до него, на друг стол, седеше съветникът по националната сигурност Гюс Уиткъм. Компанията се допълваше от Синия, който изглеждаше доста впечатлен от присъствието си сред толкова важни личности.

— Напоследък май се виждаме доста често, Роби — приятелски подхвърли президентът.

— Надявам се да не ни стане навик, сър — отвърна той.

Беше облечен с тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка, подхождаща на костюма. Обувките му блестяха. На фона на шарените вратовръзки на останалите приличаше на човек, който присъства на погребение. Най-вероятно на своето.

— Макар и бавно, подробностите за това, което се случи, продължават да пристигат — обяви Уиткъм.

— Съмнявам се, че някога ще научим цялата истина — обади се Тъкър. — Но никой не може да ме убеди, че Джим Гелдър е бил замесен. — Той стрелна с поглед Роби и добави: — А виновните за неговата смърт и тази на Дъг Джейкъбс ще отговарят пред закона.

Роби замълча и спокойно издържа на погледа му.

Президентът се прокашля и останалите изпънаха гърбове.

— Според мен избегнахме един много опасен удар, но сега не е време да празнуваме, тъй като ни чакат тежки моменти.

— Прав сте, господин президент — каза Тъкър. — Но искам да ви уверя, че ръководената от мен централа ще направи всичко възможно да се справи.

Роби и Уиткъм вдигнаха вежди и се спогледаха.

Съветникът изчака да се увери, че президентът няма да отговори на декларацията на Тъкър, после каза:

— Съгласен съм, че сме изправени пред много проблеми. Ако твърденията на господин Роби за наличието на предатели в ЦРУ се окажат верни…

— Моля да бъде отбелязано, че аз силно се съмнявам в истинността на подобни твърдения! — прекъсна го Тъкър.

Президентът вдигна ръце.

— Никой не е подложен на разпит, Еван. Според мен Гюс иска да изтъкне, че трябва да стигнем до дъното на всичко това. Доколкото сме в състояние, разбира се.

— Ако в ЦРУ има къртици, те трябва да бъдат разкрити и отстранени — твърдо рече Гюс Уиткъм. — Да не забравяме, че вече четирима души на високи постове бяха убити. А благодарение на господин Роби и ФБР успяхме да избегнем една ужасна катастрофа в Канада. Задачата ни в момента е да направим връзката между тези събития.

— Разбира се — рече Тъкър. — Не казвам, че не трябва да има разследване.

— Едно много задълбочено разследване — натърти Уиткъм.

— Разполагаме ли с нови сведения за убийците на Гелдър и Джейкъбс? — попита президентът.

— Още не — отвърна Синия.

Останалите се обърнаха да го погледнат, сякаш бяха забравили за присъствието му.

— Но се надяваме, че нещата ще се променят — добави той.

— А какво знаем за тази персона Джонсън? — попита президентът.

— Дик Джонсън — уточни Уиткъм след кратка справка с бележките си. — Бивш служител на ЦРУ.

Последното беше предназначено за Тъкър и президентът веднага реагира.

— Един от нашите преминава на страната на врага! — възнегодува той. — Как е възможно това, Еван?

— Джонсън беше тотално провален агент, сър. Ако не беше изчезнал, със сигурност щеше да бъде уволнен.

— Но не е само той, сър — намеси се Роби. — Половината от арестуваните в Канада двайсет и един души са свързани по някакъв начин с ЦРУ. Без да броим Рой Уест от Арканзас.

— Рой Уест беше уволнен! — остро реагира Тъкър. — А останалите са ми добре известни, Роби! Все пак благодаря за информацията — саркастично добави той.

— Нека се спрем на крайната им цел — каза президентът. — Ясно е, че ликвидирането на арабските лидери щеше да доведе до силни сътресения в ислямския свят. Но това ли е била единствената им цел? — Очите му бавно обиколиха лицата на присъстващите.

Тъкър настоятелно изгледа Уиткъм, но той се направи, че не го забелязва. После погледна Роби. Вече беше наясно, че между него и съветника по националната сигурност съществува някакво единомислие. Вероятно постигнато при разговора между двамата, проведен преди тази среща.

Уиткъм прочисти гърлото си.

— Може би планът на организаторите е бил да подменят убитите лидери с хора, които споделят техните убеждения.

— Тоест вътрешна работа? — изгледа го президентът. — Искаш да кажеш, че зад нападението в Канада стоят арабски фракции, борещи се за власт?

— По всичко личи, че е така — кимна Уиткъм.

— В такъв случай трябва да благодарим на Бог, че не успяха.

Вратата на Овалния кабинет се отвори и на прага се появи личният асистент на президента. Длъжността му предвиждаше да следи президентът да се придържа към предварително съгласуваната програма за деня.

— Две минути до следващата ви среща, сър — обяви той.

Президентът кимна и се изправи.

— Моля да ме държите в течение, господа — рече той. — Искам да бъда информиран за всичко ново, което изникне. Оставаме на досегашните си позиции, докато не се наложи да ги променим, но разчитам да се действа непоколебимо и твърдо.

Присъстващите закимаха, изредиха се да стиснат ръката на президента и тръгнаха да излизат.

В коридора Роби се озова до Синия.

— От доста време не сме се виждали — рече той.

— Защото от доста време се самоотлъчи.

— Просто се вслушах в съвета ти, който се оказа много добър.

Синия пристъпи към него и тихо попита:

— А тя?

— Изключителна, точно според очакванията.

— Какво ще стане с нея?

— Не знам. Ако зависеше от мен, бих я оставил на мира.

— Но не зависи от теб — отбеляза Синия.

— Както каза президентът, оставаме на досегашните си позиции, докато не се наложи да ги променим.

— А ти вярваш, че обстоятелствата ще се променят, така ли?

— Те винаги се променят.

— Но не и тук.

— Напротив, именно тук — поклати глава Роби.

Роби настигна Тъкър секунди преди да се качи в служебния си автомобил, паркиран на изхода на Белия дом.

— Една минута — рече директорът, обръщайки се към своя бодигард, който гледаше въпросително към Роби. После двамата се отдалечиха на няколко крачки от колата.

— Интересна среща — каза Роби.

— Защо имам чувството, че бях подложен на организирана атака? — рязко попита Тъкър.

— А ти какво очакваше? Агенцията ти е затънала до шия.

— Имай предвид, че много бързо се приближаваш към дисциплинарно уволнение! — изръмжа шефът.

— Аз не мисля така.

— Ти работиш за мен, Роби! — почервеня Тъкър.

— Аз работя за човека в Белия дом. А ако трябва да бъда още по-прецизен, прекият ми началник е народът на Съединените щати.

— Много добре знаеш, че не е така!

— Знам, че загинаха хора. Не само от лошите.

— Кого имаш предвид?

— Жена на име Гуен. Мъж на име Джо. И друг на име Майк.

— Не ги познавам.

— Те бяха добри хора.

— Значи ги познаваш?

— Всъщност, не. Но ги познава човек, на когото вярвам. Затова те съветвам да си пазиш гърба, директоре.

След тези думи Роби се обърна с намерението да се отдалечи.

— На кого вярваш, Роби? Може би на Джесика Рийл, която уби двама от хората ми?

— Няма спор, че бяха хора, директоре. Но не бяха твои хора.

Роби си тръгна.

Тъкър остана известно време да гледа след него, после се запрепъва към колата си.

Свидетел на сцената стана Джесика Рийл, която беше заела позиция край оградата на Белия дом.

Двамата с Роби си размениха продължителни погледи, след което тя се обърна и започна да се отдалечава.