Перфектният удар

51

Рийл се втренчи в телефона си. Лицето на дисплея й беше отдавна познато.

Уил Роби сякаш отвърна на погледа й.

Тя си даваше сметка, че по време на срещата им в Арканзас трябваше да му каже повече. Но истината беше, че остана абсолютно смаяна, когато го видя там. Беше се убедила, че ЦРУ е намерило начин да я проследи и е изпратило Роби да я ликвидира. Това я разтърси дълбоко и тя престана да му вярва. Разбира се, доверието й се възстанови, след като я остави жива. Сега Рийл се страхуваше за него.

Ако шефовете му разберяха, че се е отказал да стреля, Роби беше сериозно застрашен. А ако тя пак го потърсеше и той приемеше да работят заедно, щеше да е още по-застрашен. Щяха да му пратят убийци, а той не беше готов да бяга, както направи тя. Дори човек с неговите качества нямаше как да остане жив. Те разполагаха с твърде много ресурси и нищо не можеше да ги спре.

Трябва да се справя сама.

Рийл извади листовете от чантата си и отново се залови да ги препрочита.

След като се срещна очи в очи с Рой Уест, й беше още по-трудно да си представи, че този човек е бил състояние да изработи толкова сложен план. За нещастие, решението му да предложи кървава баня на своите съграждани с цел да захрани бясната си омраза срещу държавата беше в пълен синхрон с вариантите, които беше описал в „бялата книга“. Но както този доклад, така и самият Уест бяха абсолютно ненормални.

Както и всеки друг, който бе одобрил подобен сценарий. Ненормален и опасен.

Сега Уест беше мъртъв и вече не можеше да причинява зло. Но съществуваха и други негови съмишленици, включително на високи постове, които бяха готови да изпълнят плановете за Армагедон, описани от Уест.

Държава по държава.

Лидер след лидер.

Перфектният пъзел.

Ако всеобщата смърт и нещастие имаха лице, то най-вероятно беше перверзното творение на Уест.

Но имаше и още нещо, все още неизвестно.

Човекът с прякора Роджър Лисицата. Онзи, който беше с три нива по-високо в йерархията от Уест. Онзи с достъп до най-най-секретната информация, който беше поискал документа, за да се запознае отблизо с грандиозния пъзел.

Роджър Лисицата. Но кой беше той? Къде се намираше? Какво планираше в момента?

Нападението срещу Джанет Дикарло беше предвидимо, но Рийл го осъзна твърде късно. Жената остана жива, но докога? Рийл с удоволствие би седнала да си поговори със стария си ментор. Да разбере как беше открила онова, което за малко не я уби.

Но беше невъзможно. Рийл нямаше представа къде са затворили Джанет Дикарло. При всички случаи щеше да бъде добре охранявана. Но колко струваше добрата охрана, ако нападението срещу нея е било организирано отвътре?

Отново сведе очи към телефона си. Дали да не рискува?

Без да се замисля повече, тя натисна няколко клавиша и изпрати есемеса, въпреки че току-що беше взела решение да не контактува с Роби. Сега обаче въпросът беше друг и те не биха могли да го използват срещу него.

Не знаеше дали да чака отговор. Не знаеше дали Роби изобщо й вярва. Тя все още помнеше началото на кариерата си, когато беше част от неговия екип. Той беше най-големият професионалист сред формирование от безупречни професионалисти. Беше я научил на много неща, при това без да използва много думи. Но беше неумолим по отношение на детайлите. За него те бяха всичко. Границата между оцеляването и мрачната му противоположност.

Беше успяла да разбере какво му се е случило по-рано през годината. Беше направил немислимото за хората от тяхната професия — не беше натиснал спусъка, за да изпълни заповедта на висшестоящите, просто защото беше преценил, че те грешат.

Обикновеният гражданин вероятно би казал, че това не е нищо особено. Защо да не изразиш неподчинение, след като си убеден, че има нещо гнило? Но на практика съвсем не беше толкова просто. Роби и Рийл бяха обучавани да изпълняват безпрекословно своите заповеди, при това далеч по-сурово от обикновените войници. Защото системата просто нямаше как да работи без наличието на йерархична подчиненост и безгранично доверие в преценката на висшестоящите. Толкоз.

Но фактически и двамата нарушили издадените заповеди.

Роби беше отказал да натисне спусъка. При това два пъти. Вторият от тях беше единствената причина Рийл да е още жива.

Тя обаче беше натиснала спусъка. Бе убила двама държавни служители. Действия, които се наказваха с дълги години затвор и дори смърт.

Запита се дали Роби продължава да я преследва. Дали в този момент вече не съжалява, че я е оставил жива.

Телефонът изжужа и тя погледна дисплея.

Уил Роби й беше изпратил отговор.