Перфектният удар

5

Навън валеше. В тази стая нямаше прозорци, но Роби чуваше как капките барабанят по покрива. През последните двайсет и четири часа застудя. Зимата вече чукаше на вратата.

Отпуснал ръка върху масата, Роби не отместваше поглед от Синия.

Разбира се, това не беше истинското му име. Човекът насреща му се казваше Роджър Уолтън, но за Роби той винаги щеше да си остане Синия. Прякорът беше свързан с високия пост, който заемаше. По-точно в Синия кръг. Над него имаше и други кръгове, но те не бяха много.

Приличаше на добродушен дядо. Посребрена коса, увиснали бузи, кръгли очила, безупречен костюм, червена вратовръзка с индийски десен, старомодна игла на яката, лъснати обувки.

Да, Синия действително заемаше висок пост в ЦРУ. Двамата бяха работили заедно и преди. Роби му имаше по-голямо доверие, отколкото на останалите в службата. А списъкът на хората, на които се доверяваше, не беше дълъг.

— Джесика Рийл? — попита той.

Синия кимна.

— Сигурни ли сме?

— Джейкъбс беше неин наблюдаващ агент. Двамата провеждаха съвместна операция. Но стана така, че вместо мишената беше убит той. Впоследствие установихме, че Рийл изобщо не се е доближавала до мястото, откъдето е трябвало да стреля. Всичко е било измама.

— Но защо ще убие Джейкъбс?

— Това не ни е известно. Знаем само че е изчезнала, нищо повече.

— А имате ли доказателства, че тя го е убила? Може би това е работа на някой друг, а тя също е мъртва.

— Не. Нейният глас се чува по телефона непосредствено преди изстрела. Джейкъбс не е имал представа за местонахождението й, защото гласът й би звучал по един и същ начин, независимо дали се е намирала на триста метра или на десет хиляди километра от него. — Синия направи кратка пауза и добави: — Анализът на траекторията установи, че е стреляно от стара къща малко по-надолу по улицата.

— А стъклата на кабинета не са били блиндирани, така ли?

— Ще бъдат сменени. Но щорите са били спуснати, а сградата е защитена срещу електронни средства за наблюдение. Стрелецът трябва да е бил наясно с точното разположение на бюрото на Джейкъбс, иначе би се целил на сляпо.

— Някакви доказателства в старата къща?

— Не. Ако Рийл е била там, тя умее да заличава следите.

Разбира се, че умее, помисли си Роби. Нали на това са ни учили.

Показалецът на Синия започна да почуква по масата в такт с дъждовните капки.

— Познаваш ли я лично?

Роби кимна. Очакваше този въпрос и дори се питаше защо още не му е зададен.

— Образно казано, растяхме заедно в кариерата. Дори сме изпълнявали съвместни задачи.

— Какво мислиш за нея?

— Тя не беше особено разговорлива. Аз нямах нищо против, защото съм като нея. Просто си вършеше работата, при това добре. Винаги съм бил спокоен, когато ми пазеше гърба. Бях убеден, че ще продължава да работи по най-добрия начин.

— Досега действително беше така — кимна Синия. — Все още е единствената жена, на която някога сме възлагали подобни мисии.

— На терена полът няма никакво значение — отвърна Роби. — Достатъчно е да стреляш точно, включително и когато си под напрежение. Това е основното в нашата работа.

— Друго?

— Никога не сме си говорили за лични неща — поклати глава Роби. — Отношенията ни бяха строго служебни. И двамата бяхме наясно, че не служим в армията и едва ли ще бъдем заедно за по-продължително време.

— Преди колко време беше това?

— Последната си съвместна мисия проведохме преди повече от десет години.

— Имал ли си поводи да се съмняваш в нейния патриотизъм?

— Изобщо не съм мислил затова. Предполагах, че след като е стигнала толкова далече, въпросът с лоялността й отдавна е изяснен.

Синия кимна замислено.

— Всъщност защо съм тук? — попита Роби. — Ако събираш информация за Рийл от хора, които са я познавали, със сигурност има по-подходящи от мен.

— Това не е единствената причина — каза Синия.

Топката на бравата се завъртя и при тях влезе един мъж.

Синия беше съвсем близо до върха на йерархията в ЦРУ, но новодошлият стоеше още по-високо от него. Толкова високо, че Роби дори не го свързваше с някакъв цвят.

Защото Джим Гелдър беше номер две в системата. Над него стоеше само директорът на ЦРУ, който докладваше пред Конгреса, контактуваше с всички партии, поддържаше димната завеса около разузнаването и се бореше за по-голям бюджет.

Гелдър вършеше всичко останало. Което означаваше, че на практика управлява цялата огромна машина, или поне дейността, свързана с тайните операции. А според много хора те бяха най-важната част от системата.

Той наближаваше петдесет, но изглеждаше по-възрастен. Някога беше слаб и строен, но вече се беше поналял в кръста. Косата му бързо оредяваше, а лицето му беше загрубяло от слънцето. Това беше нормално за човек, който беше започнал кариерата си във флота, където всеки е изложен на природните стихии — най-вече на слънцето и соления вятър. Беше висок колкото Роби, но изглеждаше доста по-едър от него.

Очите му се спряха върху Синия, който почтително кимна.

Гелдър се настани на стола срещу Роби, облегна се назад, разкопча сакото си и приглади с длан сивеещата си коса.

— Запознаха ли те със състоянието на нещата? — попита той.

— В по-голямата част, да — отвърна Роби.

Никога досега не беше контактувал с Гелдър. Усещаше по-скоро любопитство, отколкото заплаха. По принцип не се чувстваше застрашен от никого с изключение на случаите, при които насочваха оръжие към него. Това обаче се случваше много рядко.

— Джесика Рийл — каза гневно Гелдър. — Голяма каша забърка тя.

— Разказах за нея всичко, което знам. Но то не е много.

Гелдър захапа нокътя на десния си палец. Роби забеляза, че останалите му нокти са изгризани. Един обезпокояващ факт, защото все пак ставаше въпрос за разузнавач номер две на Америка. Но този човек имаше много грижи на главата си. Светът беше на крачка от самоунищожението.

Преди да напусне флота и да се прехвърли в разузнаването, Гелдър беше стигнал до чин капитан втори ранг. Това се беше оказало добър трамплин за новата му кариера. В разузнавателните среди се ширеше мнението, че стига да пожелае, лесно би могъл да стигне и до директорския пост. Той обаче нямаше такива амбиции. Беше в състояние да върши много неща, но сред тях не фигурираше целуването на задници в Конгреса.

— Трябва да я заловим — изръмжа Гелдър. — Жива или мъртва. За предпочитане жива, за да стане ясно какво, по дяволите, се е случило.

— Разбирам — кимна Роби. — Сигурен съм, че вече имате план.

Синия погледна Гелдър, а той вдигна глава към Роби.

— Планът си ти, Роби — отсече заместник-директорът.

Роби усещаше очите на Синия върху себе си, но не се обърна.

— Искате от мен да заловя Рийл? — бавно промълви той. До този момент изобщо не беше допускал подобен сценарий и сега изведнъж се запита защо.

Гелдър кимна.

— Аз не съм детектив — поклати глава Роби. — Силата ми е другаде.

— Ще ми позволиш да не се съглася с теб — обади се Синия.

— Всичко е просто и ясно — рече Гелдър. — Един убиец тръгва по следите на друг.

— Имате на служба още доста хора като мен — отбеляза Роби.

Гелдър престана да гризе нокътя си.

— Твоите препоръки са най-добри — отсече той.

— Защо? Заради току-що изпълнената задача?

— Ако не вземем под внимание този факт, значи сме некадърници. И в момента си свободен, а аз не виждам по-добър от теб, който да се справи с Рийл.

— Имам ли право на избор?

— Проблем ли има? — втренчи се в него Гелдър.

— Въпреки това, което казахте току-що, не мисля, че съм най-подходящият за тази мисия.

Вместо отговор Гелдър измъкна от вътрешния си джоб малък таблет.

— Сега ще ти обясня защо съм на противното мнение — рече той и се взря в екрана. — Завършил си като първенец на випуска с рекордно високи оценки. Две години по-късно Джесика Рийл прави същото, като оценките й се приближават до твоите.

— Да, обаче… — започна Роби, но Гелдър вдигна ръка.

— По време на практическите упражнения ти единствен си успявал да я откриеш и плениш.

— Беше много отдавна. Освен това ставаше въпрос за игра.

— И последно, веднъж си спасил живота й.

— Какво значение има това? — вдигна вежди Роби.

— Може би този факт ще я накара да се поколебае. Само за миг, но той ще бъде достатъчен за теб. — Гелдър замълча за момент и намръщено добави: — Не съм длъжен да ти давам обяснения, за да изпълниш една пряка заповед, но все пак го правя. Приеми го като подарък предвид необичайните обстоятелства.

Надигна се от стола и погледна към Синия.

— Дръж ме в течение.

След това се обърна към Роби и добави:

— Провалът е изключен както винаги.

— Но ако случайно се проваля, ще бъде по-добре да умра, нали? — каза Роби.

Гелдър го изгледа така, сякаш потвърждението на тези думи беше излишно.

Миг по-късно номер две на американското разузнаване излезе и вратата се затръшна след него с окончателната необратимост на капака, лягащ върху отворен ковчег.

Синия нервно погледна Роби, който продължаваше да гледа след големия шеф. След няколко дълги секунди Роби попита:

— Всичко това ти е било известно, нали?

Синия кимна.

— И какво ти е мнението?

— Убеден съм, че ти си най-подходящият избор.

— Какво означава „жива или мъртва“? Празни приказки, закодирано указание или и двете?

— Според личното ми мнение я искат жива. Защото трябва да бъде разпитана. Тя все пак беше един от най-добрите ни агенти. За пръв път се случва някой от вас да стане предател.

— Прекрасно знаеш, че не е така — поклати глава Роби. — Напоследък имаше няколко подобни случая.

Синия прие тези думи с видимо раздразнение, но нямаше как да ги оспори.

— Значи мислите, че е станала предател, така ли? — безмилостно продължи Роби. — Тогава защо е било нужно да убива Джейкъбс? За да разберем, че действително е така? Не е ли по-разумно да запази позицията си, за да снася информация на новия си работодател? Не виждам смисъла във всичко това.

— Трябва да има някакъв смисъл, след като се е случило.

— Джейкъб е мъртъв, а Рийл изчезва — продължи Роби. — Предателството е само една от много възможности. Има и други.

— Тя е била на телефона по време на операцията под ръководството на Джейкъбс. Това е безспорно доказано от записа.

— Все пак има и други възможности.

— Които ти ще имаш шанса да провериш, Роби.

— Предполагам, че няма как да откажа…

Синия дори не си направи труда да му отговори.

— Мишената в Близкия изток оцеля, Роби. Може би той я е привлякъл да работи за тях. Защо не започнеш от там? Ситуацията е доста сложна. Ферат Ахмади се бори да запълни властовия вакуум в Сирия. Радва се на голяма подкрепа, но от наша гледна точка е един ужасен избор. Имаше много такива по време на Арабската пролет. Тези страни избират за свои лидери хора, които не желаят ние да ги управляваме.

— Но китайците и руснаците едва ли са доволни от нашите опити отново да определяме победителите и победените в този регион — каза Роби.

— Така е. Ако се разбере за неуспешното покушение, това със сигурност няма да е в наша полза.

— А как щяхте да го прикриете, ако беше успешно?

— По стандартните начини. Прехвърляме вината върху опозиционните лидери, които и без това са направили два опита да ликвидират Ахмади. Но просто не са достатъчно добри, за да успеят. Щяхме да оставим улики, водещи към един от тях.

— С един куршум два заека, а?

— Опитваме се да бъдем ефективни — кимна Синия. — По този начин щяхме да увеличим шансовете на трета страна, на която можем да втълпим поне малко разум.

— Но планът се провали.

— Да.

— Ще ми трябва всичко, с което разполагате срещу Рийл — каза Роби и се изправи.

— Сега ти го подготвят.

— Добре — кимна Роби, въпреки че в момента нищо не беше добре за него.

— Какво всъщност беше мнението ти за Рийл, докато работехте заедно?

— Вече ти казах.

— Искам да чуя отговора, който ми спестяваш.

— Беше добра колкото мен. А вече може да е и по-добра. Не знам. Но по всичко личи, че се налага сам да разбера.

Той тръгна към вратата.

— Напоследък просто нямаме късмет, Роби — подхвърли след него Синия.

— И така може да се каже.

— Предполагам, че колкото по-дълго работиш в службата, толкова повече нараства вероятността да станеш жертва на опити да те превърнат в предател — промърмори Синия, който продължаваше да почуква по масата.

— Колкото повече години, толкова по-ценен ставаш — сви рамене Роби.

— Някои хора са били изкушени.

— Те са единици.

— Но въпреки това са проблем.

— За теб ли? — погледна го Роби.

— Толкова, колкото и за теб.

— Радвам се, че изяснихме този въпрос — кимна Роби и напусна стаята, за да се подготви за новата мисия.