Перфектният удар

64

Еван Тъкър наблюдаваше посетителя, седнал от другата страна на огромното му бюро. Лицето на Синия беше бледо и уморено, а облеклото му не беше толкова безупречно както обикновено.

— Пълен провал! — остро рече Тъкър.

— Така е — съгласи се Синия.

— Роби е неоткриваем. Рийл е Бог знае къде. Ами инцидентът в онзи влак? Сигурен съм, че е нещо, свързано с тях. Знам го!

— Нямаме доказателства. Няма и свидетели.

— Защото са ги избили! — възкликна Тъкър.

— Тук става въпрос за нещо друго — поклати глава Синия.

— Би ли се пояснил?

— Дикарло…

— Тя няма нищо общо с това.

— Абсолютно не съм съгласен.

Тъкър изправи гръб в стола си. В очите му се появи опасен блясък.

— Основания?

— Основанията са в реалността, сър.

— Намираш се на крачка от неподчинението, Роджър! — предупреди с леден глас директорът.

— Нямам такива намерения. Но ние все още не знаем какво се случи с Дикарло. Защо я прибра МВС? Защо беше нападната? Знаем само, че Роби е спасил живота й. А това е показателно.

— Той твърди, че и Джесика Рийл е била там. Също за да спаси Дикарло.

— Точно така.

— Но ние разполагаме само с неговите твърдения.

— Забравяте гилзите, сър. Тях няма как да ги пренебрегнем.

Тъкър подпря брадичката си с пръсти и се втренчи в тавана.

— Рийл уби двама от хората ми — изръмжа той. — Роби мина в нелегалност, а после, неизвестно как и защо, се събра с нея. Тоест премина на страната на една убийца!

— И двамата са убийци, сър. Години наред избиват хора по наше разпореждане.

— Избиват враговете ни, Роджър.

— И може би все още го вършат.

— Никога няма да ме убедиш, че Джим Гелдър е бил предател. Това просто е невъзможно. Та той дори не изпълняваше оперативни задачи, за бога! Никой не би могъл да стигне до него.

— Няма невъзможни неща. Стотици пъти сме се убеждавали в това. Мъже на високи позиции разрушават кариерата си и петнят името си заради секс авантюри.

— Благодаря ти, но аз все още съм щастливо женен.

— Не се съмнявам, сър.

— Освен това тук не става въпрос за игра между чаршафите. По какъв начин Джейкъбс и Гелдър са станали предатели? Разполагаш ли дори с най-минимално доказателство?

Синия сви рамене.

— Единственото ми доказателство се съдържа във факта, че познавам Уил Роби. И съм готов да му поверя живота си. Всъщност вече съм му поверявал живота си. Той е човек, който е пожертвал всичко в името на родината.

— Чуваш ли се какво говориш? — пронизително изкрещя Тъкър. — Как е възможно някой да превърне в предател втория по длъжност в ЦРУ?!

— Много добре разбирам последиците, сър. Напълно възможно е подобна конспирация да се разпростре и по-надалече. А причините за появата й изобщо да не са тук.

— Роби сподели с мен някои от нещата, които му е казала Дикарло.

— Ще се радвам да ги чуя.

— Изчезнал персонал. Липсващо оборудване, включително и пари. Мисии, които не би трябвало да се планират. Вече съм разпоредил проверка. Но всичко това е обезпокоително, Роджър. Много обезпокоително!

— Би било добре, ако можем да чуем тези неща от устата на самата Дикарло — каза Синия.

Тъкър не отговори. Ръцете му несъзнателно въртяха някаква химикалка.

— Сър? — погледна го Синия. — Чухте ли какво казах?

— Би било добре, ако можем да чуем тези неща от устата на самата Дикарло — машинално повтори директорът. — Но проблемът е там, че състоянието й се влошава. Поставена е в изкуствена кома и не й дават големи шансове да оживее. — Той рязко вдигна очи. — Притиснах здраво МВС и в крайна сметка ги накарах да ме чуят. В момента ние се грижим за нейната безопасност съвместно с ФБР. Но това стана едва след като се обърнахме лично към президентския съветник по националната сигурност.

— Гюс Уиткъм?

— Уиткъм ме подкрепи — кимна Тъкър. — Което означава, че имам подкрепата и на президента. И в крайна сметка успях да видя Джанет. — Той замълча за момент, после въздъхна. — Състоянието й наистина е тежко, Роджър.

— Много съжалявам да го чуя — наведе глава Синия. — Тя беше изключително ценен кадър.

— Такива като нея май са на свършване.

— Е, има няколко гнили ябълки, но не е страшно.

— Знаеш, че държа на хората си.

— Да, сър, знам.

Тъкър взе да драска по някакъв лист пред себе си.

— Къде е Роби според теб?

— Със сигурност действа самостоятелно. — Синия замълча за миг, внимателно подбирайки думите си. — Фактически аз го насърчих.

— Какво?! — смая се Тъкър. — Ти си го насърчил да действа на своя глава?!

— И да открие Джесика Рийл — добави Синия.

— Това беше първоначалната му задача! — остро рече Тъкър.

— Исках да кажа да я открие, а не да я убива. Дори да й благодари, че му е спасила живота. А след това да създадат екип.

Лицето на директора почервеня, една вена на слепоочието му се изду и запулсира.

— Екип за какво? — дрезгаво излая той.

— За да свършат това, което трябва. Нещо става, сър. Усетих го още преди Дъг Джейкъбс и Гелдър да бъдат убити. Сред нас има къртици. Роби също го е усетил. Доверявали сме се на хора, които на практика работят срещу ЦРУ.

— Но това бяха изолирани случаи, които отдавна са решени, Роджър — отвърна вече по-спокойно Тъкър.

— Може би не е така — поклати глава Синия.

— Тоест нещата са по-сериозни и вече не говорим само за няколко гнили ябълки?

— Заговорите и конспирациите би трябвало да са художествена измислица. Но фактически те се случват в живота толкова често, че пораждат учудване и дори безпокойство.

— Ние не сме подготвени за борба с мащабни конспирации, Роджър — уморено въздъхна директорът. — Особено в собствената си къща.

— Може би точно това дава някакъв шанс на Роби и Рийл. Като действат отвън навътре.

— Ако наистина тръгнат в тази посока, ние не можем да им отпуснем необходимата помощ. Ще действат сами.

— Моите уважения, сър, но те през цялото време работят самостоятелно. Без прикритие, без подкрепа.

— В такъв случай може би са на перфектна позиция, за да разрешат проблемите ни — бавно рече Тъкър.

— Не бих заложил срещу тях, сър — убедено отвърна Синия.

— Значи наистина мислиш, че Гелдър и Джейкъбс са предали страната си?

— Не мога да твърдя противното.

— Но има и други, така ли?

— Гелдър и Джейкъбс са мъртви, но при нас продължават да се случват странни неща — сви рамене Синия. — Които може би нямат нищо общо с нападението срещу Дикарло.

— А какво ще кажеш за нападението срещу Рой Уест в Арканзас? Какво се е случило там?

— Не знам, сър. Но не бих изключил участието на Роби и Рийл в тази касапница.

— Каква е връзката? Аз прегледах досието на Уест, но той не се е проявил с нищо особено. Кръгла нула. В някакъв момент е бил уволнен, защото е бил достатъчно глупав да наруши елементарните мерки за сигурност. Мислиш ли, че Рийл и Роби знаят за някаква връзка?

— Ако не знаят, скоро ще научат.

Тъкър се облегна в стола си.

— Надявам се да си прав — замислено каза той.

— Аз също — въздъхна Синия. — Аз също.