Преследваният - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Елмор Ленард (ГЛАВА ПЪРВА) #3

ГЛАВА ПЪРВА

Това бе съобщението, което се появи на следващия ден на първа страница в неделното издание на „Детройт Фрий Прес“

ЧЕТИРИМА ТУРИСТИ ЗАГИВАТ ПРИ ПОЖАР В ИЗРАЕЛСКИ ХОТЕЛ

Тел Авив, 20 март (АП)2. В събота призори пожар опустоши осеметажен курортен хотел. Загинали са четирима туристи, а други 46 са били ранени; гостите са скачали от прозорците на горните етажи, за да избягат от пламъците. Сред американците няма жертви, но се съобщава за двама ранени, измежду които жена от Охайо, която скочила от четвъртия етаж.

Огънят е опустошил всичките 200 стаи на хотел „Парк“ в Натания, средиземноморски курортен град на около 20 мили северно от Тел Авив.

Представител на американското посолство заяви, че около 20 американци са се спасили от пожара, включително и групата от 17 туристи, пристигнали в Израел преди седмица от Кълъмбъс, щата Охайо.

Според съобщение на националното радио, малко преди това, управата на хотела обмисляла затварянето му, защото била заплашвана и изнудвана от гангстери, които не успели да я принудят да си плаща, за да покровителстват хотела.

След седемчасова борба пожарникарите угасиха пламъците.

На информационната страница на „Детройт Фрий Прес“ на голяма снимка на шест колони се виждаха няколко възрастни туристи, оцелели от пожара, които се бяха скупчили на улицата и бяха увили около прегърбените си рамене одеяла. Извън групичката, малко на заден план (изглежда, човекът се е отдалечавл когато е била правена снимката) се виждаше мургав брадат мъж, гол до кръста, със светли панталони и бос. Той беше сниман точно в момента, когато бе погледнал през рамо с учудена физиономия и зяпнала уста.

Коментарът към снимката повтаряше повечето от фактите на първа страница, но цитираше и г-н Нейтан Файн, екскурзовода на групата от Кълъмбъс, който твърдеше: „Чудо е, че сме живи. Някакъв човек тичаше нагоре-надолу по коридорите, блъскаше по вратите и изкарваше хората, викайки им да си сложат мокри кърпи на главата и да го последват, да пълзят по коридора към външните стълби отзад. Трябва да е спасил живота поне на двайсет души. Казвам ви, късмет е, че ги имаше тези външни стълби, иначе никой нямаше да бъде тук сега.“

Не беше известно кой е бил човекът, тичал по коридорите и блъскал по вратите, за да изкара хората. Пред хотела в онази дъждовна съботна утрин, изглежда, никой не го е познавал и затова никой не знаеше къде се бе дянал.