Седемте циферблата

Глава втораЗа будилниците

— А сега къде да ги сложим?

Вечерята бе приключила. На лейди Кут отново й се бе наложило да изпълнява задълженията на домакиня, когато внезапно й се притече на помощ сър Осуалд, който предложи да играят бридж. Всъщност „предложи“ не е най-точната дума. Като един от „Кормчиите на английската промишленост“ просто изразяваше своето предпочитание, а хората около него веднага побързаха да се съобразят с желанието на великия мъж.

Рупърт Бейтман и сър Осуалд играеха срещу лейди Кут и Джералд Уейд. Групирането бе много удачно. Сър Осуалд играеше бридж превъзходно, както впрочем вършеше всичко, с което се заемеше, и предпочиташе да има партньор от своята класа. В бриджа Бейтман бе не по-лош, отколкото като личен секретар. И двамата играеха съвсем делово и си разменяха единствено кратки реплики: „Без коз“, „Качвам“, „Три пики“. Лейди Кут и Джералд Уейд бяха любезни и многословни; след всяко раздаване младежът не пропускаше да каже: „Драга партньорко, наистина играхте превъзходно“, изразявайки с интонацията си искрено възхищение, което лейди Кут намираше и за мило, и за успокояващо. Освен това им вървеше.

През това време останалите гости би трябвало да танцуват под звуците на радиото в голямата бална зала. Всъщност обаче се бяха събрали пред стаята на Джералд Уейд: чуваха се сподавен кикот и тиктакането на будилници.

— Под кревата, подредени един до друг — предложи Джими в отговор на въпроса на Бил.

— За колко часа да ги нагласим? Едновременно ли да иззвънят или един след друг?

Тук мненията се разделиха. Някои смятаха, че сънливец като Джери Уейд можел да бъде събуден само ако едновременно иззвънят осем будилника. Според други будилниците трябвало да се нагласят така, че да звънят на интервали.

В крайна сметка надделя второто становище. Будилниците бяха нагласени да звънят един след друг, като първият трябваше да издрънчи в шест и половина.

— Дано му е за поука — каза добронамерено Бил.

— Дано! — подкрепи го Сокс.

Тъкмо бяха почнали да слагат будилниците на скришни места в стаята, когато се подаде сигнал за тревога.

— Тихо! — прошепна Джими. — Някой се качва по стълбите.

Настъпи паника.

— Всичко е наред — каза Джими. — Това е Орангутана.

Възползвал се че е мор, мистър Бейтман бе дошъл да си вземе носна кърпа от стаята. По пътя спря и се запозна с обстановката. Веднага изрази едно уместно съображение.

— Ще чуе тиктакането им още преди да си легне.

Съзаклятниците се спогледаха.

— Какво ти казах? — рече Джими почтително. — Орангутана си е акълия!

Умникът продължи нататък.

— Прав е — съгласи се Рони Деврьо, навел глава на една страна. — Осем будилника ще вдигнат голяма шумотевица. Дори Джери, нищо че е глупак, ще ги чуе. Ще се сети, че му кроим нещо.

— Дали наистина е такъв? — попита Джими Тесиджър.

— Какъв?

— Дали наистина е глупак, за какъвто го мислим.

Рони го погледна.

— Та всички ние го знаем що за стока е Джералд.

— Знаем ли, понякога си мисля, че е невъзможно човек да е такъв глупак, за какъвто се представя Джери — каза Джими.

Всички извърнаха поглед към него. Лицето на Рони придоби сериозен израз.

— И ти, Джими, си умник — рече той.

— Втори Орангутан — подкрепи го Бил.

— Е, просто ми хрумна, че може и да бъркаме в преценката си за Джери — защити се Джими.

— Хайде да не деликатничим — каза Сокс. — Какво ще правим с тези будилници?

— Ето, Орангутана пак се задава. Да питаме него — предложи Джими.

Призован да мобилизира могъщия си ум, Орангутана намери решение.

— Ще го изчакате да си легне и да заспи. След това ще влезете много тихо в стаята и ще поставите будилниците на пода.

— Нашият Орангутан и този път е прав. Влизаме всички заедно, оставяме часовниците и дим да ни няма! Връщаме се долу, за да не будим подозрения.

Играта на бридж продължаваше, но с лека промяна. Сега сър Осуалд играеше в двойка със съпругата си и след всяко раздаване добросъвестно й разясняваше допуснатите от нея грешки. Лейди Кут не се дразнеше от забележките и не проявяваше истински интерес към играта. „Прав си, скъпи. Много мило от твоя страна, че ми каза“ — бе неизменната й реплика.

След това продължаваше да повтаря абсолютно същите грешки.

От време на време Джералд Уейд се обръщаше към Орангутана.

— Драги партньоре, наистина играхте превъзходно.

Бил Евърсли и Рони Деврьо изчисляваха нещо.

— Да кажем, че си легне към дванайсет. Колко време според теб трябва да изчакаме? Час?

Прозина се.

— Странна работа, обикновено си лягам към три сутринта, сега обаче, като знам, че се налага да чакаме, ми се приспа страхотно.

Останалите споделиха, че се чувстват по същия начин.

— Драга Мария — чу се леко раздразненият глас на сър Осуалд, — сто пъти ти казах да не се колебаеш, когато мислиш да пасуваш. Всички разбират какви карти имаш.

Лейди Кут имаше какво да му отговори, например, че след като е мор, сър Осуалд няма право да се произнася по играта. Не му го каза обаче. Вместо това се усмихна ведро, надвеси едрата си гръд над масата и безцеремонно надникна в картите на Джералд Уейд, който седеше от дясната й страна.

Успокои се, когато видя, че сред тях има дама. Цака и разкри картите си.

— Четири ръце и робер — каза. — Този път имах късмет.

— Късмет — промърмори Джералд Уейд, след което стана от масата и се присъедини към останалата част от компанията, разположила се до камината. — Наднича в картите ми, а след това разправя, че била извадила късмет.

Лейди Кут прибираше банкнотите и сребърните монети.

— Знам, че не съм добра на бридж — рече тя с тъжен глас, в който все пак се долавяше удовлетворение. — Този път обаче ми провървя.

— Никога няма да се научиш да играеш бридж, Мария — каза сър Осуълд.

— Така е, мили — отвърна му лейди Кут. — Знам, че няма да се науча. Винаги си ми го казвал и затова се старая толкова.

— Стараела се — рече Джералд Уейд съвсем тихичко. — От нея нищо не можеш да скриеш. Ще надникне и през рамото ти, за да ти види картите.

— Знам, че се стараеш — съгласи се сър Осуълд, — но нямаш усет за играта.

— Да де. И друг път си ми го казвал, мили. Освен това, Осуалд, ми дължиш още десет шилинга.

— Така ли?

Сър Осуалд изглеждаше изненадан.

— Да. Хиляда и седемстотин точки правят осем лири и десет шилинга. А ти ми даде само осем лири.

— Извинявай. Грешката е моя.

Лейди Кут се усмихна тъжно и прибра още една банкнота от десет шилинга. Обичаше мъжа си, но нямаше намерение да му позволява да я мами.

Сър Осуалд се премести на страничната маса и предложи на гостите уиски и сода. Когато им пожела лека нощ, вече бе станало дванайсет и половина.

На Рони Деврьо, който бе съсед по стая на Джералд Уейд, бе възложено да разузнае обстановката. В два без петнайсет започна тихо да чука по вратите. Всички, вече по пижами и пеньоари, отново се събраха.

— Преди двайсет минути загаси лампата — докладва Рони с шепот. — По едно време вече си мислех, че ще я остави да свети. Преди малко отворих вратата и надникнах — видя ми се заспал. Какво ще правим?

Будилниците още веднъж бяха тържествено навити. Възникна обаче друг проблем.

— Не можем да нахълтаме всички, ще ни чуе. Нека влезе само един, а другите ще му подадат будилниците през вратата.

Почнаха се разгорещени спорове кой е най-подходящият.

Кандидатурата на трите момичета бе отхвърлена под предлог, че те няма да се удържат и ще се разкикотят. Бил Евърсли също отпадна заради своя ръст, тегло, тромава стъпка и непохватност, макар че той се опита да отхвърли последното обвинение. Останаха кандидатурите на Джими Тесиджър и Рони Деврьо, но накрая с голямо мнозинство бе решено будилниците да бъдат внесени от Рупърт Бейтман.

— Орангутана наистина ще свърши най-добре тази работа — съгласи се Джими. — И без това открай време стъпва като котка. А и ако случайно Джери се събуди, Орангутана все ще измисли някакво обяснение. Нещо смешно, на което Джери да повярва.

— Нещо деликатно — допълни замислено момичето с прякор Сокс.

— Точно така — съгласи се Джими.

Орангутана изпълни задачата бързо и качествено. Отвори внимателно вратата и потъна в мрака с двата най-големи часовника в ръце. След минута-две се появи отново и пое още два. Операцията се повтори още два пъти. Накрая, след като излезе, всички затаиха дъх и се ослушаха. Равномерното дишане на Джералд Уейд пак се чуваше, но вече приглушено от победното и безстрастно тиктакане на будилниците на мистър Мъргатройд.