Седемте циферблата

Глава двайсет и третаСтарши инспектор Батъл поема работата в свои ръце

На другата сутрин в десет часа слънчевите лъчи бяха изпълнили библиотеката, където старши инспектор Батъл се бе заел да работи още от шест. Току-що бяха дошли Джордж Ломакс, сър Осуалд Кут и Джими Тесиджър. Обилната закуска бе възстановила силите им след среднощните премеждия. Ръката на Джими висеше на превръзка, единствено свидетелство за участието му в среднощната схватка.

Старши инспекторът ги изгледа доброжелателно, като екскурзовод, който развежда из музей малчугани. На масата до него имаше няколко предмета, всичките с прикрепени към тях надписи. Джими веднага разпозна Леополд.

— Е, старши инспекторе — поде Джордж, — много ми се ще да узная докъде сте стигнали. Успяхте ли да заловите престъпника?

— Залавянето му ще отнеме известно време — каза старши инспекторът.

Неуспехът му в това начинание май не го смущаваше.

На Джордж Ломакс не му стана приятно от думите на Батъл. Не понасяше лекомислието под каквато и да е форма.

— Написал съм ясно всичко — продължи детективът. Взе два предмета от масата. — Ето тук имаме два куршума. По-големият е калибър 455 и е изстрелян от автоматичния колт на мистър Тесиджър. Драснал е рамката на прозореца, след което се е забил в онзи кедър там, в който го открих. А ей този по-дребничък приятел е бил изстрелян от маузер калибър 25. Минал е през ръката на мистър Тесиджър и се е забил в онова кресло. Колкото до самия пистолет…

— Открихте ли отпечатъци от пръсти? — прекъсна го припряно сър Осуалд.

Батъл поклати глава.

— Човекът, който е стрелял с него, е бил с ръкавици — рече бавно той.

— Много жалко — каза сър Осуалд.

— Който си разбира от работата, непременно ще си сложи ръкавици. Ще сгреша ли, сър Осуалд, ако кажа, че сте открили този пистолет на около двайсет метра от стълбището на терасата?

Сър Осуалд надникна през прозореца.

— Да, почти познахте.

— Не ви укорявам, сър, но щеше да бъде по-разумно да не докосвате пистолета, а да го оставите там, където сте го открили.

— Съжалявам — отвърна сухо сър Осуалд.

— Няма значение. Успях да възстановя случилото се. Открих вашите стъпки по тревата, както и едно място, където очевидно сте спрели и сте се навели. Между другото, вие как бихте обяснили, че пистолетът беше там?

— Предположих, че е бил изпуснат от човека, докато той е бягал.

Батъл поклати глава.

— Не е бил изпуснат, сър Осуалд. Имам два довода против това предположение. Първо, до онова място водят само едни стъпки — вашите.

— Ясно — каза сър Осуалд замислено.

— Сигурен ли сте, Батъл? — вметна Джордж.

— Абсолютно сигурен, сър. На ливадата има още едни стъпки, тези на мис Уейд. Те обаче са доста по-наляво. — Спря за малко, сетне продължи. — Освен това в пръстта има вдлъбнатина. Значи пистолетът се е ударил в земята с доста голяма сила. Всичко говори в полза на предположението, че е бил хвърлен.

— Всъщност защо не? — каза сър Осуалд. — Ами ако човекът е побягнал по пътеката от лявата страна? На пътеката няма да остави никакви следи. Захвърлил е пистолета в посока към ливадата. А, Ломакс, какво мислиш?

Джордж се съгласи с кимване.

— Вярно е, че по пътеката няма да остави никакви следи — рече Батъл. — Ако съдя обаче по формата на вдлъбнатината, пистолетът не е хвърлен от тази посока. Според мен е бил метнат оттук, от терасата.

— И това е възможно — съгласи се сър Осуалд. — Има ли някакво значение, инспекторе?

— Наистина, Батъл — намеси се и Джордж, — трябва ли да ни занимавате с такива работи?

— Може би не, мистър Ломакс, но обичаме да сме наясно с всичко. А сега, господа, дали някой от вас ще ми направи една услуга? Да вземе пистолета и да го хвърли. Вие ще го сторите ли, сър Осуалд? Много мило от ваша страна. Ако обичате, застанете до прозореца. Така. А сега метнете пистолета към средата на ливадата.

Сър Осуалд се подмини, замахна и запокити силно пистолета. Джими Тесиджър затаи дъх. Старши инспекторът се затича подир оръжието като добре обучена хрътка. След малко се върна, сияещ.

— Благодаря ви, сър. Получи се абсолютно същата вдлъбнатина. Въпреки че метнахте пистолета поне десетина метра по-надалеч. И това е обяснимо, физически сте много силен. Извинете, но ми се стори, че при вратата има някой.

Старши инспекторът очевидно имаше много остър слух, тъй като никой от останалите не бе чул нищо. Оказа се, че е прав. До вратата стоеше лейди Кут с чаша с лекарство в ръка.

— Лекарството ти, Осуалд — каза тя и влезе вътре. — Трябваше да го изпиеш след закуска.

— Сега съм много зает, Мария — рече сър Осуалд. — Не ми е до лекарства.

— Ако не бях аз, никога нямаше да го взимаш — отвърна спокойно жена му и се приближи до него. — Не се дръж като малко непослушно момче. Изпий го.

Великият стоманен магнат си изпи лекарството като послушно дете.

Жена му се усмихна тъжно.

— Преча ли ви? Много ли сте заети? Ето и револвери. Грозни смъртоносни предмети. Осуалд, направо настръхвам, като си помисля, че снощи крадецът е могъл да те застреля.

— Сигурно сте се разтревожили много, лейди Кут, когато сте забелязали, че съпруга ви го няма — намеси се Батъл.

— В началото дори не съобразих, че го няма — призна лейди Кут. — След като раниха този нещастен младеж — посочи тя с очи Джими, — не можех да мисля за друго. Едва когато мистър Бейтман ме попита къде е сър Осуалд, се сетих, че преди половин час е излязъл да се поразходи.

— От безсъние ли страдате, сър Осуалд? — поинтересува се Батъл.

— Обикновено имам много здрав сън — каза сър Осуалд, — но трябва да призная, че снощи бях неспокоен. Реших, че една кратка нощна разходка ще ми дойде добре.

— Сигурно сте излезли през този прозорец?

— Да — потвърди сър Осуалд, но на Батъл му се стори, че преди да му отговори, той съвсем кратко се поколеба.

— И то с лачени обувки — каза лейди Кут, — вместо да си сложи обувките с дебелите подметки. Ако не съм аз, Осуалд, кой ще те гледа?

Поклати укорително глава.

— Мария, остави ни, ако нямаш нищо против. Предстои ни дълъг разговор.

— Добре, мили. Тръгвам си.

Лейди Кут се оттегли с празната чаша в ръка. Държеше я така, сякаш току-що бе поднесла на мъжа си отрова.

— Добре, Батъл — каза Джордж Ломакс, — всичко изглежда ясно. Престъпникът е стрелял и е ранил мистър Тесиджър. След това е захвърлил оръжието, побягнал е по терасата, а после — по пътечката, посипана с чакъл.

— И там е трябвало да бъде заловен от моите хора — добави Батъл.

— Ако позволите, Батъл, вашите хора са изпълнявали задълженията си доста небрежно. Не са забелязали мис Уейд. По същия начин са могли и да не забележат престъпника, когато е излизал.

Батъл понечи да отговори нещо, но след това размисли. Джими Тесиджър го изгледа с любопитство. Ужасно му се искаше да разбере какво точно си мисли старши инспекторът.

— Навярно е бил първокласен спринтьор — отсече човекът от Скотланд Ярд.

— Какво искате да кажете, Батъл?

— Точно това, което казах току-що, мистър Ломакс. Завих зад терасата най-много петдесет секунди след изстрела. Щом човекът е пробягал цялото това разстояние в посока към мен и е стигнал пътеката, преди аз да се появя от другата страна на къщата, значи наистина е първокласен спринтьор.

— Нещо не ви разбирам, Батъл. Очевидно имате някаква идея, която още не проумявам. Казахте, че човекът не е минал по ливадата, а сега намеквате… Всъщност какво точно намеквате? Че не е минал и по пътеката? Къде в такъв случай е отишъл според вас?

Вместо да отговори, Батъл красноречиво посочи с пръст към тавана.

— Какво? — попита Джордж.

Батъл повтори жеста още по-изразително. Джордж погледна към тавана.

— Отишъл е горе — каза инспекторът. — Качил се е отново по бръшляна.

— Глупости, старши инспекторе. Това е невъзможно.

— Защо да е невъзможно, сър? Веднъж го е направил. Могъл е да го стори и втори път.

— Друго имах предвид, като казах, че е невъзможно. Ако е искал да избяга, в никакъв случай не би се напъхал отново в къщата.

— Тя всъщност е била най-безопасното място за него, мистър Ломакс.

— Когато влязохме при О’Рорк, вратата на стаята още бе заключена отвътре.

— Как все пак влязохте? През стаята на сър Стенли. Оттам е минал и нашият човек. Лейди Айлийн ми каза, че е забелязала как дръжката на вратата в стаята на мистър О’Рорк се движи. Значи по това време нашият приятел е бил там за пръв път. Предполагам, че ключът е бил под възглавницата на мистър О’Рорк. Съвършено ясно е откъде е минал втория път: отворил е вратата към стаята на сър Стенли, в която, разбира се, не е имало никого, и е излязъл оттам. През това време сър Стенли, както и всички останали, е тичал към библиотеката. Нашият човек е разполагал с пълна свобода на действие.

— И къде според вас е отишъл след това?

Старши инспектор Батъл присви яките си рамене и отговори уклончиво.

— Могъл е да направи много неща. Например да отиде в някоя празна стая в другото крило на къщата и да се спусне по бръшляна. Или да излезе през някоя странична врата. Или пък просто да си стои в къщата, ако е бил вътрешен човек.

Джордж бе шокиран.

— Наистина, Батъл, ще бъда много огорчен, ако някой от моите слуги… Всъщност им имам пълно доверие, но ще ми е ужасно мъчно, ако се наложи да заподозра някого от тях.

— Никой не е искал от вас да подозирате когото и да било, мистър Ломакс. Просто излагам пред вас няколко варианти. Слугите може и да са съвсем порядъчни хора. Впрочем вероятно е така.

— Вие ме смутихте — каза Джордж. — Много ме смутихте.

Очите му изпъкнаха още повече.

За да го разсее, Джими Тесиджър деликатно посочи един любопитен почернял предмет, оставен на масата.

— А това какво е? — попита младежът.

— Веществено доказателство „z“ — поясни Батъл. — Последното от всичките. Ръкавица. По-скоро е било ръкавица.

Взе обгорената ръкавица и с гордост я показа на останалите.

— Къде я открихте? — поинтересува се сър Осуалд.

Батъл го погледна през рамо.

— В камината. Бе почти изгоряла. Странно, сякаш я е дъвкало куче.

— Възможно е да принадлежи на мис Уейд — предположи Джими. — Тя има няколко кучета.

Старши инспекторът поклати глава.

— Не е дамска. Дори не е от широките ръкавици, каквито днес носят дамите. Опитайте я на вашата ръка.

Батъл намести почернелия предмет върху дланта на Джими.

— Ето, виждате, даже на вас ви е голяма.

— Смятате ли, че е важно веществено доказателство? — попита хладно сър Осуалд.

— Човек никога не знае, сър Осуалд, кое ще се окаже важно и кое — не.

На вратата се почука и в стаята влезе Бъндъл.

— Моля да ме извините — поде тя, — но току-що ми се обади татко. Непременно трябвало да се прибера у дома, защото е много разтревожен.

Настъпи мълчание.

— Какво има, мила Айлийн? — попита Джордж: имаше чувството, че девойката иска да каже още нещо.

— В никакъв случай нямаше да си позволя да прекъсвам разговора ви, но реших, че това, което току-що научих, вероятно има нещо общо с цялата работа. Татко се е разтревожил, защото, един от нашите лакеи го няма. Снощи е излязъл и още не се е върнал.

— Как се казва? — Ролята на следовател бе поета от сър Осуалд.

— Джон Бауер.

— Англичанин ли е?

— Представя се за швейцарец, но според мен е германец. Във всеки случай говори чудесно английски.

— Така! — Сър Осуалд пое въздух с дълго и удовлетворено съскане. — Бил е на работа в Чимнис. Откога?

— По-малко от месец.

Сър Осуалд се обърна към другите двама мъже.

— Ето го нашия човек. Ломакс, знаеш не по-зле от мен, че на тази работа са й хвърлили око няколко чужди правителства. Сега си спомням как изглеждаше: висок, с изправена стойка. Постъпи на работа половин месец, преди да напуснем. Добре го е измислил. Не се е опитал да почне работа тук, защото всеки пришълец е щял да бъде подложен на грижлива проверка. В Чимнис обаче, на седем-осем километра оттук… — Сър Осуалд не довърши мисълта си.

— Значи смятате, че всичко е било замислено отдавна?

— Защо не? Ломакс, в тази формула се крият милиони. Бауер очевидно е смятал да се докопа до личните ми документи в Чимнис, за да научи нещо за предстоящата сделка. По всяка вероятност е имал съучастник тук. Човек, който му е описал местността и се е погрижил за приспиването на О’Рорк. Именно Бауер е бил човекът, когото мис Уейд е видяла да се спуска по бръшляна. Висок, як мъж. — Сър Осуалд се обърна към старши инспектор Батъл. — Трябвало е да заловите Бауер, старши инспекторе. А той взе, че ви се изплъзна под носа.