Седемте циферблата

Глава трийсет и втораБъндъл е изумена

— Правилно — каза Батъл, след като видя как Мосгоровски скочи от мястото си и отиде бързо при Бъндъл. — Дайте й стол. Малко е шокирана, както виждам.

Девойката се отпусна на стола. Бе отпаднала от изумление. Батъл продължи със спокойния си, добре познат й глас:

— Не сте очаквали да ме видите, лейди Айлийн. Не са очаквали да ме видят и някои от другите хора, седнали около масата. Мистър Мосгоровски в известен смисъл бе мой заместник. Бе в течение на всичко. Някои от другите присъстващи обаче сляпо изпълняваха неговите нареждания.

Бъндъл не наруши мълчанието си. Чувстваше се много странно и просто не й бе по силите да каже и дума.

Батъл я погледна с разбиране. Пролича, че чувствата й му са ясни.

— Опасявам се, лейди Айлийн, че трябва да се отърсите от някои свои заблуди. Включително и за нашето дружество. В книгите често пише за тайни престъпни организации, ръководени от мистериозен свръхпрестъпник, когото никой от останалите не е виждал. Възможно е такива неща действително да съществуват в живота. Мога да кажа обаче — а опитът ми не е малък — че лично аз никога не съм се сблъсквал с тях. Има много романтика в този свят, лейди Айлийн. Хората, особено младите, обичат да четат за такива неща. Още повече обичат да ги вършат. Сега ще ви запозная с една много почтена група любители, които с действията си помогнаха изключително много на моя отдел. Свършиха работа, която нямаше да е по силите на никой друг. Някои от действията им външно изглеждаха мелодраматични, но в това нямаше нищо лошо. Те бяха готови да се сблъскат лице в лице с истински опасности, с най-страшни опасности. Готовността им се дължеше на следното: първо, на любовта към самия живот, наситен с опасности, нещо, което намирам за много здравословно в днешните безметежни времена, и второ, на искреното им желание да бъдат полезни на своята родина. А сега, лейди Айлийн, нека ви представя тези хора. С мистър Мосгоровски вече се познавате. Той ръководи клуба, а и доста други неща. Това е най-ценният ни таен антиболшевишки агент в Англия. Номер 5 е граф Андраш от унгарското посолство, много близък приятел на покойния Джералд Уейд. Номер 4 е мистър Хейуърд Фелпс, американски журналист, човек със съвсем ясни симпатии към Британия, умеещ да надушва новини. Колкото до Номер 3… — Батъл се засмя и не довърши мисълта си, а Бъндъл изумено погледна ухиленото лице на Бил Евърсли. — Мястото на Номер 2 — продължи инспекторът с по-сериозен глас — е празно. То принадлежеше на мистър Роналд Деврьо, доблестен млад джентълмен, загинал за родината си. Номер 1… Номер 1 бе мистър Джералд Уейд, друг доблестен мъж, загинал по същия начин. Мястото му бе заето, не без известни колебания от моя страна, от дама, която доказа, че е достойна за него, и ни помогна много.

Последна свали маската си Номер 1 и Бъндъл вече без изненада видя красивото мургаво лице на графиня Рацка.

— Трябваше да се досетя — каза тъжно Бъндъл, — че за чуждестранна авантюристка сте прекалено красива, та да сте истинска.

— Майтапът обаче е другаде — рече Бил. — Бъндъл, това е Бейб Сейнт Мор. Нали си спомняш, че ти разказах за нея и ти обясних, че е голяма актриса? Е, тя го доказа.

— Така си е — рече мис Мор с носов презокеански акцент. — Няма обаче защо да ме хвали чак толкоз, понеже мама и татко са дошли от онази част на Европа, тъй че лесно се вживях в ролята си. Но в абатство Уайвърн насмалко щях да се издам, когато започнах да говоря за градини. — Известно време жената мълча сетне поясни: — За мен това не беше просто шега. Бяхме сгодени с Рони и когато го убиха, реших, че трябва да помогна с нещо за залавянето на мръсника, който го затри. Е, това е.

— Направо нямам думи — каза Бъндъл. — Бях си представяла съвсем друго.

— Цялата работа е много проста, лейди Айлийн — намеси се пак старши инспектор Батъл. — Всичко започна с желанието на неколцина младежи да потърсят приключения. Пръв се свърза с мен мистър Уейд. Именно той предложи да се образува група от любители, която да помага на тайните служби. Предупредих го, че може да бъде опасно, но той бе от хората, които не се плашат от нищо. Обясних му, че и всеки друг, когото той ще привлече, би трябвало да е наясно с рисковете. Слава Богу, това не спря нито един от приятелите на мистър Уейд. И така, колелото се завъртя.

— Но каква е целта? — попита Бъндъл.

— Да се залови един човек, и то на всяка цена. Не бе обикновен престъпник. Работеше в средите на мистър Уейд. Бе като Рафълс, но много по-опасен. Действаше на едро, в международен мащаб. Два пъти бяха откраднати изключително важни технически тайни, и двата пъти от човек, който очевидно познаваше нещата отвътре. Професионалистите се опитаха да го заловят и се провалиха. Любителите се заеха със същата работа и успяха.

— Успяха?

— Да, успяха. Това обаче не бе постигнато без жертви. Човекът бе опасен и без да му мигне окото, уби двама души. Седемте циферблата обаче не го изпуснаха и накрая го спипаха. Благодарение на мистър Евърсли престъпникът бе заловен на местопрестъплението.

— И кой се оказа той? — поинтересува се Бъндъл. — Познавам ли го?

— Познавате го много добре, лейди Айлийн. Казва се Джими Тесиджър и днес следобед бе арестуван.