Седемте циферблата

Глава двайсет и шестаГлавно за голфа

— Приятелката ти е много мило момиче, Бъндъл — каза лорд Кейтърам.

Лорен, която бе гостувала в Чимнис вече близо седмица, си бе спечелила благоволението на домакина най-вече задето с чаровна отзивчивост бе приела предложението му да я научи да играе голф.

Отегчен от зимните месеци, които бе прекарал в чужбина, лорд Кейтърам бе решил да се посвети на голфа. Бе ужасяващо слаб играч и може би точно по тази причина се бе запалил по играта с голям ентусиазъм. Прекарваше повечето време да упражнява удари със стика. Нанасяше ги така, че откъсваше от земята големи буци затревена пръст, с което хвърляше Макдоналд в отчаяние.

— Трябва да си направим игрище — каза лорд Кейтърам, гледайки една маргаритка. — Съвсем малко игрище. Ето, Бъндъл, виж как се удря: пренасяш тежестта върху дясното коляно, накланяш се, без да навеждаш глава, и използваш силата на китките.

Топката излетя в съвсем неправилна посока, прекоси ливадата и се скри в леха с рододендрони.

— Странно — рече лорд Кейтърам. — Какво сторих, че се получи така? Та, както ти казах, Бъндъл, тази твоя приятелка е наистина много мила. Май успях да пробудя у нея искрен интерес към играта. Тази сутрин нанесе няколко превъзходни удара. Почти като моите.

Лордът замахна още веднъж и във въздуха полетя поредната буца пръст. Макдоналд, който минаваше оттам, я върна на мястото и внимателно го утъпка. Хвърли на Кейтърам такъв поглед, от който човек, ако не беше запален по голфа, щеше да потъне в земята.

— Както подозирам, ако Макдоналд, се е държал жестоко със семейство Кут, сега му се връща — каза Бъндъл.

— Не мога ли да правя каквото искам в собствената си градина? — попита баща й. — Макдоналд би трябвало да се вълнува от играта ми. Шотландците нямат равни в голфа.

— Мили ми татко — рече Бъндъл, — от теб никога няма да стане играч на голф. Е, поне си си намерил някакво занимание.

— Не си права — възрази лордът. — Завчера покрих дългата отсечка с пет удара. Разказах го на един професионалист и той много се учуди.

— И аз бих се учудила — каза дъщеря му.

— Одеве стана дума за семейство Кут. Сър Осуалд играе прилично, съвсем прилично. Наистина стилът му не е дотам красив, малко е скован. Пък и никога не рискува, гледа да е съвсем сигурен, че ще вкара топката в дупката, и едва тогава удря. Това не ми харесва.

— Вероятно е човек, свикнал да е сигурен в резултата от действията си — каза Бъндъл.

— Да, но в това няма красота, противоречи на самия дух на играта — поясни баща й. — А не го интересува и теорията на голфа. Виж, онова момче Бейтман, секретарят му де, е съвсем различен. Влече го именно теорията. Нещо не ми вървеше играта с дългия стик и той ми обясни, че влагам твърде много сила в дясната ръка. Има си интересна теория: твърди, че в голфа е важна лявата ръка. Каза ми, че играе тенис с дясната ръка, но че в голфа винаги ползва обикновен стик, защото с него най-добре се чувства предимството на удара с лявата ръка.

— А иначе добре ли играе? — поинтересува се дъщеря му.

— Не — призна лорд Кейтърам. — Възможно е просто да е поизгубил практика. Теорията му обаче ми се вижда убедителна и смятам, че в нея има доста истина. А, видя ли, Бъндъл? Видя ли какъв удар? Право над рододендроните. Чуден удар! Ех, де да можех всеки път да удрям така! Да, Тредуел, какво има?

Тредуел обаче търсеше Бъндъл.

— Миледи, мистър Тесиджър ви търси на телефона.

Девойката бързо се запъти към дома, викайки: „Лорен, Лорен!“ Тя дойде тъкмо когато Бъндъл вдигаше слушалката.

— Джими, ти ли си?

— Аз съм. Как си?

— В добра форма, но съм малко отегчена.

— Лорен как е?

— Добре е. Тук е, при мен. Искаш ли да говориш с нея?

— После. Имам да ти разправям много неща. Първо, този уикенд съм на гости у Кут — натърти младежът. — Знаеш ли случайно откъде човек може да си набави шперцове?

— Нямам представа. Наистина ли се налага да носиш шперц, когато гостуваш на семейство Кут?

— Просто реших, че няма да ми е излишен. Поне знаеш ли в какъв магазин би могъл човек да си ги набави?

— Не. Питай някой познат крадец.

— Добре, Бъндъл. За съжаление нямам такива познати. Просто предположих, че съобразителният ти ум ще се справи с този проблем. Явно ще ми се наложи пак да прибягна до Стивънс. Нищо чудно да започне да си мисли за мен странни неща. Първо го пращам да ми купи пистолет, после шперц. Току-виж решил, че съм станал престъпник.

— Джими — каза Бъндъл.

— Да?

— Джими, моля те, внимавай! Ако сър Осуалд те завари да шариш из дома му с шперц, може да си имаш големи неприятности.

— Младеж с прилична външност в пандиза! Добре, ще внимавам. Мен всъщност ме е страх от Орангутана. Стъпва безшумно и все души като хрътка. Има и дарбата да се вре, където не му е работа. Но имай доверие в младия герой!

— Много ми се иска да бъдем с Лорен някъде наблизо.

— Благодаря ти, сестро. Всъщност имам план.

— Какъв?

— Как мислиш, бихте ли могли да тръгнете с Лорен утре сутрин насам и някъде при Ледърбъри да ви се повреди колата? Нали не е далеч от вас?

— О, на около шейсет километра! Нищо работа.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Постарай се все пак да не убиеш Лорен, че ми е много мила. Значи се договорихме, нека стане някъде между дванайсет и четвърт и дванайсет и половина.

— За да ни поканят на обяд ли?

— Точно така, Бъндъл. Знаеш ли, вчера се срещнах с онова момиче, Сокс. И какво мислиш? И Терънс О’Рорк ще ни прави компания през уикенда.

— Джими, допускаш ли, че той…

— Нали всеки може да бъде под подозрение? Буйно и смело момче е. Не изключвам да му е по силите да оглавява тайна организация. Нищо чудно да е в комбина с графинята. Миналата година беше в Унгария.

— Та той би могъл да открадне формулата когато си поиска.

— Точно това не би могъл да направи. Би трябвало да го направи така, че да не бъде заподозрян при никакви обстоятелства. Иначе такъв един номер — да се покатери по бръшляна и да се шмугне в собственото си легло — може и да мине. Сега инструкциите: след няколко празни любезни приказки с лейди Кут вие с Лорен се заемате с Орангутана и О’Рорк и до обяда да ги държите. За две хубави момичета като вас не би трябвало да е проблем.

— Виждам, не ти е трудно да правиш комплименти.

— А, просто констатирам един факт, и толкоз.

— Добре, разбрах инструкцията. Искаш ли да говориш с Лорен?

Бъндъл подаде слушалката на девойката и тактично излезе от стаята.