Седемте циферблата

Глава деветаПланове

Последните му думи насочиха разговора в по-делова плоскост.

— Не разполагаме с много данни — продължи той. — Знаем единствено думите „Седемте циферблата“. Всъщност нямам никаква представа къде точно се намира този квартал. Но и след като разберем, не можем да тръгнем от къща на къща.

— А, защо да не можем? — възрази Бъндъл.

— Добре, да допуснем, че ще успеем, в което се съмнявам. Кварталът сигурно е гъстонаселен. Това обаче едва ли ще е най-деликатният начин на действие. — Покрай думата „деликатен“ се сети за момичето с прякор Сокс и се усмихна. — Трябва, разбира се, да огледаме и местността, където е бил застрелян Рони. Току-виж разберем нещо. Работата обаче е там, че полицията вероятно вече прави всичко това, и то по-добре от нас.

— У теб най-много ми харесва неизчерпаемият ти оптимизъм — рече Бъндъл язвително.

— Не й обръщай внимание, Джими! — прошепна Лорен. — Продължавай.

— Не бъди припряна! — каза Джими на Бъндъл. — Всички най-добри детективи подхождат именно така: първата им работа е да не се впускат в безполезно дирене. Сега стигаме до третия въпрос — смъртта на Джералд. Нали и двете сте убедени, че Джералд е бил убит?

— Да — каза Лорен.

— Да — присъедини се към нея и Бъндъл.

— И аз съм повече от сигурен. Струва ми се, че има вероятност да открием нещо, ако тръгнем по тази диря. В края на краищата, щом самият Джери не си е налял приспивателно, сторил го е някой друг. Влязъл е в стаята и го е сипал в чашата. И, разбира се, е оставил опаковката или шишенцето, в което е било приспивателното. Съгласни ли сте?

— Да — каза бавно Бъндъл. — Но…

— Чакай малко. И този някой е бил по това време в къщата. Няма как да е бил външен човек.

— Така е — съгласи се Бъндъл, този път по-охотно.

— Тоест, доста стесняваме кръга. Да започнем със слугите: Повечето от тях са наети още от твоето семейство, с други думи, ги познаваш.

— Да — потвърди Бъндъл. — Когато дадохме замъка под наем, остана цялата прислуга. И сега е вкъщи. Имам предвид главните слуги, сред прислужниците сигурно е имало някакви промени.

— Ето точно на тях трябва да обърнем внимание — каза Джими. — Заеми се Ти — каза Джери на Бъндъл. — Провери кои са новите хора например сред лакеите.

— Един от тях е нов. Май се казваше Джон.

— Добре, проучи го. Както и другите, постъпили на работа скоро.

— Предполагам — каза бавно Бъндъл, — че е бил някой от слугите. А дали не е някой от гостите?

— Изключено.

— Кои всъщност бяхте?

— Първо, имаше три момичета, Нанси, Хелън и Сокс…

— Сокс Давънтри ли? Познавам я.

— Непрекъснато повтаря думата „деликатно“.

— Точно тя е. Обича тази дума.

— Освен това бяхме ние с Джери Уейд, Бил Евърсли и Рони. Както и сър Осуалд и лейди Кут. Да не забравя и Орангутана.

— Какъв орангутан?

— Едно момче, казва се Бейтман. Работи като секретар при стария Кут. Малко обича да важничи, но иначе е много съвестен. Бяхме съученици.

— Дотук не виждам нищо подозрително — отбеляза Лорен.

— Така е — рече Бъндъл. — Както казахте, трябва да търсим някого от прислугата. А, да не забравя смятате ли, че будилникът, хвърлен през прозореца, има нещо общо с цялата история?

— Хвърлили са будилник през прозореца ли? — попита Джими: за пръв път чуваше за това.

— Лично аз не намирам връзка — каза Бъндъл, — но тази постъпка ми се видя странна. Изглежда съвсем безсмислена.

— Сега си спомням — изрече бавно Джими, — че когато влязох в стаята да видя клетия Джери, будилниците бяха подредени на полицата. Още тогава ми направи впечатление, че са само седем, а не осем. — Внезапно потрепери и се извини: — Прощавайте, но сетя ли се за тези будилници, ме побиват тръпки. Понякога ги сънувам. Никак няма да ми е приятно да вляза в тъмна стая и да ги видя отново наредени върху полицата.

— Ако стаята е тъмна, няма да ги видиш — съобрази Бъндъл. — Освен ако не са със светещи циферблати. Боже мой! — възкликна тя и бузите й внезапно поруменяха. — Направихте ли връзката? Седемте циферблата!

Джими и Лорен я погледнаха неразбиращо, но тя настоя още по-разпалено:

— Не може да няма някаква връзка. Няма как да е съвпадение.

Настъпи мълчание.

— Май си права — изрече най-сетне Джими Тесиджър. — Тази работа е някак… много странна.

Бъндъл започна бързо да го разпитва.

— Кой купи будилниците?

— Всички ние.

— Кой се сети за шегата?

— Всички ние.

— Глупости, все някой я е измислил пръв.

— Ще ти обясня. Обсъждахме как да вдигнем от сън Джери и Орангутана каза, че ще можем да го събудим с будилник. Друг възрази, че един будилник няма да е достатъчен, и тогава трети — май Бил Евърсли — предложи да набавим цяла дузина. Навихме се и отидохме да ги купуваме. Взехме по будилник на човек плюс още два — един за Орангутана и един за лейди Кут, ей така, от великодушие. Нямаше нищо планирано. Просто импровизирахме.

Бъндъл не каза нищо, но от вида й личеше, че обяснението не й се струва убедително.

Джими продължи:

— Бихме могли да кажем, че вече сме сигурни за някои неща. Съществува тайна организация, наподобяваща мафията. Джери Уейд го научава. Отпърво смята, че е някаква дебелашка шега. Не може да повярва, че организацията е опасна. По-късно обаче става нещо, което го убеждава в това, и той се изплашва. Вероятно е споделил с Рони Деврьо. След смъртта му Рони е заподозрял нещо и явно е знаел доста, щом са отстранили и него. Лошото е, че започваме от нула. Не знаем онова, което са знаели те.

— Може да се окаже и предимство — отсече спокойно Лорен. — Няма да ни заподозрат, тоест няма да се опитват да премахнат и нас.

— Де да беше така! — рече разтревожен Джими. — Нали помниш, Лорен, Джери настоя да не се забъркваш. Не мислиш ли…

— Не, не мисля. Хайде да не се връщаме повече на този въпрос. Само ще си губим времето.

При споменаването на думата „време“ Джими погледна часовника и възкликна. Стана и отвори вратата.

— Стивънс!

— Да, сър!

— Можеш ли да организираш един обяд? Ще се справиш ли?

— Съобразих, че сигурно ще го поискате, сър. Мисис Стивънс вече направи необходимото.

— Цена няма този човек — каза Джими, след като се върна при момичетата и въздъхна облекчено. — Сече му главата. Дори учи езици по самоучител. Чудя се дали бих се справил…

— Не говори глупости — рече Лорен.

Стивънс отвори вратата и поднесе изискан обяд: омлет, пъдпъдъци и леко суфле.

— Защо самотните мъже си живеят така добре? — попита Лорен с драматичен глас. — Защо чуждите хора се грижат за тях много по-добре, отколкото ние?

— Я не говори така — скастри я Джими. — Знаеш, че не си права. Понякога си мисля…

Спря по средата на изречението. Лорен отново се изчерви.

Бъндъл изведнъж възкликна и другите я погледнаха стъписано.

— Каква глупачка съм! — каза тя. — Истинска патка! Знаех си, че съм забравила нещо.

— Какво?

— Нали познавате Умника? Джордж Ломакс, де.

— Чувал съм какво ли не за него — отвърна Джими. — От Бил и Рони.

— Е, следващата седмица ще дава някакъв прием и по този повод е получил предупредително писмо от Седемте циферблата.

— Какво? — попита Джими възбудено и се приведе напред. — Сигурна ли си?

— Как да не съм сигурна! Споделил е с татко. Е, какво ще кажете?

Джими отново се облегна в креслото. Мислеше бързо и внимателно. Най-сетне проговори. Думите му бяха малко и на място.

— На този прием ще стане нещо.

— И аз мисля така — рече Бъндъл.

— Всичко пасва — каза младежът някак унесено и се обърна към Лорен: — На колко години беше по време на войната? — попита я ни в клин, ни в ръкав.

— На девет. Не, на осем.

— А Джери е бил, ако не се лъжа, на около двайсет. Повечето момчета на тази възраст отидоха на фронта. А Джери не.

— Така е — потвърди Лорен след кратко мълчание. — Не беше мобилизиран. Не знам защо.

— Аз мога да ти обясня защо — рече Джими. — Или най-малкото съм в състояние да изкажа едно доста точно предположение. От 1915 до 1918 година Джери не е бил в Англия. Опитах се да разбера къде е ходил. Оказа се, че не знае никой. Според мен е бил в Германия.

Лорен поруменя. Погледна Джими с възхищение.

— Колко съобразителен си!

— Той знаеше немски, нали?

— Да, като майчин.

— Сигурен съм, че съм отгатнал. Слушайте. Джери Уейд работеше във Форин офис. На пръв поглед беше вятърничав симпатяга — не ми се сърдете за израза, разбирате какво искам да кажа, — също като Бил Евърсли и Рони Деврьо. Всъщност е бил съвсем различен. Мъж на място. Говори се, че нашето разузнаване е най-доброто в света. Според мен Джери Уейд е бил доста високо в йерархията му. Това обяснява всичко.

— Ако се окаже, че си прав? — попита Бъндъл, делова както винаги.

— Значи работата е по-дебела, отколкото си мислим. Излиза, че в тази история със Седемте циферблата, са замесени не просто престъпници, а и разузнавателните служби. В едно съм убеден: някой от нас трябва да присъства на приема у Ломакс.

Бъндъл се понамръщи.

— Познавам добре Джордж, но не съм му симпатична. Никога не би му дошло на ум да ме покани на такъв прием. И все пак, бих могла…

Тя се замисли.

— Дали не бих могъл да уредя нещо чрез Бил? — поинтересува се домакинът. — Той така или иначе ще иде на приема, нали е дясната ръка на Умника. Защо да не покани и мен?

— Не виждам причини да не го направи — каза Бъндъл. — Инструктирай го какво да каже. Сам няма да се сети.

— Какво предлагаш? — попита плахо Джими.

— Нещо съвсем просто. Бил ще те представи за богат младеж, интересуващ се от политика и решил да се кандидатира за депутат. Джордж веднага ще се хване на въдицата. Знаеш ги що за стока са политиците, непрекъснато се озъртат за нови млади богаташи. Колкото по-богат те изкара Бил, толкова по-лесно ще издейства поканата.

— Нямам нищо против, стига да не ме изкара някой новоизлюпен Ротшилд.

— Тогава смятай въпроса за уреден. Утре ще вечерям с Бил и ще разбера от него кой е поканен. Ще ни е от полза.

— Жалко, че няма да дойдеш — каза Джими, — но може да е за добро.

— Не съм сигурна, че няма да дойда — възрази Бъндъл. — Умника ме мрази до смърт, но може би ще намеря друго решение.

— А аз? — попита Лорен тихо и примирено.

— Ти няма какво да търсиш там — отвърна незабавно Джими. — В края на краищата, ни трябва човек, който да не е на приема, в случай че…

— В случай че какво? — попита девойката.

Домакинът предпочете да подмине въпроса й. Обърна се към Бъндъл:

— Виж какво, нека не намесваме и Лорен. Съгласна ли си?

— Според мен си прав.

— Следващия път ще вземем и теб — каза бодро младежът.

— А ако няма следващ път?

— Не може да няма. Непременно ще има.

— Ясно. Значи да се прибирам и да чакам?

— Точно така — каза Джими с облекчение. — Бях сигурен, че ще ме разбереш.

— Слушай сега — поясни й Бъндъл, — ако и тримата се изтърсим на приема, ще събудим подозрения. А и най-трудно ще намерим покана за теб. Нали разбираш?

— Да, да — отвърна Лорен.

— Значи уточнихме се. Ти няма да правиш нищо — допълни младежът.

— Няма да правя нищо — примири се Лорен.

Обзета от съмнения, Бъндъл изгледа Лорен. Кротостта, с която момичето прие решението, бе доста неестествена. Погледите им се срещнаха. Сините очи на Лорен излъчваха невинност. Не трепнаха дори миглите й. Бъндъл не остана съвсем удовлетворена. Смирението на Лорен Уейд й се видя крайно подозрително.