Седемте циферблата

Глава трийсет и третаБатъл обяснява

Старши инспектор Батъл се впусна да обяснява. Говореше спокойно и размерено:

— И аз дълго не го подозирах. За пръв път се усъмних, когато ми бяха предадени последните думи на мистър Деврьо. Вие, естествено, сте останали с чувството, че Деврьо се е опитал да предаде на мистър Тесиджър, че е бил убит от Седемте циферблата. Човек, незапознат с действителното състояние на нещата, не е могъл да приеме думите му иначе. Разбира се, веднага ми стана ясно, че не може да е така. Че всъщност мистър Деврьо е искал да се предаде на Седемте циферблата нещо във връзка с Джими Тесиджър. Тази работа в началото ми се стори невероятна, защото Деврьо и Тесиджър бяха близки приятели. Моментално обаче се сетих нещо. Че кражбите са могли да бъдат извършени единствено от човек, който е в течение на нещата. Който или е работил във Форин Офис, или най-малкото знае какво се върши там. Освен това установих, че ми е много трудно да разбера откъде мистър Тесиджър получава парите си. Баща му е оставил малко пари, но Тесиджър живее на широка нога. Откъде в такъв случай получава парите си? Знаех, че мистър Уейд се вълнува много от нещо, което бе открил. Беше съвсем сигурен, че е попаднал на вярна следа. Не бе споделил с никого за какво точно става дума, но явно беше говорил с Деврьо, за да се увери в основателността на подозренията си. Това стана тъкмо преди двамата да прекарат оня уикенд в Чимнис. Както знаете, там мистър Уейд умря уж от свръхдоза приспивателно. Цялата работа изглеждаше съвършено ясна, но мистър Деврьо даже и за миг не прие това обяснение. Бе напълно убеден, че Уейд хитроумно е бил убит и че престъпникът, по чиито следи бяхме, е от хората, които са се намирали в дома. Според мен той насмалко е щял да сподели това с мистър Тесиджър, защото тогава не го е подозирал, но в последния момент нещо го е накарало да размисли. Сетне е направил нещо странно. Подредил е на полицата седем будилника и е изхвърлил осмия. Искал е да намекне, че Седемте циферблата ще отмъстят за смъртта на един от своите членове, и да види дали някой от присъстващите ще се издаде.

— Значи Джери Уейд е бил отровен от Джими Тесиджър?

— Да, налял е отрова в чашата с уиски и сода, която Уейд е изпил на долния етаж, преди да се прибере в стаята си. Именно затова вече е бил сънен, когато е започнал да пише онова писмо до мис Уейд.

— Излиза, че лакеят Бауер изобщо не е замесен — вметна Бъндъл.

— Бауер е от нашите хора, лейди Айлийн. Решихме, че има вероятност престъпникът да се опита да открадне изобретението на хер Еберхард, и устроихме Бауер в къщата, за да следи какво става и да ни държи в течение. За съжаление не свърши много работа. Както ви казах, Тесиджър е успял да сипе отрова на Уейд. Сетне, когато всички са заспали, е сложил до леглото му бутилка, чаша и празно флаконче от приспивателно. Уейд вече е бил в безсъзнание и по всяка вероятност Тесиджър е притиснал пръстите му върху чашата и бутилката, за да остави отпечатъци. Не знам какъв ефект са имали върху Тесиджър, седемте будилника на полицата, но той определено не се е издал пред Деврьо. И все пак сигурно не му е било приятно да си спомня за тях. И е започнал да следи по-внимателно действията на Деврьо. Не ни е известно какво точно се е случило след това, тъй като никой не е успял да разговаря с Деврьо след смъртта на Уейд. Ясно е обаче, че той е тръгнал по следата, съобщена му от Уейд, и е стигнал до същия извод: че Тесиджър е престъпникът когото търсим. Предполагам и че е бил предаден по същия начин, както Уейд.

— Какво искате да кажете?

— Че е бил предаден от Лорен Уейд. Уейд е имал много силни чувства към девойката, всъщност е смятал да се ожени за нея. Знаете, че не му е истинска сестра. Явно е споделял с нея повече, отколкото трябва. Мис Лорен Уейд обаче е била предана тялом и духом на Тесиджър. Била е готова да направи всичко, каквото й нареди. Предала му е информацията. По същия начин по-късно и Деврьо е бил привлечен от Лорен Уейд и по всяка вероятност я е предупредил да се пази от Тесиджър. Наложило се е да бъде отстранен и Деврьо, който малко преди смъртта си се е опитал да предупреди Седемте циферблата, че негов убиец е мистър Тесиджър.

— Какъв ужас! — извика Бъндъл. — Как не съм се сетила!

— Не сте се сетили, защото не ви е изглеждало правдоподобно. Трябва да призная, че и на мен в началото ми се стори невероятно. Сетне обаче се стигна до гостуването в Уайвърн. Навярно си спомняте колко странно се развиха събитията, особено за мистър Бил Евърсли. Тогава вие и Тесиджър бяхте започнали да действате съвместно. Мистър Евърсли, от своя страна, е бил доста удивен от вашето настояване да дойдете тук и когато е разбрал, че сте успели да подслушате едно от нашите заседания, направо е бил стъписан. — Старши инспекторът си пое дъх и в очите му проблясна пламъче. — И аз бях смаян, лейди Айлийн. Никога не бях допускал, че е възможно. Да, наистина успяхте да ме изненадате. Мистър Евърсли е трябвало да вземе решение. Не ви посвети в тайната на Седемте циферблата, тъй като за нея щеше да научи и Тесиджър. Така обаче Тесиджър си намери правдоподобно основание да си издейства покана за приема в Уайвърн. Междувременно Седемте циферблата изпратиха предупредително писмо до мистър Ломакс. Целта бе той да ме помоли за съдействие, така че присъствието ми там да изглежда съвсем естествено. Както си спомняте, не се опитах да го прикрия. — Пламъчето повторно се появи в очите на старши инспектора. — Както можеше да се очаква, Евърсли и Тесиджър се договориха да караулят на две смени. Това всъщност направиха и мистър Евърсли и мис Сейнт Мор. Тя бе на пост до прозореца на библиотеката и след като дочула стъпките на Тесиджър, веднага се скрила зад паравана. А сега ще ви разкажа колко съобразителен е мистър Тесиджър. До определен момент той ми описа истината, включително и сбиването, и трябва да призная, че по едно време бях разколебан и започнах да се питам дали той изобщо е замесен и дали не сме на погрешна следа. Имаше още едно-две подозрителни обстоятелства, които ни насочваха в съвсем друга посока. Мога да ви кажа, че се бях видял в чудо, докато не се натъкнах на нещо твърде интересно. Открих в камината обгорялата ръкавица, върху която имаше отпечатъци от зъби. Тогава си дадох сметка, че съм на вярна следа. Не мога да не призная обаче, че Тесиджър бе действал изключително хитро.

— Какво всъщност се случи? — попита Бъндъл. — Кой беше другият човек?

— Просто не е имало друг човек. Изслушайте ме и ще разберете как успях да възстановя случилото се. Като начало мистър Тесиджър и мис Уейд са били комбина. Имали са и среща за точно определен час. Мис Уейд идва с колата, прехвърля оградата и се озовава при къщата. Разполага с много правдоподобно обяснение, в случай че някой я забележи. Всъщност тя го и даде. Пристигна обаче несмущавана от никого на терасата точно когато часовникът удари два часа. Като начало трябва да кажа, че при идването си е била забелязана. Моите хора са я видели, но имаха заповед да не спират никого, който влиза в имението. Трябваше да задържат само тези, които се опитат да излязат от него. Вярвам, разбирате. И така, мис Уейд пристига на терасата, в този момент един пакет пада до краката й и тя го взима. По бръшляна се спуска мъж и тя хуква да бяга. Какво следва сетне? Следват сбиване и револверни изстрели. Какво ще направят всички останала? Ще побягнат към мястото на сбиването. През това време мис Лорен Уейд необезпокоявана напуска имението и с колата си изчезва заедно с формулата. Нещата обаче не се развиват така и девойката буквално се сблъсква с мен. В този момент играта се изменя. Преминава от нападение в отбрана. Мис Уейд ми разказва версията си. Изглежда напълно правдоподобна и убедителна. Сега отново се връщаме към мистър Тесиджър. Едно нещо веднага ми направи впечатление. Не е възможно да изгуби съзнание само от огнестрелната рана. Реших, че или е паднал и си е ударил главата, или изобщо не е губил съзнание. След това изслушахме разказа на мис Сейнт Мор. Той съвпадаше напълно с думите на Тесиджър, имаше обаче една въпросителна. Мис Сейнт Мор заяви, че след като лампите са били угасени и мистър Тесиджър е отишъл на прозореца, е настъпила такава тишина, та тя е решила, че младежът е излязъл от стаята и е отишъл навън. Да де, но ако в стаята има човек, няма как да не чуеш дишането му, особено ако се мъчиш да чуеш именно него. Ами ако Тесиджър наистина е излязъл? Къде е отишъл? Качил се е по бръшляна и е влязъл в стаята на мистър О’Рорк, в чието уиски предната вечер е бил сипан наркотик. Тесиджър взима документите, хвърля ги на момичето, спуска се отново по бръшляна и… започва свиването. Като се замисли човек, не е никак трудно да се инсценира. Блъскаш маси, разхвърляш мебелите, говориш ту с естествения си глас, ту с просташка интонация. Накрая за убедителност следват двата револверни изстрела. Със собствения си автоматичен колт, който е купил открито предния ден, Тесиджър стреля срещу въображаемия нападател. Сетне с лявата ръка, върху която е нахлузил ръкавица, изважда от джоба си малкия маузер и прострелва мускула на дясната си ръка. Хвърля пистолета през прозореца, сваля ръкавицата със зъби и я мята в камината. Когато пристигам аз, Тесиджър вече лежи на пода в безсъзнание.

Бъндъл въздъхна дълбоко.

— Още тогава сте разбрали всичко, нали, старши инспектор Батъл?

— Не, тогава не го разбрах. И аз бях заблуден като всички останали. Малко след това обаче успях да свържа всички парчета от мозайката в едно цяло. Началото бе дадено с намирането на ръкавицата. После накарах сър Осуалд да изхвърли пистолета през прозореца. Падна много по-далеч, отколкото очаквахме. По принцип човек, който борави по-добре с дясната ръка, ще изхвърли всяко нещо по-далеч, отколкото ако го направи с лявата. Дори този факт породи у мен известни съмнения. Нещо обаче ми направи силно впечатление. Документите явно бяха хвърлени, та някой да ги прибере. При положение, че присъствието на мис Уейд е било случайно, за кого са били предназначени? Разбира се, за хората, които не бяха в течение, отговорът изглеждаше лесен — за графинята. Аз обаче знаех, че не може да са за нея. Какво следва от това? Следва, че документите са били прибрани от човека, за когото са били предназначени. Колкото повече мислех, толкова по-странно ми се виждаше, че мис Уейд се е появила точно на това място точно в този момент.

— Навярно съм ви поставила в затруднено положение, когато изразих подозренията си спрямо графинята.

— Така е, лейди Айлийн, и ми се наложи да импровизирам, за да ви отклоня от тази следа. Най-много обаче бе затруднен мистър Евърсли, понеже дамата наистина бе припаднала и не се знаеше какво ще каже, след като дойде на себе си.

— Сега ми става ясно поведението на Бил — вметна Бъндъл. — Разбирам защо я увещаваше да не казва нищо, докато не се съвземе напълно.

— Клетият Бил! — рече мис Сейнт Мор. — Наложи се да бъде прелъстяван против волята му, но нямаше как.

— Накратко — каза старши инспектор Батъл, — описах ви как стигнах до това да заподозра мистър Тесиджър. Нямах обаче доказателства. А и самият Тесиджър не бе наясно с много неща. Горе-долу имаше представа каква опасност представляват за него Седемте циферблата, но не знаеше кой е Номер 7. Издейства си покана от семейство Кут, смятайки, че именно сър Осуалд е Номер 7.

— И аз подозирах сър Осуалд — каза Бъндъл. — Особено след като го видяхме да се разхожда из градината.

— Никога не съм го подозирал — призна Батъл. — Няма да скрия обаче, че наистина заподозрях онова младо момче, секретаря му.

— Орангутана ли? — попита Бил. — Наистина ли?

— Да, мистър Евърсли, заподозрях Орангутана, както го наричате. Много способен джентълмен, би могъл да се справи с всичко, което си набележи. Първоначално го заподозрях, защото именно той бе внесъл будилниците в стаята на мистър Уейд. Нямаше да му е трудно да внесе шишенцето с приспивателно заедно с чашата до леглото. Заподозрях го и защото борави по-добре с лявата ръка. Тази ръкавица ме насочи към него. Имаше обаче един факт, който бе в негова полза…

— Кой?

— Следите от зъби. Единствено на човек, чиято дясна ръка е извадена от строя, ще се наложи да сваля със зъби ръкавица от лявата си ръка.

— Значи Орангутана остана чист.

— Точно така. Както се изразявате, Орангутана остана чист. Предполагам, мистър Бейтман ще се изненада много, ако разбере, че е бил под подозрение.

— Наистина — потвърди Бил. — Такова надуто и глупаво магаре като него…

— Е, мистър Евърсли, ако разсъждаваме така, и мистър Тесиджър изглеждаше празноглаво магаре от най-тъпата порода. Един от двамата разиграва театър. След като реших, че това е Тесиджър, ми бе любопитно да науча какво мисли за него мистър Бейтман. Оказа се, че и той е подозирал Тесиджър и нееднократно е споделил опасенията си със сър Осуалд.

— Странно! — рече Бил, — Орангутана и този път се оказа прав. Това ме подлудява.

— Както казах — продължи старши инспектор Батъл, — взехме Тесиджър на мушка. Поставихме го в положение, при което той бе силно смутен от Седемте циферблата и не знаеше откъде го дебне опасност. Това, че накрая го заловихме, е изключителна заслуга на мистър Евърсли. Той бе наясно какъв риск поема, но не се изплаши. Ала и през ум не му минаваше, че и вие лейди Айлийн, можете да бъдете застрашена.

— Не, разбира се! — рече прочувствено Бил.

— Мистър Евърсли отиде у Тесиджър с готова версия — продължи Батъл. — Трябваше да го излъже, че у него са попаднали някои документи на Деврьо и че в тях се съдържат обвинения към мистър Тесиджър. Естествено, като верен приятел Евърсли отива при Тесиджър да го предупреди и да поиска от него обяснение. Решихме, че ако сме прави, Тесиджър ще се опита да отстрани мистър Евърсли. Даже бяхме наясно и кой е най-вероятният начин, по който ще го стори. Както можеше да се очаква, той почерпи госта си с уиски и сода. Докато е отсъствал минута-две от стаята, мистър Евърсли е излял съдържанието на чашата в една ваза, но се е престорил, разбира се, че го е изпил и отровата вече му действа. Знаел е, че е бавнодействаща. Захванал да разказва легендата и възмутен, Тесиджър първоначално отрекъл всичко. След това обаче, когато решил, че отровата е започнала да действа, си признал и казал на Евърсли, че е третата жертва. Когато Евърсли вече бил почти в безсъзнание, го завлякъл до автомобила и го наместил на седалката. Гюрукът е бил вдигнат. Вероятно именно тогава ви се е обадил по телефона, без мистър Евърсли да знае това. Проявил е съобразителност. Заръчал ви е да кажете, че ще откарате мис Уейд вкъщи. Вие не съобщихте на никого за разговора. Сетне, когато откриеха тялото ви тук, мис Уейд щеше да се закълне, че сте я завели у дома и после сте отишли в Лондон с намерението да проникнете в тази къща сама. Мистър Евърсли е продължил да играе ролята на изпаднал в безсъзнание човек. Ще ви кажа, че веднага щом двамата младежи напуснаха Джермин Стрийт, един от моите хора отиде в апартамента на мистър Тесиджър и откри отровното уиски, което е съдържало толкова морфинов хидрохлорид, че да убие двама души. Автомобилът на мистър Тесиджър, разбира се, бе под наблюдение. Той излязъл извън града и отишъл на известно игрище за голф, където останал няколко минути и споделил, че има намерението да изиграе една игра. Направил го е, за да има алиби. Оставил колата с мистър Евърсли малко встрани от главния вход. После се върнал с нея в града и отишъл в клуб „Седемте циферблата“. Изчакал е Алфред да се махне, паркирал е до вратата, дал е вид, че разговаря с мистър Евърсли в случай, че сте някъде наблизо и го чуете, влязъл е в къщата и е разиграл малката си комедия. Казал е, че отива за лекар, а всъщност само е затръшнал входната врата, качил се е тихичко на горния етаж и е влязъл в тази стая. Мис Уейд е имала задачата да ви прати под някакъв предлог в нея. Мистър Евърсли, разбира се, е бил ужасен, когато ви е видял, но въпреки това е решил, че е най-добре да продължава да играе ролята си. Знаел е, че нашите хора държат къщата под наблюдение, и е сметнал, че над вас не е надвиснала непосредствена опасност. Освен това можел е да „възкръсне“ всеки момент. Когато Тесиджър е хвърлил пистолета върху масата и се е престорил, че излиза от къщата, опасността съвсем е намаляла. Колкото до продължението — старши инспектор Батъл погледна Бил, — може би вие ще го разкажете, сър?

— Продължих да лежа върху онова идиотско канапе и да се правя на умрял — каза Бил. — После чух как някой бързо слиза по стълбите, а Лорен става и отива при вратата. Чух и гласа на Тесиджър, но не разбрах какво казва. Тогава Лорен му отговори: „Точно така, всичко мина блестящо.“ Той й отвърна: „Помогни ми да го кача горе, няма да е съвсем лесно, но ги искам и двамата заедно. Ще ми се да поднесем една приятна малка изненада на Номер 7.“ Не ми стана съвсем ясно какво си говорят, но така или иначе ме завлякоха нагоре по стълбите. Бях се отпуснал наистина като мъртвец. Домъкнаха ме тук, после чух гласа на Лорен: „Сигурен ли си, че си свършил работата както трябва? Да не вземе да оживее?“ А Джими, гнусният негодяй, й отговори: „Бъди спокойна. Ударих я с все сила.“

— Сигурно ме е спасила шапката — каза Бъндъл.

— Донякъде да — отвърна старши инспектор Батъл. — Най-вече ви спаси обаче това, че ръката на мистър Тесиджър не бе заздравяла. Макар и да не си е дал сметка, ви е ударил само с половината от обичайната си сила. Случилото се с вас не прави чест на моя отдел, лейди Айлийн. Не се погрижихме за вас. Това хвърля петно върху цялата ни работа.

— Много съм дебелоглава — рече Бъндъл. — А извадих и късмет. Но още не проумявам защо Лорен е участвала в това престъпление. Стори ми се такова мило създание!

— Убийцата от Пентънвил, която отне живота на пет деца, също бе много мила жена — каза старши инспекторът. — Не съдете по външността. А Лорен има и лоша наследственост — баща й е виждал неведнъж как изглеждат затворите отвътре.

— И нея ли арестувахте?

Старши инспектор Батъл кимна.

— Едва ли ще я обесят. Съдебните заседатели са твърде мекушави. Младият Тесиджър обаче ще се полюлее на въжето, и с основание. Досега не бях срещал такъв низък и отвратителен престъпник. А сега — добави инспекторът, — ако главата ви е поминала, лейди Айлийн, какво ще кажете да отпразнуваме събитието? Съвсем наблизо има приятен малък ресторант.

Бъндъл с удоволствие се съгласи.

— Умирам от глад, старши инспектор Батъл — рече тя. — Пък и е редно да се запозная с колегите си.

— Да живеят Седемте циферблата! — извика Бил. — Трябва ни шампанско. В този ресторант има ли шампанско, старши инспектор Батъл?

— Няма да имате от какво да се оплачете, сър. Разчитайте на мен.

— Старши инспектор Батъл — каза Бъндъл. — Вие сте прекрасен човек. Жалко, че вече сте женен. При това положение трябва да се задоволя с Бил.