Шест врани

8. Йеспер

Йеспер се вторачи във Вилан.

— Ми да, естествено, синчето на съветника — каза той и избухна в смях. — Това обяснява всичко.

Знаеше, че трябва да го е яд на Каз, задето е премълчал поредната информация, но в момента му беше адски забавно — разкритието за истинската самоличност на Вилан ван Ек препускаше из стаята като пощуряло жребче, което раздава къчове.

Вилан се беше изчервил като домат и не знаеше накъде да гледа. Нина изглеждаше шашната и раздразнена, фйерданецът се кокореше объркан. Каз беше видимо доволен от себе си. Колкото до Иней, не личеше да е изненадана, разбира се. Тя събираше и пазеше тайните на Каз, както и тайните на всички останали. Жегна го ревност, но Йеспер знаеше, че е безпредметно да й обръща внимание.

Устата на Вилан няколко пъти се отваряше и затваряше напразно, докато накрая момчето успя да изрече умърлушено:

— Ти си знаел? — Въпросът му беше насочен към Каз.

Каз се облегна назад, единият му крак беше сгънат в коляното, а другият, болният, беше изпружен напред.

— А защо иначе да те държа близо до себе си, как мислиш?

— Добър съм с експлозивите.

— С експлозивите се справяш приемливо. Но като заложник нямаш равен.

Казаното прозвуча жестоко, но пък Каз си беше такъв. А Кацата беше много по-суров учител дори от него. Разкритието поне обясняваше защо Каз глези Вилан и му възлага задачи.

— Няма значение — каза Йеспер. — Пак трябва да вземем Раске, а това бебе да оставим под ключ в Кетердам.

— Нямам вяра на Раске.

— Но имаш вяра на Вилан ван Ек? — възкликна Йеспер с вдигнати вежди.

— Вилан не познава достатъчно хора, за да ни забърка в истински неприятности.

— Аз нямам ли думата? — оплака се Вилан. — Тук съм, ако забелязвате.

Каз го измери с поглед и попита небрежно:

— Някога преджобвали ли са те, Вилан?

— Аз… доколкото знам — не.

— Да са те обирали в някоя тъмна уличка?

— Не.

— Да са те провесвали от мост с главата надолу в канала?

Вилан примигна.

— Не, но…

— И защо според теб е така?

— Ами…

— Минаха три месеца, откакто избяга от имението на татко на Гелдщраат. Би ли предположил защо пребиваването ти в Кацата преминава толкова безметежно?

— Късмет, може би? — промърмори под нос Вилан.

Йеспер изпръхтя.

— Каз е твоят късмет, търговче. Сложил те е под опеката на Утайките. И понеже ти за нищо не ставаш, до този момент всички се чудехме поради що се е загрижил толкоз за добруването ти.

— Голямо чудене падна — призна Нина.

— Каз винаги си има причини — измърмори Иней.

— И защо изобщо си избягал от къщата на баща си? — попита Йеспер.

— Защото беше време — каза през стегнато гърло момчето.

— Ти какво си бе? Идеалист? Романтик? Революционер?

— Обикновен идиот? — подсказа му Нина. — Никой не избира доброволно да живее в Кацата, ако има друга възможност.

— Не съм безполезен — каза Вилан.

— Раске повече разбира от експлози… — подхвана отново Иней.

— Бил съм в Ледения палат — прекъсна я Вилан. — С баща си. На вечеря в посолството. Мога да ви помогна с плановете на комплекса.

— Видяхте ли? Скрити дълбини. — Каз потропа с пръсти по вранската глава на бастуна си. — А и не искам единственото ни средство за натиск над Ван Ек да виси в Кетердам, докато ние пътуваме на север. Вилан тръгва с нас. Разбира от експлозиви, а и умее да рисува, благодарение на частните си учители.

Вилан се изчерви отново, а Йеспер поклати глава.

— Свириш и на пиано, предполагам?

— На флейта — каза отбранително момчето.

— Идеално.

— И понеже е виждал Ледения палат със собствените си очи, Хелвар — продължи Каз, като се обърна към фйерданеца, — ще разбере, ако се опиташ да ни преметнеш.

Матиас се намръщи свирепо, а Вилан прежълтя.

— Спокойно — подхвърли Нина на хлапето. — Мръщенето му не е смъртоносно.

Йеспер вече бе забелязал как Матиас настръхва всеки път, когато Нина се обади. Нямаше представа защо двамата се мразят толкова много, но като нищо щяха да се избият, преди отрядът им да е стигнал до Фйерда.

Йеспер разтърка очи. Беше изтощен и недоспал след приключението в затвора, а сега мислите му жужаха като луди около вероятността групичката им да се сдобие с трийсет милиона крюге. Дори след като Пер Хаскел вземеше своите двайсет процента, оставаха по четири милиона за всеки от тях. Какво би могъл да направи той с такава купчина пари? Знаеше какво би казал баща му: „Ще се озовеш в купчина лайна, ама двойно по-висока“. Светци, колко му липсваше старият!

Каз потропа с бастуна си по излъскания дървен под.

— Извади писалките си и хубав лист хартия, Вилан. Време е Хелвар да се хване на работа.

Вилан се наведе и извади от торбата в краката си тънко руло касапска хартия и метален несесер, в който имаше скъпарски на вид комплект за чертане — писалки и мастилница.

— Браво бе — отбеляза Йеспер. — Добре си се запасил.

— Започвай да говориш — обърна се Каз към фйерданеца. — Време е да си платиш наема.

Матиас го изгледа отровно. Определено умееше да се въси този. Беше си почти забавно да наблюдаваш схватката между неговото кокорене и студения хищнически поглед на Каз.

Накрая фйерданецът затвори очи, пое си дълбоко дъх и каза:

— Ледения палат се намира на скали високо над пристанището в Дйерхолм. Построен е в концентрични кръгове като пръстените на дърво. — Говореше бавно, сякаш всяка дума му причиняваше болка. — Първо е крепостният зид, после — външният кръг или пръстен. Той е разделен на три сектора. След него е леденият ров, а в центъра на всичко — Белия остров.

Вилан започна да рисува. Йеспер надникна над рамото му.

— Това не прилича на дърво, а на торта.

— Ами то наистина наподобява торта — оправда се Вилан. — Цялото нещо е построено на възвишение.

Каз даде знак на Матиас да продължи.

— Никой не може да се покатери по скалите, така че северният път е единственият начин да се влезе и излезе от комплекса. Минава се през въоръжен пост още преди крепостния зид. Нещо като пропускателен пункт.

— Два поста — поправи го Вилан. — Когато аз бях там, минахме през два пропускателни поста.

— Ето, видя ли? — обърна се Каз към Йеспер. — Има полза от момчето. А ти внимавай, Хелвар.

— Защо са им два пропускателни поста? — попита Иней.

Матиас заби поглед в тъмните дъски на дюшемето и каза:

— Защото е по-трудно да подкупиш два екипа от стражи. Охраната на палата е изградена на този принцип — с резерви, които се активират при нужда. Ако успеете да минете през пропускателните постове…

— Ние, Хелвар — прекъсна го Каз. — Ако ние успеем да минем.

Фйерданецът сви рамене едва забележимо.

— Ако преминем през пропускателните постове, външният кръг, както казах, е разделен на три сектора — затворническият, секторът на дрюскеле и посолството, като всеки от тях си има своя порта в крепостния зид. Портата на затвора функционира постоянно, но е под денонощна въоръжена охрана. Другите две се редуват и никога не са отворени по едно и също време.

— Как решават коя порта кога да работи? — попита Йеспер.

— Графикът се сменя всяка седмица, а стражите получават указанията си предната вечер, не по-рано.

— Това може да се окаже полезно — каза Йеспер. — Ако разберем коя порта няма да работи, тоест, няма да има охрана…

— Винаги има поне четирима дежурни стражи, дори когато портата е затворена.

— С четирима лесно ще се справим.

Матиас поклати глава.

— Портите тежат хиляди килограми и се командват единствено от караулките на стражата. А дори да вдигнете някоя от тях, отварянето на порта извън графика моментално ще задейства черния протокол. Целият палат ще бъде затворен по спешност, а вие ще сте издали местоположението си.

Всички в стаята се размърдаха притеснено, Йеспер включително. Ако можеше да се съди по израженията на колегите му, една и съща мисъл минаваше през главите на всички: „В какво се забъркваме?“. Единствен Каз си оставаше спокоен.

— Записвай всичко — каза той и чукна с пръст по хартията. — Хелвар, по-късно ще опишеш на Вилан алармената система в пълните й детайли, механиката включително.

Матиас се намръщи.

— Не й знам механиката. Нещо с кабели и камбани, но детайли не знам.

— Кажи му каквото знаеш. Къде е най-вероятно да държат Бо Юл-Баюр?

Матиас се изправи бавно и се приближи до Вилан и чертежа, който се оформяше на листа пред него. Движеше се неохотно, все едно Каз го е накарал да погали гърмяща змия.

— Тук, предполагам — каза фйерданецът и заби пръст в листа. — В затворническия сектор. Най-строго охраняваните килии се намират на последния етаж. Там държат най-опасните престъпници. Убийци, терористи…

— Гришани? — попита Нина.

— Именно — мрачно отвърна той.

— Вие двамата твърдо сте решили да преборите скуката, нали? — подхвърли Йеспер. — Хората обикновено се намразват чак на втората седмица, обаче вие явно имате преднина.

Изгледаха го с еднакво отровни погледи, Йеспер им отвърна със слънчева усмивка, но Каз не вдигна и за миг поглед от чертежа.

— Бо Юл-Баюр не е опасен — каза замислено той. — Не по този начин. Едва ли ще го държат на едно място с такава измет.

— Според мен вече е на сигурно място в гроба — каза Матиас.

— Нека приемем, че още не е мъртъв. Той е ценен затворник, който не бива да попада в чужди ръце, преди да се е явил пред съда. Къде биха го държали?

Матиас се загледа в чертежа.

— Сградите във външния пръстен ограждат ледения ров, а в средата на ледения ров се намира Белия остров, където са съкровищницата и Царският палат. Това е най-добре охраняваното място в целия комплекс.

— Значи, там държат Бо Юл-Баюр — рече Каз.

Матиас се усмихна. Така де, оголи зъби. „Научил е тази усмивка в Адската порта“ — помисли си Йеспер.

— Значи мисията ви е обречена — каза Матиас. — Няма никакъв начин група чужденци да стигне до Белия остров.

— Това не би трябвало да те радва толкова, Хелвар. Ако ние не стигнем до острова, ти няма да си получиш помилването.

Матиас сви рамене.

— Не мога да променя истината. Леденият ров се наблюдава постоянно от множество стражеви кули на Белия остров и от една наблюдателница на върха на Стария часовник. Единственият начин да минеш през него е по стъкления мост, а няма как да стъпиш на стъкления мост без разрешение.

— Наближава Хрингкяла — подхвърли Нина.

— Млъкни — тросна й се Матиас.

— Слушам те, Нина — подкани я Каз.

— Хрингкяла. Това е Денят на слушането, когато на Белия остров се провежда церемонията по приемането на новите дрюскеле.

Матиас така стисна юмруци, че чак кокалчетата му побеляха.

— Нямаш право да говориш за тези неща. Те са свещени.

— И са факти, освен това. Фйерданското царско семейство дава голямо празненство с гости от целия свят, канят и артисти да ги забавляват, а немалка част от тези артисти са от Кетердам.

— Артисти? — повтори Каз.

— Да, актьори, танцьори, трупа от Комедия Брута, както и най-талантливите представители на къщите за наслади от Западната дъга.

— Мислех, че фйерданите не си падат по такива работи — каза Йеспер.

Иней изкриви устни.

— Никога ли не си виждал фйердански моряци на Дъгите?

— Когато са си у дома де — уточни Йеспер.

— Това е единственият ден в годината, когато спират да се държат като тъпанари и го удрят на веселба — обясни Нина. — А и, в интерес на истината, само дрюскеле живеят като монаси.

— Не е задължително веселбата да включва вино и… и плът — изсъска Матиас.

Нина примигна насреща му с лъскавите си ресници.

— Ти няма да познаеш веселбата, дори да ти се увеси на врата и да ти тикне близалка в устата. — Тя на свой ред погледна чертежа. — Портата към посолството със сигурност ще бъде отворена. Може би няма да се наложи да проникваме със сила в Ледения палат. Може да влезем заедно с артистите.

— Това не ти е Адското шоу — поклати глава Каз. — Няма да е толкова лесно.

— Гостите се проучват основно — каза Матиас. — Артистите включително. Проверяват документите им по няколко пъти, преди да ги пуснат в посолството, фйерданите не са глупави.

Нина вдигна вежда.

— Не всички, поне.

— Не дразни мечката, Нина — смъмри я Каз. — Нужен ни е на наша страна. Кога ще се състои празненството?

— Свързано е със сезоните — обясни Нина. — Всяка година се провежда на пролетното равноденствие.

— Значи след две седмици — отбеляза Иней.

Каз кривна глава настрани, зареял невиждащ поглед в далечината.

— Замисля нещо, виж му лицето — прошепна Йеспер на Иней.

— Определено — кимна тя.

— Бялата роза ще прати ли свои представители? — попита Каз.

Нина поклати глава.

— Не съм чула за такова нещо.

— Дори да потеглим право към Дйерхолм — каза Иней, — пътят дотам ще отнеме близо седмица. Нямаме време да осигурим документи и прикритие, които да издържат на обстойна проверка.

— Няма да влезем през посолството — рече Каз. — Номерът е винаги да удряш там, където мишокът не гледа.

— Кой е мишокът? — попита Вилан.

Йеспер избухна в смях.

— О, светци, ама и ти си един! Мишокът бе. Гълъбчето, плячката, глупакът, когото ще оскубеш.

Вилан изправи гръб.

— Аз може и да не съм получил вашето… образование, но със сигурност знам много думи, които вие не сте чували.

— Също как се сгъва салфетка и как се танцува менует. А, и свириш на флейта. Полезни умения, търговче. Полезни умения.

— Вече никой не танцува менует — изръмжа Вилан.

Каз се облегна назад.

— Кой е най-лесният начин да откраднеш нечий портфейл?

— С нож, опрян в гърлото? — предложи Иней.

— С дуло на пистолет в гърба? — добави Йеспер.

— Отрова в чашата? — попита Нина.

— Вие сте ужасни хора — каза Матиас.

Каз завъртя очи.

— Най-лесният начин да свиеш нечий портфейл е като кажеш на гълъбчето, че ще му свиеш часовника. Привличаш вниманието му и го насочваш в желаната от теб посока. Хрингкяла ще бъде нашата диверсия. Леденият палат ще пренасочи голяма част от ресурсите си да наблюдава гостите и да охранява царското семейство. Няма как да гледат навсякъде едновременно. Това е идеалната възможност да им отмъкнем Бо Юл-Баюр. — Каз посочи затворническата порта в крепостния зид. — Помниш ли какво ти казах в Адската порта, Нина?

— Трудно е да следя мъдростите, които ръсиш наляво и надясно.

— За всички затвори важи едно правило — не дават пет пари кой влиза, а само кой излиза. — Той плъзна пръст към съседния сектор. — В посолството, от друга страна, ще внимават кой се опитва да влезе, а не кой излиза. Ще влезем през затвора и ще излезем през посолството. Хелвар, Стария часовник работи ли?

Матиас кимна.

— Отброява всеки четвърт час. Свързан е и със звуковата сигнализация на протоколите при спешност.

— И е точен?

— Разбира се.

— Висококачествено фйерданско инженерство — подметна с горчивина Нина.

Каз не й обърна внимание.

— Значи ще използваме Стария часовник, за да координираме движенията си.

— Ще влезем маскирани като стражи, така ли? — попита Вилан.

Йеспер не можа да скрие презрението си.

— Само Нина и Матиас говорят фйердански.

— И аз говоря фйердански — възрази Вилан.

— Литературен фйердански от учебник, предполагам? На бас, че говориш фйердански кажи-речи толкова добре, колкото аз говоря глигански.

— Подозирам, че глиганският е родният ти език — промърмори Вилан.

— Ще влезем каквито сме — рече Каз. — Като престъпници. Затворът ще бъде входната ни врата.

— Чакай да видим дали съм разбрал — каза Йеспер. — Идеята е фйерданите да ни хвърлят в затвора. Нещо, което винаги сме се опитвали да избегнем?

— Самоличността на престъпниците е трудна за установяване. Това е един от плюсовете да си член на банда. При затворническата порта ще следят бройката, ще сравняват имена и престъпления, а няма да проверяват паспорти и да се пулят в печатите на посолството.

— Защото никой не иска да отиде в затвора — каза Йеспер.

Нина потри с длани ръцете си над лактите.

— Не искам да ме затворят във фйерданска килия.

Каз вдигна ръкава си и между пръстите му се появиха две тънки метални игли. Той ги накара да танцуват около кокалчетата му, после ги скри отново.

— Шперцове? — попита Нина.

— Аз имам грижата за килиите, спокойно — рече той.

— Удряш където мишокът не гледа — каза замислено Иней.

— Именно — кимна Каз. — А Ледения палат е като всеки друг мишок, тлъст бял гълъб, който само чака да го оскубем.

— Юл-Баюр дали ще тръгне с нас доброволно? — попита Иней.

— Според Ван Ек Съветът е уговорил тайна дума с Юл-Баюр още по времето, когато са се надявали да го измъкнат от Шу Хан. Кодовата дума е „сеш-юе“. Знак, че ни изпраща Съветът на търговците от Керч.

— Сеш-юе — повтори Вилан, произнасяйки неумело сричките. — Какво означава?

Нина се загледа в пода, преди да отговори:

— Означава „обезверен“.

— Постижимо е — рече Каз, — особено за нас.

Йеспер усети как настроението в стаята се променя, как надеждата надига глава. Тази промяна не се долавяше лесно, но той беше свикнал да я търси на игралната маса — моментът, в който картоиграчът осъзнава, че не е изключено да държи печеливша ръка. Очакването обзе и него, съблазнителна смесица от страх и вълнение, от която го засърбяха ръцете.

Изглежда, и Матиас го усети, защото скръсти решително ръце на гърдите си и каза:

— Идея си нямате какво ще ви излезе насреща.

— Но ти имаш, Хелвар. Докато дойде време да отплаваме, искам да работиш с Вилан върху чертежа на палата. Никоя подробност не е твърде дребна или незначителна. Ще те проверявам регулярно.

Иней плъзна пръст по грубата скица, която Вилан беше начертал, серия от вписани кръгове.

— Наистина прилича на дървесни пръстени — каза тя.

— Не — рече Каз. — Прилича на мишена.