Шест врани

11. Йеспер

Йеспер винаги се чувстваше добре, когато разни хора стреляха по него. Не че му допадаше мисълта да умре (всъщност този възможен изход имаше един категоричен недостатък), но ако се тревожеше за кожата си, нямаше да мисли за нищо друго. Нищо не фокусираше онази разсеяна, сприхава и неспокойна част от ума му както бързия, стряскаш, стакатов пукот на огнестрелно оръжие. Фокусираше го по-добре даже от напрежението на игралната маса, докато чака последната карта да се обърне, по-добре от това да стои на нокти до Колелото на Макер и да гледа как топчето спира върху неговото число. Открил бе този феномен при първото си сражение на земската граница. Баща му се потеше и трепереше, едва успяваше да презареди пушката си. А Йеспер беше открил там своето призвание.

Сега той опря лакти върху сандъка, зад който беше намерил укритие, и изпразни и двете цеви. Револверите му бяха земска направа, които изстрелваха шест патрона в бърза последователност, нещо невиждано в Кетердам. Усети ги как се нагорещяват в ръцете му.

Каз ги беше предупредил, че ще имат конкуренция, че и други отряди ще се опитат да измъкнат лудия учен на всяка цена, но мисията им едва беше започнала и беше твърде рано за толкова голяма издънка. Бяха обградени, шхуната гореше зад тях. Изгубили бяха транспорта си до Фйерда, а ако се съдеше по куршумите, които валяха отгоре им, противникът имаше сериозно числено превъзходство. Е, сигурно можеше да е и по-зле, помисли си Йеспер; можеше да са на шхуната, когато тя се взриви.

Той се смъкна надолу да презареди и не можа да повярва на очите си. Вилан ван Ек се беше свил на кея, скрил глава с меките си търговски ръчички. Йеспер въздъхна издълбоко, произведе няколко изстрела за диверсия, после излезе на бегом иззад сладкото си прикритие. Сграбчи Вилан за яката и го довлече зад сандъка.

Разтърси го леко.

— Стегни се, хлапе.

— Не съм хлапе — измрънка Вилан и взе да се дърпа от ръцете му.

— Добре бе, дърт старейшина си. Можеш ли да стреляш?

Вилан кимна бавно.

— По чинийки.

Йеспер завъртя очи. Свали пушката от гърба си и я тикна в ръцете на Вилан.

— Страхотно! Това е същото, само звукът при попадение е различен.

Йеспер се завъртя с вдигнати револвери към фигурата, изникнала в периферното му зрение, но не стреля. Беше Каз.

— Тръгнете на изток към следващия док, двайсет и второ котвено място — каза той.

— Какво има на двайсет и второ?

— Истинската „Феролинд“.

— Но…

— Шхуната, която се взриви, беше примамка.

— Ти си знаел?

— Не, просто взех предпазни мерки. Това ми е работата, Йеспер.

— Можеше да ни кажеш…

— И да обезсмисля примамката. Действай. — Каз погледна към Вилан, който беше гушнал пушката като бебе. — И гледай този да се качи на кораба невредим.

А после потъна в сенките с бастуна в едната ръка и пистолет в другата. Дори само с един здрав крак, помисли си Йеспер, Каз се движеше по-бързо от мнозина. Зловещо.

После сръга отново хлапето.

— Да вървим.

— Да вървим?

— Не чу ли какво рече Каз? Трябва да стигнем до двайсет и второ котвено място.

Вилан кимна глуповато. Погледът му беше замаян, а очите — големи като кладенци.

— Стой зад мен и гледай да не те убият. Готов?

Вилан поклати глава.

— Тогава забрави, че съм те питал. — Нагласи ръката на хлапето върху приклада на пушката. — Хайде.

Йеспер изстреля още една серия от куршуми, напосоки, с надеждата да обърка противника. С един празен револвер той се юрна към сенките. Боеше се, че Вилан няма да го последва, но все пак чу търговчето да търчи след него, да диша тежко, с подсвиркване чак, докато тичаха към следващата купчина варели.

Йеспер изсъска, когато един куршум изсвистя толкова близо до лицето му, че сигурно щеше да остави следа от изгорено.

Хвърлиха се зад варелите. Оттук Йеспер видя Нина, притисната между някакви сандъци. Беше вдигнала ръце и когато един от нападателите се появи пред погледа й, сви пръсти в юмрук. Младежът се срина на земята с ръце на гърдите. Само че Нина беше на лошо място в този лабиринт. Сърцеломите трябваше да виждат жертвите си, за да ги елиминират.

Хелвар стоеше до нея с гръб към сандъците и вързани ръце. Разумна предохранителна мярка, но фйерданецът беше ценен и Йеспер се зачуди защо Каз е допуснал да го застраши така, но после видя как Нина извади нож, сряза въжетата и тикна пистолет в ръцете му.

— Защитавай се — изръмжа му тя и отново насочи вниманието си към битката.

„Много глупаво — помисли си Йеспер. — Никога не обръщай гръб на ядосан фйерданец.“ Хелвар май сериозно обмисляше дали да не я застреля. Йеспер вдигна револвера си, готов да свали гиганта. Миг по-късно обаче Хелвар вече стоеше до Нина и се целеше в лабиринта от сандъци отвъд. Почти като да се биеха рамо до рамо. Каз нарочно ли беше оставил Матиас на грижите на Нина? Винаги се чудеше до каква степен чудодейните успехи на Каз се дължат на остър ум и грижливо планиране и до каква на сляп късмет.

Изсвири остро. Нина погледна през рамо и го видя. Той вдигна два пръста, два пъти, и тя кимна отривисто. Знаела ли бе, че двайсет и второ място е истинската им цел? А Иней? Каз пак го беше подкарал постарому, играеше си с информацията, държеше на сляпо някаква част от тях или пък всичките. Йеспер много се дразнеше от този му навик, но пък не можеше да отрече факта, че все още имат кораб, на който да се качат. Стига да стигнеха живи до него.

Даде знак на Вилан и двамата тръгнаха приведени покрай лодките и корабите, привързани по протежение на дока.

— Там! — ревна някой зад него. Бяха ги забелязали.

— Мамка му! — изсъска той. — Тичай!

Хукнаха презглава. Малко по-надолу по кея, на котвено място двайсет и две, чакаше издължена шхуна. Отстрани на корпуса й пишеше „Феролинд“. Приличаше досущ на първата, направо тръпки да те побият. Палубата й тънеше в мрак, но когато с Вилан поеха на бегом по мостчето, отнякъде се появиха двама моряци.

— Вие сте първите — каза Роти.

— Дано не сме и последните. Въоръжени ли сте?

Роти кимна.

— Брекер заръча да се крием, докато…

— Сега е въпросното „докато“ — каза Йеспер и посочи към мъжете, които търчаха след тях по пристана. Грабна пушката от ръцете на Вилан. — Трябва да се кача някъде нависоко. Създайте им малко работа, моля.

— Йеспер… — обади се хлапето.

— Никой да не мине покрай вас, ясно? Ако превземат шхуната, свършени сме.

Видно бе, че хората, които ги преследваха, нямаха за цел единствено да осуетят отплаването им. Не, те ги искаха мъртви.

Йеспер стреля по първите двама, които водеха атаката. Единият падна, другият се метна наляво зад носа на някаква рибарска лодка. Йеспер натисна още три пъти спусъка, после хукна към мачтата и започна да се катери.

Чуваше престрелката под себе си. Десет крачки нагоре по мачтата, двайсет, ботушите му се закачаха в такелажа. Да ги беше събул. Беше на две крачки от наблюдателната платформа, когато жежка болка прониза бедрото му. Кракът му се подхлъзна и той увисна високо над палубата, впил потни ръце във въжетата. Опита се да намери някаква опора с пръстите на краката си. Десният беше почти безполезен заради огнестрелната рана, затова последните педи Йеспер се изтегли кажи-речи само на ръце, които трепереха неудържимо, докато сърцето му се блъскаше като уплашена птичка в гърдите. Всичките му сетива бяха като подпалени. На това му се вика фокус, несравнимо по-добър от печеливша ръка на игралната маса.

Не спря да си почине. Нагласи ранения си крак в такелажа, без да обръща внимание на болката, подпря удобно пушката и се зае да отстреля всеки, който попадне на мерника му.

„Четири милиона крюге“ — повтаряше си той, докато презареждаше и търсеше поредния враг. Видимостта беше слаба заради мъглата, но именно умението му с огнестрелните оръжия го беше задържало при Утайките дори след като дълговете му удариха тавана и стана ясно, че Йеспер обича картите повече, отколкото късметът обича него. Четири милиона крюге щяха да изплатят дълга му и да му осигурят охолен живот за много дълго време.

Видя Нина и Матиас. Опитваха се да стигнат до кея, но поне десетина мъже им препречваха пътя. Каз тичаше в обратната посока, а Иней не се виждаше никаква, макар че това нищо не значеше, идеше ли реч за Привидението. Като нищо можеше да виси от платната на две крачки от него, без той да подозира.

— Йеспер!

Крясъкът дойде от ниското долу и мина секунда, докато Йеспер разбере, че го вика Вилан. Не му обърна внимание и се прицели отново.

— Йеспер!

„Ще убия малкия тъпак.“

— Какво искаш бе? — ревна надолу той.

— Затвори си очите!

— Не можеш да ме целунеш оттам, Вилан, далече си.

— Направи го!

— Дано имаш основателна причина! — ревна отново Йеспер и стисна клепачи.

— Затвори ли ги?

— По дяволите, Вилан, да, зат…

Чу се пронизителен вой, после през клепачите на Йеспер лумна ярка светлина. Щом светлината избледня, той предпазливо отвори очи.

Видя долу мъже да се лутат слепешката след светлинната бомба, която им беше сервирал Вилан. За разлика от тях, Йеспер виждаше отлично. „Не е зле като за търговска издънка“ — помисли си той и откри огън.