Собствено правосъдие

57

Нокс влезе в Дивайн без никаква представа какво го очаква. Беше късно, градчето тънеше в мрак. Само по главната улица светеха няколко лампи. Пое бавно напред, оглеждайки тротоарите. Но Джон Кар едва ли го чакаше на някой ъгъл. Подмина малкия ресторант с табела „При Рита“. Малко по-нататък зърна тъмната в този час сграда на съда и шерифската служба до нея. Запита се дали да не събуди местните представители на реда и да потърси помощта им, но после се отказа. В предишното градче те бяха съвсем безполезни. Този път щеше да използва друг подход.

Напусна главната улица и пое на изток. Поне така сочеше компасът в колата му. Вътрешното му чувство за ориентация отдавна се беше изключило от безкрайната въртележка по тесните пътища на Апалачите.

Намали скоростта в момента, в който видя останките от някаква каравана. Отначало реши, че е станала жертва на торнадо, но после забеляза, че околните дървета бяха непокътнати. Спря и слезе от джипа, решил да разгледа мястото по-подробно.

Разпръснатите наоколо почернели и надробени останки на подвижния дом без съмнение сочеха за експлозия. Доста странно. Е, това съвсем не означаваше, че Джон Кар е някъде наблизо, но гледката наистина беше необичайна.

Нокс направи кръг около центъра на градчето и отново излезе на главната улица. Минута по-късно забеляза осветения вход на малък пансион, паркира по-надолу и изключи двигателя. Пое бавно пеша, оглеждайки улицата в двете посоки.

Почука на вратата. Наложи му се да чака цели пет минути, преди да долови равномерните, но бавни стъпки.

На прага се появи дребно старче с разрошена бяла коса, което го изгледа намръщено.

— Знаеш ли колко е часът, млади човече?

Нокс с мъка прикри усмивката си. Поне двайсет и пет години не бяха го наричали „млади човече“.

— Извинете за безпокойството, но пътуването ми неочаквано се проточи.

— Искаш да кажеш, че си пътувал специално към Дивайн? — с недоверие го изгледа старчето.

— Нима е забранено? — попита ухилено Нокс, опитвайки се да го предразположи.

— Какво искаш? — троснато попита старчето.

Толкова по въпроса за предразполагането.

— Преди всичко място за преспиване, мистър…

— Викай ми Бърни. Съжалявам, ама всичко е заето.

— Да не би Дивайн да е в разгара на сезона? — надникна над рамото му Нокс.

— Имам само две стаи.

— Разбирам — кимна детективът. — Но работата е там, че трябва да се срещна с един приятел. Може би сте го виждали — висок и слаб мъж около шейсет с късо подстригана бяла коса.

— О, сигурно говориш за Бен. Той държи едната стая, но в момента го няма.

— Да имате представа къде е?

— В болницата.

— Какво прави там? Болен ли е?

— За малко не хвръкна във въздуха. Стана една експлозия, която отне живота на Боб и Уили Кумс. А твоят приятел беше на крачка от отвъдното.

С доста усилия Нокс запази самообладание.

— Къде е тази болница? — попита с равен и спокоен глас той. — Искам да го видя.

— О, той вече е добре. Всички се радваме за него, защото Бен е истински герой.

— Какво е направил?

— Помогна на две от местните момчета. Първо на Дани Райкър. Ако не е бил Бен, щели да го пребият във влака, а след това и на Уили Кумс, който имаше проблеми с дрогата. Бен ги спаси и двамата. Много добър човек. После нападнаха Дани. Тук, в града. И Бен отново го спаси. Ступал е трима души с бухалки.

— Охо, това ми е добре познато. Бен винаги е в центъра на събитията. Няма да забравя да му предам твоите поздрави, когато стигна в болницата. Само ми кажи къде се намира тя…

Бърни му обясни, след което поклати глава.

— Но по това време няма свиждане.

— Ще се опитам да ги убедя да ме пуснат.

Нокс стисна ръката на стареца, оставяйки една двайсетачка в дланта му.

— Можеш да пренощуваш във вестибюла — каза Бърни и кимна към помещението зад себе си.

— Благодаря, сигурно ще се възползвам от поканата.

Нокс се насочи към джипа, опитвайки се да овладее възбудата си. Седна зад кормилото, запали мотора и рязко потегли. Пое по тесния, изпълнен със завои път, шофирайки с една ръка. Другата се протегна към жабката, извади деветмилиметровия пистолет и го остави на съседната седалка.

Идвам, Джон Кар.