Тайната на жълтата стая

Разделихме се на прага на стаята, след като вяло си стиснахме ръцете. Бях щастлив, че накарах този оригинален, крайно интелигентен, но неметодичен ум да се усъмни в правотата си. Изобщо не легнах. Изчаках зората и слязох пред замъка. Обиколих го, като се оглеждах за следи, които можеха да излизат „от“ или да водят „към“ него. Но те бяха смесени и тъй объркани, че нищо не можах да извлека от тях. Впрочем държа да отбележа тук, че нямам навика да отдавам прекалено значение на външните улики в престъпленията. Методът, който се състои в това да се правят заключения за престъпника по отпечатъци от стъпки, е съвсем примитивен. Много от стъпките съвпадат и могат да ни послужат като някакво първо указание, но в никакъв случай като доказателство.

Както и да е, в големия си смут бях отишъл до парадния двор и се бях навел над следите, над всички възможни следи, като се мъчех да взема от тях онова първо указание, от което тъй много се нуждаех, за да се вкопча в нещо разумно, нещо, което да ми позволи да разсъждавам върху събитията от тайнствената галерия. Откъде да започна?… Откъде да започна?…

…О! Откъм острието, разбира се! Сядам отчаян на един камък в пустия двор… Какво върша аз в продължение на повече от час, ако не най-черната работа на най-обикновен полицай… И аз като всеки бездарен инспектор ще търся грешката по няколко стъпки, които ще ме накарат да направя такива изводи, каквито те поискат! Чувствувам се по-глупав и от агентите на Обществената, измислени от съвременните романисти, агентите, които са изработили методите си от четене на романите на Едгар По или Конан Дойл. О, вие, книжни агенти… дето от една стъпка в пясъка само, от една ръка, отбелязана на стената, градите цели планини от глупост? Твой ред е, Фредерик Ларсан, твой ред е, литературни агенте!… Много си чел Конан Дойл, драги!… Шерлок Холмс ще те накара да вършиш глупости от много разсъждения, и то по-големи от тези в книгите. Те ще те накарат да арестуваш един невинен… С твоя метод „а ла Конан Дойл“ ти успя да убедиш съдия-следователя, началника на Обществената безопасност… всички… Сега чакаш последното доказателство… последното!… По-добре кажи „първото“, нещастнико! Не може всяко нещо, което сетивата ви предложат, да бъде доказателство… И на мен гърбът ми се е изкривил да клеча над явните следи, но то е само за да ги вкарам в кръга, който е очертал разумът ми. О! Колко пъти се стесняваше кръгът, колко пъти… Но колкото и да се стесняваше, той бе огромен, защото съдържаше само истината!… Да, да, кълна се, самите следи са били за мен винаги само слугини… никога господарки… Те не можаха да направят от мен онова чудовищно същество, по-ужасно от човек без очи: човек, който гледа, но не вижда. И ето защо ще тържествувам над твоята грешка и над твоята първична мисъл, о, Фредерик Ларсан!

Какво пък толкова! Какво пък толкова! За пръв път тази нощ в тайнствената галерия е станало събитие, което на пръв поглед е изключено да влезе в кръга, очертан от моя ум, и ето че аз се лутам, завирам нос в земята като прасе, което рови из боклука, за да се нахрани… Е, хайде! Рултабий, приятелю, горе главата!… Не е възможно събитието от тайнствената галерия да излезе от кръга, очертан от твоя ум… Знаеш много добре! Много добре го знаеш! Тогава вдигни глава… натисни с две ръце издатините на челото си и си спомни, че за да очертаеш онзи кръг, за да го нанесеш в съзнанието си, тъй както геометрична фигура се чертае върху хартия, ти използува острието на ума си!

Е, хубаво, върви сега… качи се пак в тайнствената галерия, потърси опора в острието на ума си, както Фредерик Ларсан се опира на бастуна си, и скоро ще докажеш, че Големия Фред е един глупак!

ЖОЗЕФ РУЛТАБИЙ 30 октомври, по обяд

Така мислех… така и действувах… С пламнала глава аз се качих в галерията и ето че без да съм намерил нещо повече от това, което видях тази нощ, острието на моя ум ми показа нещо тъй невероятно, че трябва да се хвана за него, за да не падна.

О! Ще ми трябва сила все пак, за да открия явните следи, които ще влязат, които трябва да влязат в по-широкия кръг, който съм очертал тук, зад двете издатини на челото си!

ЖОЗЕФ РУЛТАБИЙ 30 октомври, полунощ