Трескав блян

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ню Орлиънс, август 1857

Същата вечер Киселия Били Типтън се върна в хотел „Сейнт Луис“. Беше силно притеснен. Жулиж нямаше да хареса отговора, който му носеше от „Трескав блян“. Господарят бе много опасен и непредсказуем, събудеше ли се гневът му.

В тъмното преддверие на луксозния им апартамент светеше само една малка свещ Пламъкът й се отразяваше в черните очи на Жулиж, който седеше в мекия, кадифен фотьойл до прозореца и отпиваше от сазерака⁸³ си. Цареше тишина. Киселия Били почувства тежестта на всички погледи, които се струпаха върху него. Резето щракна зловещо на мястото си, когато вратата се затвори зад него.

- Е, Били? - прошепна Дамон Жулиж.

- Не искат да дойдат, господин Жулиж - отвърна Типтън набързо, слисан от тревога. Слабата светлина не му позволи да види реакцията на господаря си. - Казва, че вие трябва да отидете при него.

- Казва... - повтори Дамон. - Кой е той, Били?

- Онзи - отвърна Били. - Другият... другият кръвник. Нарича се Джошуа Йорк. Раймонд ви писа за него. Другият капитан, Марш - дебелият, с брадавиците и брадата, също няма да дойде. Той е проклет грубиянин. Изчаках да мръкне, за да се събуди кръвникът. Заведоха ме при него.

Когато си спомни как студените сиви очи на Йорк го приковаха, Типтън почувства хлад. В тях имаше толкова силно презрение, че, съвсем онемял, Били бе отместил погледа си още в същия миг.

- Кажи ни, Били - подхвана отново Дамон Жулиж. - Какъв е този другият? Този Джошуа Йорк, кръвникът.

- Той е... - отвърна Били, подбирайки неловко думите си, - той е... бял, имам предвид -кожата му и всичко е много бледо. Косата му също няма цвят Дори облича бял костюм, Като няк’ъв призрак е. И носи много сребро, много. Движенията му... те са като на проклет креол, господин Жулиж, изтънчени и господарски. Той е... като вас, господин Жулиж. Очите му...

- Блед и със силен поглед - прошепна Синтия от далечния край на стаята. - И носи вино, утоляващо алената жажда⁸⁴. Това той ли е, Дамон? Трябва да е той. Значи е истина. Валери винаги е вярвала в тези легенди. Аз й се присмивах през цялото време, а всичко е било вярно. Ще събере всички ни и ще ни отведе в изгубения град, мрачния град. Нашето царство. Истина е, нали? Той е кръвник на кръвниците, царят, когото очакваме. - Тя погледна към Дамон Жулиж в очакване на отговор.

Той отпи от сазерака и се усмихна лукаво.

- Цар - замисли се Жулиж. - И какво ти каза този цар, Били? Нека чуем.

- Каза всички да заповядате на парахода. Утре, по мръкнало. Ще има вечеря. Той и Марш няма да дойдат тук сами, както вие поискахте. Марш каза, че ако дойдат при вас, ще ги придружават и други.

- Царят е странно боязлив - заяви Жулиж.

- Убийте го! - неочаквано изтърси Киселия Били. - Отидете на проклетия кораб и го убийте, убийте ги ’сичките. Той греши, господин Жулиж. Очите му са като на някакъв проклет креол, така ме гледаше. Все едно съм бълха, боклук, а бях там от ваше име. Мисли, че е по-добър от вас, а другите, онзи брадавичест капитан и проклетият му сметководител, всички са някакви контета. Нека го нарежа, кръвта му да потече по всички тия изискани облекла. Трябва да го убиете, трябва.

След словесния изблик на Киселия Били отново се възцари тишина. Жулиж гледаше през отворения прозорец в нощта. Нощният бриз лениво полюшваше завесите. Отвън долитаха уличните шумове. Очите на Жулиж бяха мрачни, присвити, втренчени в далечните светлинки.

Когато най-накрая се извърна към стаята, сиянието на самотната свещ отново се отрази в зениците му и остана в тях, червеникаво и блещукащо. Лицето му придоби мрачно и зловещо изражение.

- Питието, Били - напомни той.

- Кара ги всичките да пият - отвърна Киселия Били. Той се облегна на вратата и извади ножа си. Чувстваше се по-добре, когато е в ръката му. Започна да вади мръсотията под ноктите си с него, докато говореше. - Не е просто кръв, както ми каза Кара. В него има още нещо. Всички твърдят, че утолява жаждата. Разходих се из целия кораб. Говорих с Раймонд, Жан, Жорж и някои други. Всички потвърждават. Жан не спря да го превъзнася, какво облекчение било само - ако щете, вярвайте.

- Жан - промълви презрително Жулиж.

- Значи е истина - каза Синтия. - Той е по-силен от жаждата.

- Има още - добави Киселия Били. - Раймонд каза, че Йорк се е сприятелил с Валери.

Тишината във фоайето бе изпълнена с напрежение. Кюрт смръщи вежди, Мишел отклони

поглед, а Синтия отпи от питието си. Всички знаеха, че Валери, прелестната Валери, е любимка на Жулиж. Наблюдаваха го внимателно. Той изглеждаше потънал в мисли.

- Валери? - каза той. - Разбирам.

Дългите му бледи пръсти започнаха да барабанят по подлакътника на фотьойла. Доволен,

Киселия Били Типтън се захвана да чисти разстоянието между зъбите си с върха на ножа. Знаеше, че сведенията за Валери ще изиграят решаваща роля. Дамон Жулиж имаше свой план за нея, а той не обичаше да му се месят в плановете. Когато Били го попита защо я отпраща, той му разказа всичко, изпълнен с хитроумна насмешка. „Раймонд е млад и силен, може да се грижи за нея - беше казал Жулиж. - Ще бъдат сами, само двамата и жаждата. Какъв романтичен блян, нали? След година, две, може би пет Валери ще очаква дете. Сигурен съм, Били.“ След това се бе засмял - онзи характерен за него дълбок и звънлив смях. Сега обаче не се смееше.

- Какво ще правим, Дамон? - попита Кюрт. - Отиваме ли?

- Ама разбира се - отвърна Жулиж. - Как да откажем такава покана, и то от цар. Не искате ли да опитаме виното му? - той ги изгледа един по един, но никой не проговори. -Ех - възкликна накрая, - къде изчезна ентусиазмът ви? Жан препоръчва реколтата, Валери -също. Вино, по-сладко от кръв, изтъкано от живот. Помислете си за спокойствието, което можа да ни донесе - той се усмихна. Всички останаха мълчаливи. Изчака, но тишината продължи още дълго. Накрая Жулиж сви рамене. - Добре, хубаво, тогава нека се надяваме, че царят няма да си помисли нещо лошо за нас, ако предпочетем друго питие.

- Кара другите да го пият - каза Киселия Били. - Независимо дали искат или не.

- Дамон - обади се Смития. - Ще му... откажеш ли? Не можеш. Трябва да отидем. Така е повелил. Трябва.

Жулиж се извърна бавно към нея.

- Наистина ли го мислиш? - попита той с деликатна усмивка.

- Да - прошепна Смития. - Трябва. Той е кръвник.

Тя сведе очи.

- Смития - каза й Дамон Жулиж, - погледни ме.

Бавно и с безкрайно нежелание тя вдигна отново лице и срещна очите на Жулиж.

- Не - изхлипа тя. - Моля те. О, моля те.

Дамон не продума. Смития не отмести поглед. Тя се плъзна от креслото и се хвърли трепереща на колене върху килима. На малката й китка блестеше гривна от фино злато и аметист. Отмести я нагоре и бавно разтвори устни, сякаш щеше да заговори, но в същия миг поднесе ръка към зъбите си. Кръвта потече. Жулиж изчака, докато тя не запълзя към него, поднасяйки му своя дар. С изключителна учтивост той пое ръката й в своята, за да пие дълго и жадно. Когато той се насити, Смития стана на крака, залитайки, свлече се на едно коляно и се изправи отново, като продължи да залита.

- Кръвник - каза тя с преклонена глава. - Кръвник.

Устните на Дамон Жулиж бяха алени и влажни. От ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Той извади кърпичка от джоба си, внимателно се избърса и я сгъна прилежно.

- Голям ли е параходът, Били? - попита той.

Типтън прибра ножа си с едно привично за него движение и се усмихна. Раната върху китката на Смития и кръвта, стичаща се по брадичката на Жулиж, го накараха да почувства вълнение, възбуда. Господарят щеше добре да подреди ония проклетници на кораба, помисли си той.

- По-шлям е от всеки друг съд, който съм виждал по реката - отвърна Киселия Били. - И е много красив. Сребро, огледала, мрамор, много стъклописи и килими. Ще ви хареса, господин Жулиж.

- Параход - замисли се Дамон. - Защо ли никога не съм се замислял за реката? Предимствата й са толкова очевидни.

- Значи отиваме? - попита Кюрт.

- Да - отвърна Жулиж. - О, да. Та кръвникът ни вика. Царят - той отметна назад глава и се засмя. - Царят! - изкрещя той между спазмите на смеха си. - Царят!

Един по един и другите се присъединиха към смеха му.

Жулиж се изправи рязко като острие на сгъваемо ножче. Изражението му отново беше сериозно. Шумният му изблик свърши внезапно, както бе започнал. Взираше се в тъмнината навън.

- Трябва да занесем подарък - каза той. - Не може да посетиш царска особа без дар -Дамон се обърна към Типтън. - Утре ще отидеш до улица „Моро“, Били. Ще ми донесеш нещо от там. Един малък подарък за бледия цар.

83 Сазерак - най-типичният за Ню Орлиънс коктейл. Приготвя се на основата на ръжено уиски или коняк. Прибавят се абсент, захар, битър и лед. В случая авторът допуска анахронизъм, тъй като питието е измислено през 1859 г. - след действието в книгата.

84 Христос също налива вино на учениците си на Тайната вечеря, което опрощава греховете (Мат. 26:26-29 и сл.). Както Йорк сам казва по-горе, вампирската митология произлиза от християнството.