Трескав блян

ПЕТА ГЛАВА

На парахода „Трескав блян река Охайо, юли 1857

Макар и с главоболие, Абнър Марш беше прекалено съвестен моряк, за да проспи такъв важен ден като този. Надигна се от леглото около единадесет, след едва няколко часа сън, наплиска се с малко хладка вода от легена на нощното шкафче и се облече. Имаше работа за вършене, а Йорк нямаше да се появи до мръкнало. Марш нахлупи шапката си, намръщи се пред огледалото и поприглади брадата си. След това взе бастуна и се запъти с тежки стъпки към котелната палуба. Първо отиде до умивалните, след това се дотътрузи в кухнята.

- Пропуснах закуската, Тоби - каза той на готвача, който вече приготвяше обяда. - Кажи на едно от твоите момчета да ми сложи половин дузина яйца и едно дебело парче шунка и да ги качи на тексаската, ясно? И кафе. Много кафе.

В главната каюта Марш изпи набързо едно-две питиета, които го накараха да се почувства малко по-добре. Побъбри любезно с един пътник и сервитьорите, а след това побърза да се качи горе, за да посрещне храната. Когато се справи с нея, отново дойде на себе си. Отиде в лоцманската будка и видя, че вахтата се е сменила. На кормилото стоеше другият кормчия. При него беше и един от авантаджиите.

- Добро утро, господин Кич - каза Марш на лоцмана. - Как е параходът?

- Ни са оплаквам - отвърна кормчията и хвърли поглед към капитана. - Бая е скоклив тоя кораб. Ако ще плавате надолу от Ню Орлиънс, намерете си добри хора. Опитна ръка си трябва, аха.

Марш кимна. Очакваше го. Обикновено бързите кораби бяха трудни за управление. Това не го притесняваше. Нямаше как лоцман, който не знае какво върши, да се озове на кормилото на „Трескав блян“.

- А к’ва е скоростта? - попита Абнър.

- Достатъчна - отвърна лоцманът със свиване на рамене. - Може и повече, но господин Дейли каза, че не бързате, затова се мотаем.

- Акостирай, като стигнем Падука - нареди Марш. - Няколко пътници трябва да слязат. Имаме и товари за там.

Той поговори още няколко минути с рулевия и накрая слезе отново на котелната палуба. Главната каюта беше подготвена за обед. Яркото слънце обливаше всичко с разноцветни лъчи през стъклописа. По цялата дължина на салона се простираше дълга редица от маси. Сервитьорите носеха сребърни прибори и порцелан, а кристалните чаши светеха като брилянти. Откъм кухнята Марш долови чудна миризма и веднага му потекоха лигите. Спря се и погледна менюто. Веднага реши, че още е гладен. Освен това Йорк го нямаше. Беше подходящо един от капитаните да се храни с пътниците и останалите длъжностни лица. Марш оцени обяда като превъзходен. Справи се с голяма чиния печено агнешко в сос от магданоз, дребен гълъб, много ирландски картофи. Чувстваше се превъзходно. Дори разреши на свещеника да разкаже подробно за християнизацията на индианците, макар че обикновено не понасяше бръщолевене за религия на борда. Все пак пътниците трябваше някак да се развличат. Дори най-прекрасният интериор омръзваше след време.

Още през ранния следобед „Трескав блян“ достигна Падука - пристанище в Кентъки, тъкмо където Тенеси се влива в Охайо. Бяха спирали още два пъти, но за първи път - толкова продължително. През нощта, докато Марш спеше, бяха оставили трима пътници в Роузбъро и качиха малко дърва и други товари в Евънсвил. В Падука обаче разтовариха дванадесет тона железни кюлчета, а с тях - и малко брашно, захар и книги. След това качиха поне петдесет тона дървен материал. Градът беше известен с дърводобива си. Надолу по Тенеси непрестанно плаваха цели стволове под формата на салове, които все препречваха пътя на параходите. Като повечето моряци, Марш не понасяше саловете. Обикновено те нямаха светлини през нощта и някой кораб с по-малко късмет неизбежно ги засичаше. Тогава екипажите им започваха да викат, ругаят и да замерят съда. За щастие, когато акостираха, в Падука нямаше салове. Марш хвърли един поглед на товара, чакащ на брега. В него влизаха няколко големи палета със сандъци и бали с тютюн. Капитанът реши да използва мястото на основната палуба, за да качи още стока. Щеше да е грехота да остави толкова много на другите кораби. „Трескав блян“ вече се намираше до пристана и цяла тълпа докери спусна талпите, за да пренесе по тях товара. Косматия Майк премина покрай тях и започна да крещи:

- По-бързо, не сте ми първа класа да се шляете. Ей, момко, изпуснеш ли това, ще хвърля желязото по тиквата ти - и така нататък.

Подвижното мостче се спусна с грохот и пътниците за Падука слязоха.

Марш най-накрая взе решение. Той отиде в кабинета на сметководителя, който работеше по няколко коносамента⁴⁷ .

- Спешна ли е работата ви, господин Джефърс? - попита Абнър.

- Съвсем не, капитан Марш - отвърна Джонатоун, а след това свали очилата си и ги изтри с кърпичка. - За Кайро са.

- Добре - каза Марш. - Ела с мен. Отиваме на брега да разберем на кого е цялата тази стока, дето седи на брега и я пече слънцето. Мисля, че поне част от нея е за Сейнт Луис или някъде нататък. Може би ще направим малко пари.

- Отлично - отвърна Джефърс. Той стана от стола, приглади спретнатата си прическа, провери дали голямата желязна каса е заключена и взе бастуна си. - Знам една хубава кръчма в Падука.

Сделката си струваше. Лесно намериха собственика на тютюна и го заведоха в кръчмата, където Марш се оказа достатъчно убедителен, за да вземе товара на „Трескав блян“, а Джефърс спазари добра цена. Отне им три часа, но Абнър се чувстваше изключително удовлетворен, когато заедно със сметководителя се връщаха към кораба.

Косматия Майк се излежаваше на пристана, пушеше пура и разговаряше с боцмана на някакъв друг кораб.

- Тия вече са ваши - каза Марш и посочи към тютюна с бастуна си. - Казвай на момчетата да ги натоварят бързо, че тръгваме.

Абнър се облегна на парапета на котелната палуба и наблюдаваше със задоволство как докерите пренасят пъргаво балите, преди Уайти да е подал пара. Успя да забележи и още нещо: на пътя, недалеч от пристанището, имаше цяла редица от хотелски омнибуси⁴⁸, теглени от коне. Вгледа се в тях с любопитство, подръпвайки бакенбардите си. След това се качи до лоцманската будка.

Кормчията се подкрепяше с парче пай и чаша кафе.

- Господин Кич - каза му Марш. - Не потегляйте, преди да ви дам сигнал.

- Защо, господин капитан? Корабът е почти натоварен, а парата вече се вдига.

- Погледни ей там. - Капитанът вдигна бастуна си. - Тия омнибуси водят пътници до пристанището или пък ги чакат да пристигнат. Не става дума за наши пътници, а в същото време едва ли биха се подредили толкова много за някой малък колесар. Имам предчувствие.

Само няколко мига по-късно всички догадки се оказаха оправдани. Пръскайки пара, пушек и искри по Охайо, бърз като самия дявол, се появи първокласен параход със странични колела. Марш го позна веднага, дори преди да е прочел името му. Беше „Южняк“ от Параходно дружество „Синсинати & Луисвил“

- Знаех си! - възкликна Марш. - Тръгнали са от Луисвил половин ден след нас. Значи се движат по-бързо.

Той се премести до страничния прозорец, дръпна изящните завеси, потулили жаркото обедно слънце, и загледа, докато другият кораб акостираше.

- Няма да останат дълго - каза Абнър на лоцмана. - Няма да товарят или разтоварват, имат само пътници. Остави ги да тръгнат преди нас, ясно? Нека тръгнат по реката, след това потегли след тях.

Кормчията излапа последната хапка пай и избърса глазурата от устата си с кърпичка.

- Искате да оставя „Южняк“ пред нас и след това да го изпреваря? Ще му дишаме парата чак до Кайро, капитане, а след това ще го изгубим от поглед.

Абнър Марш се разгневи като буреносен облак.

- Какви ги говорите, господин Кич? Не ми се слушат такива. Ако не можете да го направите, признайте си и ще изритам господин Дейли от леглото, за да хване кормилото.

- Но това е „Южняк“ - настоя Кич.

- А това е „Трескав блян“, не го забравяй! - извика Марш.

Той се обърна и излезе намръщен от будката. Всички проклети лоцмани си въобразяваха, че са царе на реката. Естествено, те си бяха такива, само корабът да е в движение, но това не им даваше причини да хленчат заради някое дребно състезание или да се съмняват в парахода си.

Яростта му отмина, щом видя, че „Южняк“ приключва с пътниците. Надяваше се на нещо такова още откакто видя другия параход край Луисвил, но не се бе осмелявал да стигне чак дотук в мечтите си. Ако „Трескав блян“ можеше да задмине „Южняк“, репутацията му щеше да е наполовина изградена, стига да се разчуе сред местните. Този кораб, заедно със своя близнак „Северняк“, бяха гордостта на параходната си линия. Построени през петдесет и трета, те бяха необикновени съдове - проектирани специално за висока скорост. Бяха по-малки от „Трескав блян“ и Марш не знаеше за други параходи, които да превозват само пътници, никакъв друг товар. Недоумяваше как изобщо печелят нещо, но това нямаше значение. Беше по-важно колко са бързи. През петдесет и четвърта „Северняк“ постави нов рекорд за отсечката Луисвил-Сейнт Луис. „Южняк“ го подобри на следващата година и още държеше най-доброто време - ден и деветнадесет часа без прекъсване. Високо на лоцманската му будка бяха окачени позлатените еленови рога, които обозначаваха най-бързия параход по Охайо.

Вълнението на Абнър Марш нарастваше все повече при мисълта, че би могъл да изпревари този кораб. Изведнъж му хрумна, че Джошуа не би пропуснал нещо подобно, независимо дали се прави на спящата красавица или не. Капитанът се втурна към каютата на Йорк, решен да го изкара от там. Почука силно по вратата с дръжката на бастуна. Никой не му отвърна. Удари отново, но този път по-силно.

- Ехо - викна той. - Ставай, Джошуа, ще има надпревара!

От каютата на Йорк не се чу нито звук. Марш опита да отвори, но беше заключено. Разтресе вратата, заблъска по стените, почука по закритите прозорци, крещеше, но без никакъв ефект.

- По дяволите, Йорк - каза накрая. - Ставай, че всичко ще изпуснеш.

Тогава му хрумна нещо и се върна до лоцманската будка.

- Господин Кич - викна той. Когато използваше цялата сила на дробовете си, Абнър Марш можеше да крещи като никой друг. Кормчията надникна от вратата и се вгледа в него. - Надуй свирката - каза Марш. - Надувай, докато не ти махна да спреш. Ясно?

Той се върна при заключената врата и отново заблъска. Изведнъж парната свирка проеча. Веднъж. Втори път и после трети. Продължителни екове, изпълнени с ярост. Марш удряше с бастуна си. Накрая вратата се отвори.

Капитанът се вгледа в очите на Йорк и остана със зяпнала уста. Свирката изпищя отново и той махна бързо с ръка. Всичко утихна отново.

- Влез вътре - прошепна студено Джошуа Йорк.

Марш го послуша и съдружникът му затвори вратата зад него. След това чу превъртането на ключ. Не го видя обаче. Не видя нищо. В каютата на Йорк беше тъмно като в рог. През вратата и закритите със завеси и кепенци прозорци не се процеждаше нито лъч светлина. Марш се чувстваше все едно е ослепял. В съзнанието му обаче тлееше едно видение -последното нещо, което бе видял, преди да го погълне тъмнината: Джошуа Йорк, гол като в деня на раждането си, с мъртвешки бледа кожа - също като алабастър, устни - разкривени в животински гняв, и очи като тъмносиви проходи към ада.

- Джошуа - каза Марш, - може ли да светнеш, или да дръпнеш завесите? Не виждам.

- Аз виждам отлично - чу се гласът на Йорк някъде зад него. Марш не го чуваше да помръдва. Той се обърна и тръгна слепешката. - Стой мирен - нареди Йорк с такава деспотичност и гняв, че съдружникът му нямаше друг избор, освен да го послуша. - Ще ти дам свещ, преди да си изпочупил всичко.

В другия край на стаята блесна клечка кибрит. Йорк запали свещта си за четене и след това седна на разхвърляното си легло. Някак си беше обул чифт панталони, но изражението му изглеждаше строго и плашещо.

- Ето - каза той. - Защо дойде? Предупредил съм те, че трябва да имаш важна причина!

Марш почувства гняв у себе си. Никой не говореше така с него. Никой.

- „Южняк“ е точно до нас, Йорк - процеди той. - Това е най-бързият кораб по тая река. Има си рога и всичко останало. Реших да го догоня и предположих, че ще искаш да гледаш. Ако не смяташ това за достатъчно сериозна причина, значи нито си бил, нито ще станеш истински моряк! И не се дръж така с мен, ясно?

Нещо тлееше в очите на Джошуа Йорк. Той понечи да се изправи, но спря и се обърна.

- Абнър - каза той намръщен и прекъсна за кратко. - Съжалявам. Не исках да се отнеса неуважително или да те изплаша. Намеренията ти са добри.

Марш се сепна, щом осъзна, че ръката му се е свила яростно в юмрук. Отпусна я. Йорк прекоси мрачната стая с няколко бързи крачки. На бюрото му стоеше бутилка от любимото му питие, същата, която Марш го бе накарал да отвори снощи. Той наля бокала си догоре, отметна глава и го изпи наведнъж.

- Ех - въздъхна той тихо и се обърна отново към Марш. - Абнър, дадох ти кораба на твоите блянове, но това не беше подарък. Сключихме сделка. Трябва да се подчиняваш на заповедите ми, да зачиташ ексцентричността ми, да не задаваш въпроси. Ще спазиш ли уговорката?

- Държа на думата си - каза той отчетливо.

- Добре - отвърна Йорк. - Слушай сега. Имаш добри намерения, но не е правилно да ме събуждаш по този начин. Не го прави повече. Никога. Независимо от причината.

- Ако котлите гръмнат и стане пожар, да те оставя да се опечеш, така ли?

Очите на Йорк блеснаха в сумрака.

- Не, но може би ще е по-добре за теб, ако го направиш. Когато се събудя, съм неспокоен. Не съм на себе си. Понякога правя неща, за които после съжалявам. Затова бях толкова рязък.

Извинявам се за това, но ще се случва отново. Може би ще е и по-зле. Разбираш ли, Абнър? Никога не идвай тук, когато вратата е заключена.

Марш се намръщи, но нямаше какво да отвърне. Все пак беше сключил сделка. Ако Йорк се разстройваше толкова от липсата на сън, това си беше негов проблем.

- Разбирам - каза той. - Приемам извинението и ти предлагам моето, ако изобщо има значение. Искаш ли да гледаш как задминаваме „Южняк“? И без това вече си буден.

- Не - отвърна Йорк с мрачно изражение. - Но не е, защото не искам да го видя, Абнър. Искам. Трябва обаче да разбереш - нуждая се от отдих. Жизненоважно е. Не обичам и слънцето. Светлината му е хаплива, пареща. Някога изгарял ли си лошо? Ако си, ще разбереш. Знаеш колко съм бял. Не се разбираме със слънцето. Това е здравословен проблем, Абнър. Не ми се говори повече за него.

- Добре - примири се Марш и усети как палубата потръпна леко. Свирката нададе пронизителен писък отново. - Тръгваме. Трябва да вървя, Джошуа. Извинявай, че те обезпокоих. Извинявай.

Йорк кимна, обърна се и наля още от противното си питие.

- Зная - той отпи малко. - Тръгвай. Ще се видим по-късно, на вечеря. - Марш се втурна към вратата, но гласът на приятеля му го спря. - Абнър.

-Да?

Джошуа го възнагради с усмивката на бледите си устни.

- Победи ги, Абнър. Победи ги.

Марш се ухили и излезе от каютата.

Когато се качи в лоцманската будка, „Трескав блян“ беше напуснал пристанището и обръщаше хода на колелата си напред. „Южняк“ вече плаваше надолу по реката. Около будката се бяха събрали поне шестима кормчии с безплатен билет. Те разговаряха, дъвчеха тютюн или се обзалагаха дали ще настигнат другия параход. Дори господин Дейли прекъсна дрямката си, за да дойде. Всички пътници усетиха, че се готви нещо. Палубите долу бяха претъпкани. Някои се надвесваха над перилата, а други се отправиха към бака⁴⁹, за да виждат по-добре.

Кич завъртя голямото колело в черно и сребърно. „Трескав блян“ тръгна по главния канал и се понесе зад своя съперник. Кормчията поиска още пара. Уайти хвърли въглища в пещта и хората на брега се насладиха на истинско зрелище, когато комините изпуснаха огромни облаци гъст черен дим. Абнър Марш стоеше зад лоцмана, подпираше се на бастуна и присвиваше очи. Този следобед слънцето обливаше с лъчите си кристалночистите сини води на реката, които хвърляха ослепителни танцуващи отблясъци, ярки и болезнени за очите. Пяната, образувана от колелата на „Южняк“, ги разсичаше на хиляди пламтящи късчета. За миг всичко изглеждаше твърде лесно. „Трескав блян“ се понесе напред като вълна, от него се надигнаха пара и пушек. Американските знамена плющяха страховито, колелата загребваха вода с нарастваща скорост, някъде долу машината бучеше. Разстоянието между двата парахода се стопяваше. „Южняк“ обаче не беше „Мери Кей“ - невзрачен колесар, - та да остане някъде назад. Не след дълго капитанът или лоцманът му схвана какво се случва и отговори, ускорявайки предизвикателно. Пушекът му се сгъсти и се понесе към парахода отзад, калватерът⁵⁰ се разпени и развълнува. За да го избегне, Кич трябваше да отклони курса на „Трескав блян“, но така изгуби част от скоростта. Разстоянието между корабите отново се увеличи и остана такова.

- Продължавай да ги следваш - каза Марш на кормчията, след като стана ясно, че позициите на параходите засега са постоянни.

Той излезе от лоцманската будка, за да намери Косматия Майк Дън. Накрая го откри на бака с крака, вдигнати върху един сандък, и дебела пура в уста.

- Събери всички моряци и докери - нареди му капитанът. - Ще балансираме кораба.

Косматия Майк кимна, стана от мястото си, загаси пурата и почна да крещи.

След няколко мига почти целият екипаж се струпа край носа и на бакборда, за да преместят поне частично тежестта на пътниците. Повечето се намираха в предната част на кораба и дясно на борд, за да наблюдават състезанието.

- Проклети пасажери - измърмори Марш.

Сега „Трескав блян“ се оказа с по-добър баланс и бавно започна да се доближава към „Южняк“. Марш се върна в лоцманската будка. И двата парахода плаваха на пълни обороти и бяха сравнително равностойни. Абнър Марш знаеше, че „Трескав блян“ е по-бърз, но това не беше достатъчно. Товарът тежеше много и параходът пътуваше потопен ниско във водата, и то в калватера на опонента си. Вълните се разбиваха в носа му и го забавяха. „Южняк“ напредваше с лекота. Тежаха му само пътниците, а пред него се простираха спокойните води на реката. Стига да нямаше повреди или сблъсък, всичко вече зависеше от лоцманите. Кормилото сякаш се превърна в част от Кич. Той го въртеше с лекота и се вкопчваше във всяка възможност да измъкне минута-две. Зад него Дейли и останалите кормчии оживено даваха съвети за отделни отсечки от реката и как е най-добре да бъдат преодолени.

За час преследване „Трескав блян“ изгуби „Южняк“ от поглед един-два пъти, но го настигаше всеки път, когато Кич минаваше близо до брега при завой. Веднъж бяха толкова близо, че Марш можеше да види лицата на пътниците, надвесени през перилата на „Южняк“, но в същия миг той излезе напред и възстанови дистанцията.

- Обзалагам се, че смениха лоцмана - каза Кич и изплю една тютюнева храчка в плювалника. - Видяхте ли как се съвзеха преди малко?

- Видях - изръмжа Марш. - А сега нека видя как ние се съвземаме малко.

В същия миг изникна възможност. „Южняк“ се понесе край един силно залесен завой, когато изведнъж свирката му изпищя и той започна да забавя, корпусът се разтресе и колелата обърнаха на заден.

- Внимавай - каза Дейли на Кич.

Лоцманът се изплю отново, завъртя кормилото предпазливо и „Трескав блян“ премина през бурния калватер на другия параход, за да го подмине от дясната страна. Когато преминаха половината от отклонението, видяха причината за проблема - още един грамаден параход, чиято основна палуба бе препълнена с бали тютюн, се опитваше да заобиколи голям пясъчен нанос. Екипажът му, начело с боцмана, беше излязъл с талпи и пръти, за да го преведе. „Южняк“ почти се беше сблъскал с тях. Навсякъде цареше хаос. Мъжете долу крещяха и ръкомахаха, „Южняк“ даваше с всички сили на заден, а „Трескав блян“ продължаваше надолу по реката. Тогава „Южняк“ отново измени хода си и се спусна напред, сякаш опитваше да мине под носа на опонента си.

- Проклет малоумен бунак - каза Кич, завъртя още малко кормилото и каза на Уайти да намали парата към лявото колело, но не даде назад, нито опита да спре. Двата парахода приближаваха един до друг все повече. Марш чуваше как пътниците крещят ужасени. За няколко секунди той самият помисли, че ще се сблъскат. Тогава обаче „Южняк“ намали, лоцманът му отмести носа и „Трескав блян“ мина покрай него на няколко фута. Някой долу нададе радостни възгласи.

- Продължавай - измърмори Марш толкова тихо, че никой не го чу.

Другият параход започна да пръска вода с колелата си. Следваше ги по петите. Беше само една дължина зад тях. Всички проклети пътници на „Трескав блян“ се втурнаха напред, а екипажът трябваше да се премести назад. Параходът се разтресе от трополенето на множество крака.

„Южняк“ отново напредваше и скоро ги настигна отляво. Носът му почти опираше в кърмата на „Трескав блян“. Извоюваше си инч след инч. Двата кораба бяха толкова близко, че пътниците можеха да прескочат от единия в другия, стига да искаха.

- Мамка му - каза Марш, когато „Южняк“ почти ги изравни - Чашата преля. Кич, кажи на Уайти да хвърля маста.

Лоцманът се усмихна до уши.

- Мас, капитане? Знаех си, че сте гад!

Той предаде заповедта към машинното по говорителната тръба.

Двата парахода вече се движеха наравно. Марш стисна бастуна с потната си длан. Някъде долу докерите се караха с група чужденци, които бяха насядали по каците с мас. Трябваше да ги изгонят, преди да занесат всичко на огнярите. Капитанът гореше от нетърпение. Хубавата свинска мас беше скъпа, но и твърде полезна за един параход. Можеше да потрябва на готвача, а и развиваше адска температура. Точно това им трябваше - хубава сгорещена пара под високо налягане, която не можеха да извлекат само от дървата. Когато сложиха мас вътре, в лоцманската будка веднага разбраха за това. Отдушните тръби изпуснаха висока колона бяла пара с писък, а от комините се издигна пушек. Те избьлваха огън, „Трескав блян“ се разклати леко, шумът на колелата зачести като този на локомотив. От ударите на буталата палубата се тресеше. Корабът се понесе пред „Южняк“ и когато спечелиха достатъчно разстояние, Кич завъртя кормилото, за да са точно пред опонента си - така той бе принуден да плава в калватера им. Всички безполезни кормчии без билет се кикотеха и надаваха яростни възгласи колко адски добър параход е „Трескав блян“. В това време „Южняк“ изоставаше, а Абнър се хилеше като глупак.

Имаха преднина от цели десет минути, когато навлязоха в Кайро, където бистрите води на Охайо се вливаха в калната Мисисипи. По това време Абнър Марш почти беше забравил за дребната случка между него и Джошуа Йорк.

47 Коносаменг - ценна книга, по силата на която капитанът на кораба, който я е издал, поема задължение да превози товара до определено място. Представилият същия документ на местоназначението има право да получи товара.

48 Омнибус - предшественикът на днешния автобус, който се придвижва чрез живата сила на различни впрегатни животни. ..Хотелски" означава, че превозва посетители на хотел от и до него.

49 Бак - издигната част от палубата в предната част на кораба.

50 Калватер - дирята, която корабът оставя върху водната повърхност.