Трескав блян

СЕДМА ГЛАВА

Сейнт Луис, юли 1857

Трескав блян остана в Сейнт Луис за дванадесет дни. Като изключим Джошуа Йорк и странните му сподвижници, целият екипаж беше много зает. Абнър Марш ставаше рано всяка сутрин. До десет беше вън по работа. Разговаряше с товародатели и хотелиери, изтъкваше кораба си и опитваше да сключи сделки. Имаше подготвени един куп рекламни листовки за Параходно дружество „Река Треска“ и нае няколко момчета да ги раздадат из целия град. Докато се ушгцаваше и пиеше в най-добрите заведения в Сейнт Луис, Марш разказваше отново и отново как „Трескав блян“ беше изпреварил „Южняк“, за да е сигурен, че ще се разчуе. Дори поръча обявления в три от местните вестници.

Опитните кормчии, които беше наел за долното течение на реката, се качиха на борда веднага щом стигнаха пристанището и още тогава получиха заплатите си, задето са седели без работа, докато чакат. Лоцманите съвсем не бяха евтини, особено ако са като тия двамата, но Марш не пестеше, понеже искаше само най-доброто за своя параход. Щом получиха парите си, новите продължиха да бездействат. Рулевите винаги получаваха пълно заплащане, но не си помръдваха пръста, преди да стане време за потегляне. Всичко, освен управлението на кораба, беше под достойнството им.

Както Марш установи след време, двамата кормчии имаха свой собствен начин за мързелуване. Дан Олбрайт - стеснителен, мълчалив и елегантен, се качи в деня, в който „Трескав блян“ акостира. Разгледа кораба, машинното, лоцманската будка, кимна доволен и веднага се оттегли в каютата си. Прекарваше целите си дни сред книгите в богатата библиотека на парахода и поигра няколко пъти на шах с Джонатоун Джефърс в салона. Разбира се, сметководителят го побеждаваше неизменно. За разлика от него, Карл Фрам обикновено се намираше в билярдните зали на брега, ухилен до уши под шапката си с широка периферия, и непрестанно плямпаше как ще изпревари всички по реката с новия си параход. Фрам имаше адска репутация. Обичаше да се майтапи, че една съпруга го чака в Сейнт Луис, втора - в Ню Орлиънс, а трета - в Начес-под-хьлма.

Абнър Марш нямаше време да се безпокои за действията на кормчиите. Той си имаше предостатъчно работа. Почти не се виждаше с Джошуа Йорк и другарите му, макар че знаеше за неговите продължителни нощни посещения в града. Често отиваше със Симж -мълчаливия. Същият се учеше и как да смесва питиета. Джошуа беше казал на Марш, че смята да го назначи за барман на нощна смяна за пътуването до Ню Орлиънс.

Марш често срещаше съдружника си на вечеря. По това време Джошуа Йорк обикновено беше в главната каюта с останалите високопоставени членове на екипажа. След това се оттегляше в стаята си или в библиотеката, за да чете вестници, писма или каквото му бяха донесли през деня по новопристигащите параходи.

Веднъж Йорк обяви, че ще посети града, за да наблюдава танците. Той покани Абнър и останалата част от ръководния персонал да го придружат, но Марш отказа. По тази причина Джошуа отиде с Джонатоун Джефърс.

- Стихотворения и танци - измърмори Марш на Косматия Майк Дън, докато се разхождаха. - Накъде, по дяволите, ни води тая река.

След това Джефърс се захвана да учи Йорк на шах.

- Тоя е голям мозък, Абнър - каза сметководителят на Марш на осмата сутрин, откакто бяха в Сейнт Луис.

-Кой?

- Кой... Джошуа, разбира се. Преди два дена го научих на правилата. Снощи го заварих в салона да разучава една от партиите на Мърфи⁵², публикувана в някакъв нюйоркски вестник. Странен човек. Какво си чувал за него?

Марш се намръщи. Не искаше хората да проявяват любопитство към Джошуа Йорк. Това беше част от сделката.

- Той не обича да говори за себе си. Не го питам. Миналото му не е моя работа. Най-добре вземете пример от мен, господин Джефърс. Всъщност точно така трябва да направите.

Сметководителят повдигна черните си вежди.

- Щом казвате, капитане - отвърна той.

На лицето му обаче се изписа хладна усмивка, която обезпокои Абнър.

Джефърс не беше единственият, който задаваше въпроси. Косматия Майк също се появи и каза, че докерите и носачите говорят някакви смехории за Йорк и четиримата му другари, а след това попита дали да вземе някакви мерки.

- Какви смехории?

Косматия Майк вдигна рамене красноречиво.

- Че излизал само нощем. За тия не’ови шантави приятели. Нали знаеш Том, дето поддържа центъра на бакборда? Той вика, че оная нощ дето напуснахме Луисвил... нал’ помните к’ви бяха тлъсти комарите, ми Том вика, че видял Симж да стои на основната палуба и са оглеждал. Един комар му кацнал на ръката и той го плеснал с другата. Смазал го. Ама знайш к’ви са пълни гадините някой път. Кат’ ги смачкаш, става кръв. Том вика, че тъй станало с комара на Симж. Целият са омазал с червено. Ей тогава са загледал в ръката си за бая дълго, дигнал я и, проклет да съм, ама я облизал.

Абнър Марш го изгледа смръщен.

- Кажи на Том да спре с тия приказки, ако не иска да поддържа бакборда на друг параход.

Косматия Майк кимна, прехвърли желязната палка в десницата си с такава сила, че дланта му изплющя.

- He - спря го Марш. - Чакай. Кажи му да не разнася повече такива истории. Ако види още някоя смехория обаче, нека я каже на теб или на мен. Предложи му половин долар.

- За половин долар ще ни излъже.

- Добре, остави тоя половин долар. Предай му останалото.

Колкото повече мислеше за историята на Том, толкова по-силно притеснение изпитваше Абнър. Радваше се, че Джошуа Йорк ще назначи Симж за барман. Така щеше да е сред хора, а това го правеше твърде лесен за наглеждане. Марш никога не бе харесвал собствениците на погребални бюра, а Симж все още му напомняше на човек с такава професия, когато не приличаше на клиент в същия този занаят. Единствено се надяваше, че няма да ближе смачкани комари, докато сервира питиета на пътниците от първа класа. Нещо такова можеше да развали доброто име на кораба.

Марш скоро забрави за случката и се захвана с работата си. В нощта преди потеглянето им обаче го обезпокои нещо друго. Тогава посети Джошуа Йорк в каютата му, за да обсъдят някои подробности около пътуването. Йорк седеше на бюрото си с тънкия нож с дръжка от слонова кост в ръка и изрязваше някаква статия от един вестник. Двамата с Марш поговориха за кратко по работа. Абнър тъкмо щеше да си върви, когато забеляза броя на „Демократ“ върху писалището.

- Днес трябваше да пуснат едно от нашите обявления - каза той и посегна към вестника. -Прочете ли го, Джошуа?

Йорк избута вестника към него с ръка.

- Ако искащ го вземи.

Абнър Марш отнесе новата си придобивка в главната каюта и я разлисти, докато очакваше Симж да приключи с питието си. Ядоса се. Не можеше да открие обявлението. Това, разбира се, не беше пропуск от негова страна. Йорк беше изрязал статия от другата страна и по тази причина имаше дупка в колонките с корабни новини. Марш пресуши чашата си, сгъна вестника и отиде право в кабинета на сметководителя.

- Имаш ли последния брой на „Демократ“? Онзи проклетник Блеър май е пропуснал обявлението ми.

- Ей там е - отвърна Джефърс. - Не го е пропуснал. Виж страницата с корабни новини.

Сред еднотипните колонки имаше една, в която се четеше следното:

Марш прочете обявлението, кимна и обърна страницата, за да види какво е изрязал Йорк. Материалът изглежда беше препечатан от вестник, излизащ някъде по долното течение на реката. Беше за неизвестен възрастен дървар, открит мъртъв в колибата си край реката, северно от Ню Мадрид. Открил го боцманът на някакъв параход, който трябвало да разтовари дърва в склада. Той почукал, но никой не отворил. Някои твърдели, че са го направили индианци, други обвинявали вълците, понеже тялото било разкъсано и полуизядено. Общо взето, това беше всичко.

- Има ли нещо, капитан Марш? - попита Джефърс. - Гледате шантаво.

Абнър сгъна вестника и го сложи под мишницата си до броя на Йорк.

- Не, няма нищо. Проклетниците са написали някои неща погрешно.

- Сигурен ли сте? - каза сметководителят с усмивка. - Знам, че правописът не ви е силната страна, капитане.

- Не ме закачайте отново за това, че ще ви хвърля зад борда, господин Джефърс - отвърна Марш. - Ще задържа вестника, ако нямате нищо против.

- Нямам. Прочел съм го вече.

Абнър се върна в бара и прочете статията за дърваря отново. Защо Джошуа Йорк ще изрязва новина за някакъв стар несретник, изяден от вълци? Не можеше да намери отговор, но всичко това го притесняваше. Той вдигна поглед и видя, че Симж го наблюдава в огледалото зад бара. Марш бързо сгъна вестника и го натъпка в джоба си.

- Налей ми едно малко уиски - каза той.

Пресуши чашата си наведнъж и въздъхна продължително, докато горещината на течността се разнасяше в гръдта му. Съзнанието му се проясни на мига. Имаше начини да се сдобие с повече информация, но статиите, които Джошуа Йорк харесваше да чете, съвсем не му влизаха в работата. Освен това беше дал дума да не се меси в делата му, а Абнър Марш се славеше като човек, който държи на обещанията си. Взел решение, той остави чашата си на бара и тръгна.

Слезе спокойно по витата стълба към основната палуба и хвърли двата вестника в една от пещите. Моряците го изгледаха учудено, но на Марш веднага му олекна. Човек не бива да е толкова подозрителен към съдружниците си, особено що се отнася до толкова щедър и възпитан човек като Джошуа Йорк.

- К’во зяпате, бе? - сопна се Марш на другите. - Нямате ли си друга работа? Ей сега ще повикам Косматия Майк!

Всички веднага си намериха занимание. Абнър Марш се качи отново в главната каюта и поръча още едно питие.

На другата сутрин отиде в централата на дружеството на улица „Пайн“, за да се погрижи за деловодството. Обядва в „Домът на плантатора“, заобиколен от стари приятели и съперници. Чувстваше се великолепно. Изля цял порой хвалебствия за парахода си. Наложи му се обаче да изтърпи брътвежите на Фаръл и 0’Брайън за техните кораби. Но какво пък толкова.

- Е, момчета, може би ще се срещнем на реката - каза им той с усмивка. - Няма ли да бъде прекрасно?

Никой вече не споменаваше някогашните му несгоди, а поне трима непознати го попитаха дали не се нуждае от кормчия за долното течение на Мисисипи.

По пътя към пристанището Марш мина през една шивачница. Известно време стоеше пред входа й, приглаждаше брада и обмисляше идеята, която внезапно го бе осенила. След малко взе решение, влезе усмихнат и поиска да му направят ново капитанско палто: бяло, с два реда сребърни копчета, точно каквото имаше и Джошуа. Остави два долара предплата и уговори да го вземе, когато „Трескав блян“ се върне в Сейнт Луис. Чувстваше се доволен.

На брега цареше оживление. Пратка манифактура бе пристигнала късно и пристанищните работници се опитваха да я натоварят възможно най-бързо. Уайти вече подаваше пара. От отдушните тръби се издигаха високи бели стълбчета, а красивите върхове на комините бълваха черен пушек. Параходът вляво от „Трескав блян“ се движеше на заден и изпускаше пушек на талази. Свирката му пищеше диво и наоколо се разнасяха викове. Големият кораб отдясно пък товареше стока на подвижния пристан, който представляваше стар корпус на параход в окаяно състояние, привързан към пристанището. Брегът бе зает докъдето ти стига погледът. Марш не си играеше да брои корабите. Той видя първокласния параход с три палуби „Джон Симъндс“, в който вече се качваха пътници. До него се намираше „Северна светлина“, с пищна рисунка на Аврора върху корпусите на колелата. Беше чисто нов съд, предназначен за горното течение на Мисисипи и от Северозападната параходна линия казваха, че е най-бързият по тези води. До него стоеше „Сив орел“, който „Северна светлина“ трябваше да изпревари, за да оправдае претенциите си. Тук беше и „Северняк“ заедно с тромавия, мощен колесар „Свети Джо“, „Ди Върнон II“ и „Начес“.

Марш ги огледа един по един, хвърли поглед на изящните украшения, окачени между комините им, прелестните им ажурни дърворезби, ярката боя, вдигащата се с писък пара, могъщите им колела. След това погледна „Трескав блян“, целия в бяло, синьо и сребро. Стори му се, че неговата пара се вдига по-високо от тази на другите, че свирката му притежава по-сладка песен, по-чист тон, че боята е по-красива, а колелата - по-мощни, че не е по-висок само от три-четири кораба, но е по-дълъг дори от тях.

„Бием ги всичките“ - каза си той и тръгна към своя красавец.

52 Пол Мърфи (1837-1884) - американски шахматист. Един от най-добрите играчи в историята, започнал да побеждава гросмайстори едва на дванадесет, а на двадесет и една бил вече световен шампион.