Трескав блян

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

На парахода „Трескав блян

река Мисисипи, август 1857

Когато Киселия Били скочи от корпуса на колелото, Раймонд и Арманд подкрепяха Дамон Жулиж от двете стани. Изглеждаше като заклано прасе. Дрехите му бяха пропити с кръв. - Остави го да избяга, Били - каза той студено. Тонът му накара Киселия Били да почувства тревога.

- Свършен е - настоя Типтън. - Колелото ще го завлече и ще го смаже или ще се удави. Трябваше да видите как цопва долу във водата. Това голямо шкембе... Повече няма да му гледаме брадавиците.

Докато говореше, Киселия Били се оглеждаше. Гледката съвсем не му харесваше. Жулиж бе целият в кръв, по стълбището на тексаската и по ветровитата палуба имаше алена диря, а онова конте сметководителят висеше от ръба и от устата му се стичаше още кръв.

- Били, ако ме провалиш, никога няма да бъдеш като нас - каза Дамон. - Надявам се да е мъртъв заради теб. Разбираш ли?

- Да - отвърна Типтън. - Какво стана, господин Жулиж?

- Нападнаха ме, Били. Нападнаха ни. Според добрия ни капитан са убили Жан. Направили са главата му на пихтия. Мисля, че това бяха точните думи - той се усмихна. - Марщ нещастният му сметководител и някой си Майк са отговорни.

- Косматия Майк Дън - каза Раймонд Ортега. - Той е боцман на кораба, Дамон. Едър, глуповат и недодялан. Работата му е да вика на чернилките и да ги бие.

- Ех - въздъхна Жулиж. - Пуснете ме. Вече се чувствам по-добре. Мога да стоя изправен.

Залезът чезнеше. Стояха в последните му сенки.

- Дамон, на вечеря вахтата се сменя - предупреди го Венсан. - Екипажът ще се запъти към каютите. Трябва да направим нещо. Ако не слезем от парахода, ще ни разкрият - той гледаше към кръвта и тялото.

- Не - каза Жулиж. - Били ще изчисти, нали?

- Да - съгласи се Типтън. - Просто ще пратя сметководителя да последва капитана.

- Ами направи го, вместо само да говориш, Били - нареди Жулиж с хладна усмивка. -След това ела в каютата на Йорк. Ние ще отидем там още сега. Трябва да се преоблека.

На Киселия Били му трябваха около двадесет минути, за да заличи следите от убийството на тексаската палуба. Действаше бързо, понеже знаеше, че някой всеки момент може да излезе от каютата си или да дойде откъм стълбището. Дотогава мракът бе станал почти непрогледен, което се оказа от полза. Той извлече тялото на Джефърс надолу по палубата и с известни трудности го качи върху корпуса на едно от колелата - сметководителят бе по-тежък, отколкото предполагаше Били - и го хвърли зад борда. Нощта и реката го погълнаха.

Киселия Били тъкмо беше свалил ризата си и беше започнал да чисти кръвта с нея, когато късметът му се усмихна - бурята, която назряваше цял следобед, най-накрая се разрази. В ушите му прокънтя тътен, мълнията разсече небето и дъждът заваля. Чист и хладен порой, който се изля върху палубата и измокри Били до кости, но пък заедно с това изми кръвта.

Когато влезе в каютата на Джошуа Йорк, вече бе подгизнал. Елегантната му риза сега представляваше мокра топка плат, смачкана в ръцете му.

- Готово - каза той.

Дамон Жулиж седеше в меко кожено кресло. Беше сменил дрехите си, държеше чаша с питие в ръка и изглеждаше силен и здрав както по-рано. Раймонд седеше до него, на другия фотьойл бе Арманд, Венсан се намираше върху писалището, а Кюрт - на стола до него. Джошуа Йорк седеше на леглото си, свел поглед надолу, с клюмнала глава и кожа, бяла като тебешир. Приличаше на пребито псе, както си помисли Типтън.

- Ах, Били - възкликна Жулиж. - Какво изобщо щяхме да правим без теб!

Киселия Били кимна.

- Като бях там, си мислех нещо, господин Жулиж - каза той. - Май имаме два варианта. Корабът си има отделна лодка за измерване на дълбочината и така нататък. Можем да я вземем и да отплаваме или, както е почнала бурята, да изчакаме лоцманът да акостира и да слезем на брега. Не сме далеч от Баю Сара, можем да спрем там.

- Баю Сара не ме интересува, Били. Няма защо да слизам от този прекрасен параход. „Трескав блян“ е вече наш Нали, Джошуа?

Йорк вдигна глава.

- Да - отвърна той.

Слабият му глас едва се чуваше.

- Опасно е - настоя Типтън. - Капитанът и сметководителят заминаха. Какво ще си кажат хората? Ще липсват, ще има въпроси.

- Прав е - съгласи се Раймонд. - Качих се на борда при Начес. Пътниците идват и си отиват, но екипажът... тук сме в опасност. Ние сме необичайните, непознатите, ще ни подозират. Марш и Джефърс ги няма, ще погледнат първо към нас.

- Пък и онзи боцман - добави Били. - Щом е помогнал на Марш, значи знае всичко, господин Жулиж.

- Убий го, Били.

Типтън преглътна неспокоен.

- Да кажем, че го направя, господин Жулиж. Това няма да помогне. И той ще изчезне. Има си достатъчно хора покрай него. Цяла войска негри, тъпи германци и грамадни шведи. Ние сме по-малко от двадесет, а през деня оставам само аз. По-добре да слезем от парахода възможно най-скоро. Не можем да се бием с екипажа, а дори и заедно да можем, със сигурност няма как да го направя сам. Трябва да вървим.

- Оставаме. Те трябва да се боят от нас, Били. Как може да се превърнеш в господар един ден, ако все мислиш като роб? Оставаме.

- Какво ще направим, когато стане ясно, че Марш и Джефърс са изчезнали? - попита Венсан.

- Ами боцманът? Той е заплаха - добави Кюрт.

Дамон Жулиж изгледа Киселия Били с усмивка.

- Ах - възкликна той и отпи от питието си. - Ами че Били ще се справи с това вместо нас. Нека ни покаже колко е разсъдлив. Нали, Били?

- Аз? - Типтън остана със зяпнала уста. - Аз не знам...

- Няма ли, Били?

- Ще го направя - отвърна бързо той. - Да.

- Мога да реша това без кръвопролитие - каза Джошуа Йорк. В гласа му се прокрадваше нотка от някогашната му решителност. - Още съм капитан на парахода. Нека отпратя господин Дън и останалите, от които се боите. Можем лесно да ги свалим от „Трескав блян“. Вече имаше достатъчно смърт.

- Достатъчно ли? - попита Жулиж.

- Няма да стане да ги уволним - заяви Киселия Били. - Ще се почудят защо и ще искат да видят капитан Марш.

- Да - съгласи се Раймонд. - Едва ли ще послушат Йорк - обърна се той към Жулиж. - Не му вярват. Трябваше да излезе посред бял ден, за да ги убеди да продължат надолу по ръкава. Не може да ги контролира без Марш и Джефърс.

Киселия Били Типтън изгледа Джошуа Йорк с изненада и чувство на възхищение.

- Направил си го? - изтърси той. - Излязъл си през деня?

Другите понякога се осмеляваха да прекрачат прага по здрач или оставаха малко след изгрев, но никога не ги бе виждал навън, когато слънцето е високо. Това важеше дори за Жулиж.

Джошуа Йорк му хвърли студен поглед и не продума.

- Любезният Джошуа обича да си играе на добитък - каза Жулиж развеселен. - Сигурно се е надявал, че ще хване тен и кожата му ще загрубее.

Другите се засмяха деликатно.

В това време на Киселия Били му хрумна нещо. Той се почеса по главата и си позволи да се усмихне.

- Няма да ги уволняваме - заяви той ненадейно. - Ще ги накарам да избягат, зная как. Ей сега го измислих.

- Чудесно, Били. Какво ли щяхме да правим без теб!

- Можете ли да го накарате да прави каквото му кажа? - попита Типтън и посочи към Йорк с палец.

- Ще направя каквото трябва, за да предпазя народа си - каза Джошуа, - а също и екипажа. Няма нужда от принуда.

- Бре, бре - подхвана Киселия Били. - Чудничко. - Всичко щеше да стане по-лесно, отколкото си го представяше. Жулиж щеше да бъде впечатлен. - Трябва да си облека нова риза. Вие също се обличайте, господин капитан Йорк. После почваме с предпазването.

- Добре - прибави ласкаво Жулиж. - Кюрт също ще дойде с вас - той вдигна чашата си към Йорк. - За всеки случай.

След половин час Киселия Били вече водеше Джошуа Йорк и Кюрт към котелната палуба. Дъждът бе утихнал и „Трескав блян“ се намираше в Баю Сара край дузина по-малки параходи.

В салона вечерята вече беше сервирана. Жулиж и сподвижниците му се хранеха, без да привличат внимание. На капитанското място обаче нямаше никой и това скоро щеше да породи любопитство. За щастие, Косматия Майк Дън се намираше на основната палуба, където крещеше на докерите, докато товареха стоки и десетина снопа дънери. Киселия Били го бе наблюдавал внимателно от горните палуби, преди да пристъпи към плана си. Дън бе опасният.

- Първо трупът - каза Типтън и ги поведе към външната врата на каютата, в която Жан Ардж бе срещнал края си.

Кюрт разби ключалката с един удар. Вътре Били запали лампата, а те взеха тялото от леглото. Киселия Били подсвирна.

- Бре, бре, тия твои приятели несъмнено са се оправили със стария Жан - каза той на Йорк. - Половината му мозък е върху чаршафите, а другата половина - по стената.

Сивите очи на Йорк се изпълниха с отвращение.

- Стига приказки - каза той. - Сигурно искаш да го хвърлим в реката?

- Не, по дяволите - каза Киселия Били. - Ще го изгорим долу в една от пещите, капитане. Няма и да се прокрадваме. Ще минем през салона с него и после - по голямото стълбище.

- Защо, Били? - попита студено Йорк.

- Просто го направете - сопна се човешкият роб. - Освен това за теб съм господин Типтън, капитане!

Те загърнаха тялото на Жан в един от чаршафите, за да не се вижда нищо. Йорк понечи да помогне на Кюрт, за да го вдигнат, Киселия Били го отпрати и сам хвана другия край.

- ’Ич не приляга на собственик и капитан да дундурка мъртъвци. Просто ходи след нас и се прави на притеснен.

Съвсем не беше нужно да се насилва, за да добие тревожен вид.

Отвориха вратата към главната каюта и тръгнаха напред. Били и Кюрт носеха увитото в чаршафи тяло на Жан. Масата за вечеря беше почти пълна. Някой възкликна и всички разговори секнаха.

- Мога ли да помогна, капитан Йорк? - попита един дребничък мъж с бели бакенбарди и мазни петна по жилетката. - Какво има? Някой е починал?

- Стойте настрана! - кресна Киселия Били, когато човекът се приближи.

- Прави каквото ти казва, Уайти - каза Йорк.

Машинистът спря на мястото си.

- Е, добре, но...

- Просто мъртвец - каза Киселия Били. - Умрял е в каютата си. Господин Джефърс го е открил. Качил се е от Ню Орлиънс, сигурно е бил болен. Целият горял, когато Джефърс го чул да стене.

Всички на масата се притесниха. Един мъж пребледня и изтича в каютата си. Типтън направи всичко възможно, за да сдържи усмивката си.

- Къде е господин Джефърс сега? - попита Олбрайт, спретнатият нисичък кормчия.

- Отишъл е в каютата си - отвърна веднага Били. - Не се чувстваше добре. Изглеждаше прежълтял. Предполагам, че гледката не му е понесла.

Думите му постигнаха желания ефект, особено когато Арманд се приведе към Венсан, за да му прошепне отчетливо, както Били го беше помолил: „Бронзовият Джон“⁸⁷. Двамата станаха и си отидоха. Оставиха чиниите си полупълни.

- Не е Бронзовият Джон! - извика Киселия Били. Трябваше да го каже силно, за да чуят всички - изведнъж хората на масата се разприказваха и поне половината станаха на крака. -Трябва да изгорим тялото - добави той и заедно с Кюрт продължиха към стълбището.

Джошуа Йорк тръгна след тях с вдигнати ръце, за да се спаси от стотиците въпроси. Пътниците и екипажът избягваха Кюрт, Били и товара им.

На основната палуба нямаше никой, като изключим двама чужденци с окаян вид и докерите, които идваха и си отиваха, пренасяйки сандъци и дърва за огъня. Пещите бяха изгасени, но излъчваха силна топлина и Киселия Били изгори пръстите си, докато с Кюрт тъпчеха тялото в най-близката от тях. Още псуваше и ръкомахаше, когато Джошуа Йорк дойде при тях.

- Тръгват си - каза той. Бледото му лице бе изпълнено с почуда. - Почти всички пътници си събират багажа, а поне половината екипаж ще дойде при мен за заплати. Огняри, камериерки, келнери, дори Джак Или, вторият машинист. Не разбирам.

- Бронзовият Джон се е качил на парахода ти - каза Киселия Били. - Или поне така си мислят.

- Бронзовият Джон? - смръщи вежди Йорк.

- Жълтата треска, капитане - отвърна Типтън с усмивка. - Изглежда не си бил в Ню Орлиънс, когато Бронзовият Джон реши да го посети. Никой няма да стои в кораба, докато и той е тук, нито пък ще погледне тялото отблизо. Няма и да търсят Джефърс или Марш Сега си мислят, че са хванали треска. Тя е доста заразна и се развива бързо. Прежълтяваш, повръщаш черно и гориш като в ада, после риташ камбаната. Сега по-добре да изгорим тялото на стария Жан, за да решат, че го приемаме сериозно.

Отне им десетина минути, за да запалят пещта отново, и се наложи да извикат един едър швед, който бе огняр на кораба, за да им помогне. Киселия Били забеляза погледа му, когато видя затрупаното с дърва тяло, и се усмихна, когато непознатият тръгна да бяга. Не след дълго Жан гореше. Типтън погледа дима и след това се обърна отегчен. Тогава забеляза каците с мас наблизо.

- Това е за състезания, а? - попита той Джошуа.

Йорк кимна.

Киселия Били се изплю.

- Тук долу, когато капитанът иска да се състезава и му трябва повече пара, просто казва да натъпчат някой по-дебел негър. Маста е твърде скъпа. Тлей ся, и аз поназнайвам нещо за параходите. Жалко, че не можем да запазим Жан за някое състезание.

Кюрт се усмихна, но Джошуа Йорк само го изгледа строго. Киселия Били никак не хареса това, но преди да каже нещо, чу гласа, който бе очаквал.

-ТИ!

Косматия Майк Дън приближаваше наперено откъм бака⁸⁸. От периферията на черното му бомбе се стичаше дъждовна вода, бакенбардите му бяха покрити с капчици, а дрехите лепнеха по тялото му. Очите му изглеждаха като два малки, твърди изумруда. В ръка носеше желязната палка, с която потупваше другата си длан заплашително. Зад него стояха дузина докери, огняри, моряци. Там бе големият швед, един още по-масивен негър с едно ухо, жилав мулат, едър като гардероб, и няколко души с ножове. Боцманът се приближи и другите го последваха.

- Кого гориш бе, момче? - изръмжа Косматия Майк. - К’ви са тия работи за жълтата треска? Няма такваз на борда.

- Прави каквото ти казах - прошепна тихичко Били, след като се обърна към Йорк.

Боцманът приближи и Типтън отстъпи встрани от пещта. Джошуа застана между двамата

и вдигна ръце.

- Спрете - каза той. - господин Дън, освобождавам ви тук и сега. Вече не сте боцман на „Трескав блян“.

Косматия Майк го изгледа подозрително.

- Не съм ли? - каза той и се намръщи. - По дяволите, не можеш ме уволни!

- Аз съм собственик на кораба и негов капитан.

- Ти ли? Ами аз приемам заповеди само от капитан Марш. Ако ми каже да се пръждосвам, пръждосвам се. Дотогава оставам. И не ми говорете лъжи, че сте купили неговия дял. Тая заран разбрах, че си измисляте - и той пристъпи още крачка напред. - Ся се махнете от пътя ми, капитане. Ще трябва да поразпитам господин Киселия Били.

- Господин Дън, на парахода има треска. Отпращам ви за ваше добро. - Джошуа Йорк беше доста добър лъжец, помисли си Били. - Господин Типтън ще бъде новият ни боцман. Той вече е бил изложен на заразата.

- Тоя? - желязната палка плесна в дланта на Косматия Майк. - Той дори не е моряк.

- Бил съм надзирател - каза Били. - Оправям се с негрите.

Той пристъпи напред и Косматия Майк Дън се изсмя.

Киселия Били почувства хлад. Ако не можеше да понася нещо, то бе да му се присмиват. Точно затова реши да не плаши Дън. Щеше да е по-приятно, ако го убие.

- Имаш всички тези чернилки и бели боклуци⁸⁹ зад себе си - каза той на боцмана. - Май се боиш да се изправиш лице в лице с мен.

Дън присви заплашително очи и удари палката в дланта си дори по-силно от предния път. Той направи две бързи крачки напред. Светлината на пещта се изля върху него. Остана там, окъпан в адските пламъци, взрян в горящото тяло. Накрая отново се обърна към Киселия Били.

- Само онзи е там - каза боцманът. - Тва е добре за теб. Ако беше капитанът или Джефърс, щях да строша всяка кост, дето имаш в тялото, преди да ти видя сметката. Ся само ще ти видя сметката.

- Не - каза Джошуа Йорк и отново застана пред Косматия Майк. - Слезте от парахода ми. Отпращам ви.

Дън го изблъска от пътя си.

- Стойте настрана, капитане. Честен бой, само аз и тоя. Ако победи, е боцман. Само дето ще му смачкам главичката и после с вас ще намерим капитан Марщ па ще видим кой слиза от кораба.

Киселия Били посегна зад гърба си и извади ножа.

Джошуа Йорк изгледа и двамата отчаяно. Останалите мъже се отдръпнаха и завикаха в подкрепа на Косматия Майк. Кюрт пристъпи напред спокойно и издърпа Йорк настрани, за да не се меси. Окъпан в светлината на пещта, Косматия Майк Дън изглеждаше като дявол от пъкъла. Докато приближаваше, около него се носеше пушек, кожата му бе придобила червеникав оттенък, водата се изпаряваше от косата му, удряше палката в дланта си. Той се усмихна.

- Бил съм и други момчета с ножове - каза той, подчертавайки думите си с удари. - Много шибани малки момченца. - Удар. - И са ме порязвали. - Удар. - Раните заздравяват, Били. -Удар. - Смазаните глави са друга история. - Удар, удар, удар.

Типтън отстъпваше постепенно назад, докато гърбът му не опря върху един палет със сандъци. Хвана ножа с два пръста. Косматия Майк видя, че няма накъде повече да избяга, ухили се, вдигна желязната палка високо над главата си и се хвърли напред с рев.

Киселия Били хвърли ножа си. Той проряза въздуха и се заби точно вдясно под брадичката на Косматия Майк. Гигантът падна на колене. От устата му бликна кръв и се разля по палубата.

- Бре, бре - каза Киселия Били, докато приближаваше тялото. Той го ритна в главата и се усмихна заради негрите, чужденците, Кюрт, но най-вече заради Джошуа Йорк. - Бре, бре -повтори отново. - Май станах боцман.

87 Бронзовият Джон - нарицателно за жълтата треска, появила се след голямата епидемия през 1878 г. по поречието на Мисисипи Споменаването йтук е анахронизъм.

88 Бак - помещение в носовата част на кораба, често предназначено за битовите нужди на екипажа. Обикновено там се намира котвеният механизъм или балансираща тежест.

89 Бял боклук - южняшки жаргон. Употребява се за бели хора, шито извършват тежък и нископлатен труд, наравно с афроамериканците.