Третата порта

5.

За миг Лоугън се поколеба. Не беше сигурен дали е разбрал добре. Стоун посрещна погледа му с безизразно лице, като все още държеше чашката в ръка. Лоугън започна да протяга ръка към износената подложка, спря насред движението, след това посегна бързо и я взе. Когато я вдигна, разбра, че не е глинена, а от варовик, със строшени краища. Щом я обърна, видя пиктографи, начертани със светлокафяво мастило.

— Разбира се, това не е оригиналът — обясни Стоун, — а точно копие — Той замълча. — Знаеш ли какво е?

Лоугън завъртя плочката в ръцете си.

— Прилича на остракон.

— Браво! — Стоун се обърна към Ръш. — Итън, този човек ме впечатлява все повече. — След това погледна отново към Лоугън. — Щом знаеш, че е остракон, може би имаш и представа за какво се използва?

— Остраконите са изхвърлени парчета от камъни, глинени съдове, всичко, което се е използвало за записване на маловажни неща. Античната разновидност на бележника.

— Точно така. С ударение на маловажни. Използвани са за касови бележки или списък на нужните покупки. Точно затова използвах и този за подложка. Малко мелодраматично, но подчертава основния смисъл. За човек като Флиндърс Питри остраконите са били по десет за цент. Понякога интересни, защото позволяват да надникнеш в обикновеното всекидневие на древния свят, но иначе без особено значение.

— Точно затова Питри никога преди това не му е обръщал внимание. — Лоугън гледаше надолу към избледнелия надпис върху парчето варовик. Имаше общо четири пиктографа, силно издраскани и избледнели. — Знам много малко за йероглифите. Какво прави тези толкова специални?

— Ще ти разкажа съкратения вариант. Чувал ли си за фараона Нармер?

— Не е ли владетелят, когото мнозина смятат за обединител на Египет?

— Точно така. Преди появата на Нармер имало две царства: Горен и Долен Египет. „Горен“ означавало нагоре по Нил, а всъщност лежал на юг. Всяко от тях имало свой собствен владетел със своя собствена корона. Фараоните на Горен Египет носели бяла конична корона, с форма почти като на кегла за боулинг, докато владетелите на Долен Египет носели червена корона с извит нагоре заден край. Около 3200 г.пр. Хр. Нармер, владетелят на Горен Египет, се спуска на север, убива владетеля на Долен Египет и така обединява страната, с него като фараон начело. Аз лично смятам, че той е първият владетел бог от дългата поредица царе, които идват след него; пък и кой знае, може би само бог е можел да обедини двете царства. За него са вярвали, че животът и смъртта са му били подвластни. — Стоун пак направи пауза. — Освен царството обединил и нещо друго. Съединил двете корони на царствата. Трябва да знаеш, че короната на фараона е неповторим символ на могъщество. Нармер, разбира се, е знаел това и щом Египет става едно царство, той започва да носи двойна корона — съчетание от бялата и червената корона — символ на неговата власт над Горен и Долен Египет. И през следващите три хиляди години всеки фараон, който идвал на власт, правел същото.

Той допи малката чашка и я остави настрана.

— Но да се върнем на Нармер. Обединението на Египет е увековечено на голяма плоча от варовик, на която е изобразено как побеждава съперника фараон. Учените наричат тази плоча „първия исторически документ в света“. На нея се вижда най-ранното изображение на египетски фараон, което някога е намирано. Също така съдържа примитивни, но много характерни йероглифи.

Стоун протегна ръка и Лоугън му върна парчето варовик.

— Онова, което Питри е зърнал на този остракон, са йероглифи от точно този много ранен период. И както ти видя, има общо четири.

Стоун ги посочи един по един с тънкия си показалец.

— Какво пише?

— Както може би вече си разбрал, малко съм сдържан за подробностите. Да предположим, че е незначителен списък на пране. Но не е така, а точно обратното. Остраконът е ключът към най-голямата, повтарям — най-голямата — археологическа тайна в света. Тя разказва какво е взел фараон Нармер, когато е тръгнал за отвъдното.

— Искаш да кажеш, какво точно е заровено в гробницата му?

Стоун кимна.

— В това е проблемът обаче. Гробницата на Нармер. Знаем къде е — жалка двукамерна постройка в Абидос, Ум ел-Каб, за да бъда точен — но в нея не е имало нищо от описаните неща.

— Тогава какво… — понечи да попита Лоугън, но замълча. — Да не би да искаш да ми кажеш, че известната гробница всъщност изобщо не е гробница?

— О, не, гробница е. Но не е тази гробница. Може да е ранен пример за кенотаф — символична, а не истинска гробница. Аз предпочитам да я смятам за примамка. И когато Флиндърс Питри е видял този остракон и разбрал, че… ето това е причината да зареже всичко на часа; да забрави удобствата на пенсионерския живот и да рискува здравето си, своята безопасност и богатството си. Направил го е в опит да намери истинската гробница на Нармер.

Лоугън обмисляше казаното.

— Но какво може да е толкова ценно…

Стоун вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Няма да ти кажа. Щом научиш местоположението на гробницата, ще оставя на доктор Ръш да ти обясни. И ти ще разбереш защо, дори ако хипотетично не знаехме какво съдържа гробницата, щяхме да сме дълбоко убедени в нейната невероятна значимост.

Стоун се наклони към него и преплете пръсти.

— Доктор Лоугън, моите методи са необикновени. Вече толкова много ти загатнах. Когато се заемам с нов проект, аз изразходвам по-голямата част от времето за изпълнението му и поне половината от общите разходи за подготовката му. Проучвам всеки възможен път към успеха, изразходвам голяма научна и изследователска енергия, преди първата лопата да се забие в земята. Затова сигурно няма да се изненадаш, че след като този остракон и неговото послание станаха мое притежание, дадох зелена светлина на проекта. Всъщност той се превърна в мой основен приоритет.

Той се облегна отново и погледна към Ръш.

Лекарят заговори за пръв път, откакто се извини за закъснението.

— Ние успяхме там, където Питри се е провалил. Сега триангулираме разположението на гробницата. Всичко е на мястото си. Работата напредва.

— Напредваме бързо — намеси се Стоун, — защото сме силно притиснати от времето.

Лоугън се размърда. Все още се опитваше да осъзнае значимостта на находката.

— Научили сте за съществуването на истинската гробница. Знаете къде се намира. Започнали сте разкопките. Тогава аз за какво съм ви?

— Мисля, че е по-добре сам да откриеш това. Няма да е полезно да ти вдъхна предубеждения или да влия на твоята преценка. Нека кажем, че има усложнения, които попадат в твоята област на познания.

— С други думи, нещо странно, необяснимо и вероятно плашещо се случва на мястото на разкопките. Нещо като проклятие.

— Няма ли винаги проклятие? — подхвърли тихо Стоун.

В помещението се възцари мълчание.

— Тези усложнения трябва да бъдат анализирани и разбрани, за да се справим с тях. Итън може да ти предостави още информация по време на полета.

— И къде точно се намират разкопките?

— Това, скъпи докторе, може би е най-странната част от една вече достатъчно необикновена история. Но стига толкова подсказвания. — Стоун стана и отново се ръкува с Лоугън. Ръкостискането му беше хладно и леко. — За мен беше удоволствие да се запознаем. Оттук нататък Итън ще поеме. Той има пълно доверие в твоите неповторими таланти и сега, след като те срещнах, аз също ти имам доверие.

Това беше недвусмислен знак, че срещата е приключила. Лоугън се обърна да си върви.

— Доктор Лоугън, и още нещо.

Той се обърна.

— Работете бързо. Много бързо.