Три метра над небето

12.

В двора на училището, под сянката на една клонеста върба, десетина момичета трескаво преписваха домашни. Някои по-добросъвестни стояха до тях и бърбореха, като поглеждаха мързеланите с чувство за превъзходство.

— Какво пише тук? Равно на…?

— Хикс минус едно! И да четеш ли не можеш?!

— Ами виж се как си го написала!

— Не стига, че никога нищо не правиш сама, ами и претенции имаш!

Палина се изправи и заяви:

— Аз представям европейската мода в този град, не мога да си губя времето с разни тъпи хиксове и игреци! Гледай какво става! — Тя показа часовника си. — Това е хронографът на Swatch, директно от Монте Карло. Тук още никой го няма. Абсолютна антеприма, а за мен е вече остарял.

Една зубрачка неволно стрелна очи към китката си. Това не убягна от погледа на Палина.

— Pop Diva, архаична работа! Колекционерите го продават скъпо, защото не се намира. Наистина е ценен предмет, но за стари хора. Вече никой не носи такива… Добре де, шегувам се! Когато мога, ще кажа да ми донесат един от тези и ще ти го дам на фабрична цена, става ли? Да знаеш, правя го само заради теб! О, я виж кой идва! — Палина захлупи тетрадката си по математика и изтича срещу Катинели. — Хайде, че след малко ще бие звънецът! Дай си упражнението по латински!

Катинели поклати глава:

— Няма да стане.

— Как така „няма да стане“?!

— Глуха ли си, не искам да преписваш от мен!

— Недей така сега — примоли се Палина. — Джачи със сигурност ще ме изпита днес.

— Хайде, дай си упражнението! — обади се още едно момиче.

Палина обаче насочи вниманието си другаде:

— Здрасти, Баби! Тая не си дава домашното. Ти написа ли го?

— Само до половината… Обаче май и тя не е вярна. Днес е твой ред за изпитване, после е Силвия Феста. Обикновено Джачи изпитва тези, които имат двойки.

Катинели понечи да се отдалечи, но Палина я дръпна за якето:

— Чу ли я? Хайде, не ти ли е съвестно?!

— Добре де, аз не мога да разбера защо не правите като Джанети, тя ми се обажда вечер, след като си напише упражнението, и го проверяваме заедно. Иначе какво ще научите от тоя латински?

— Теб какво те интересува! Латинският не ни трябва за нищо! Ще си дадеш ли упражнението, или не?

— Не. Джанети да ви го даде.

Палина се тросна:

— Как ли пък не, тя идва винаги последна! След пет минути ще бие звънецът. Хайде, днес за последен път, обещавам!

— Все така казваш. Няма да ти го дам.

— Ама че кучка! — негодуваше Палина. — Хем грозна, хем нахална! Тя затова е толкова злобна, защото никой не й обръща внимание!

— Вземи моето — предложи Баби и извади тетрадката си по латински. — Така ще кажеш, че поне си опитала. Направила си само първата половина и си стигнала до esperavisse. Идея си нямам откъде идва тоя глагол. Половин час рових в речника, накрая ми писна и станах да хапна. Обезмаслено кисело мляко без захар, ужас! По-кисело и от Катинели.

Момичетата се разсмяха. Палина грабна тетрадката и я сложи пред всички.

— Така си е, от учене се пълнее. Ако се бях записала в езиковата гимназия, сега щях да съм с четири кила по-малко.

От големите прозорци на класната стая се виждаха близките поляни. Няколко деца, облечени еднакво, играеха на тревата. Учителката помогна на едно русо момченце да стане, беше изцапало със зелено-бялата си престилка.

Слънцето огряваше дъската. Баби се огледа. Няколко ученички дремеха, Бенучи седеше с ръце под чина и се занимаваше с пицата си. Откъсна едно парче и го лапна. После започна да дъвче, като се правеше на разсеяна. Джачи разказваше за млада жена от миналия век, която изобщо не можела да язди, но решила да опита и… естествено, паднала. Не стана ясно дали се е ударила. Единственото сигурно нещо беше, че някой е написал по този случай нещо като роман.

— Значи одата „На Луиджи Палавичини, паднала от коня“ ще я научите за понеделник…

В дъното на стаята Палина преписваше съсредоточено. Двете й съученички от предния чин се бяха приближили една към друга, за да я прикриват.

— Пст! — повика я Баби.

Палина довърши набързо последните редове, облегна се назад и раздвижи пръстите си, изтръпнали от това надбягване с времето.

— Свърших. Дръж! — Тя подаде тетрадката по латински към предния чин.

Звънецът удари. Джачи затвори дневника.

— Отивам в учителската. Не вдигайте шум.

Момичетата станаха от чиновете си. Две приятелки измолиха разрешение да изтичат до тоалетната и споделиха щастливо общия си порок — цигара Merit, напук на всички, които твърдяха, че това е най-опасната марка.

Джачи се върна и всички седнаха по местата си. Изслушаха внимателно обясненията й за латинската метрика, отбелязаха си ударенията и преписаха едно изречение от дъската. Бенучи не издържа и пак разви пицата. Чу се ужасно шумолене и няколко укоризнени погледа се извърнаха към нея. Тя вдигна рамене — нищо не можеше да направи. Налапа последния залък. Две момичета дъвчеха Vigorsol, мъчеха се да замаскират миризмата на цигари. Трето слушаше спокойно урока. Болките в корема му бяха утихнали.

— За сряда — превод и четене в метрика. Искам да научите правилата за ударенията.

Баби отвори тефтера си и записа темата на домашното. После разлисти страничките назад — празници, рождени дни, бележки от класни работи, отзиви за филми, минали любовни истории… „Марко Т.В.Б.“ Червен флумастер в дъното на страницата. Нарисувано сърчице. Ноември. Да, през ноември тя беше лудо влюбена.

— Мамо, има ли нещо за мен?

— Да, едно писмо. В кухнята е, на масата.

Тя изтичва в кухнята и вижда писмото. От четири месеца са заедно — най-продължителната й връзка. Всъщност единствената й връзка.

— Мамо, аз излизам!

— Къде отиваш?

— Трябва да занеса едно нещо на Палина. — Баби си облече якето от еленова кожа.

— Кога ще се върнеш?

— Довечера.

Рафаела се появи на вратата:

— Да не закъснееш за вечеря!

— Ако има нещо, ще ти звънна.

Слезе набързо, но спря на прага и се върна обратно. Целуна майка си и изтича навън. Отвори безшумно вратата на гаража. Изкара веспата и без да я пали, се спусна по нанадолнището. Точно когато завиваше, погледна назад. Рафаела стоеше на балкона, погледите им се кръстосаха.

— Вземи си поне шал…

— Не ми е студено!

Включи на втора. Моторетката спря за миг, после рязко отскочи напред. Баби наведе глава и се провря под бариерата, която Фиоре тъкмо вдигаше услужливо.

Мина по цялата „Корсо Франча“ и стигна до вила „Глори“. Няколко майки разхождаха децата си. Атлетични момчета правеха джогинг. Баби се приближи до третото дърво отляво, в корените му растеше нисък храст. Разгърна го. Под него беше скрита найлонова торбичка с красив шал от син кашмир. Имаше и бележка:

Подчини се, развеселена от тази романтична игра. Марко наистина беше много сладък! Пое към площад „Мацини“, паркира пред малкия двор зад високата желязна ограда и влезе. Охранителят я изгледа любопитно, после насочи цялото си внимание към една жена с куфарче, която го питаше нещо. Баби използва момента и се приближи до коня. На корема му с бял тебешир беше нарисувана малка стрелка, сочеща надолу… към друго пакетче! А вътре — черни слънчеви очила Ray-Ban, от онези, правоъгълните. Естествено, имаше и бележка.

Следващият етап беше на улица „Кола ди Риенцо“ 47 и веспата отпрати с пълна скорост в тази посока.

На адреса имаше магазин за интимно бельо. Баби влезе нерешително. Една млада продавачка подреждаше комплекти от сив атлаз, току–що получени. Като я видя, заряза всичко и се приближи:

— Какво ще желаете?

Баби прочете края на бележката: Името си ти кажи, нещо ново облечи.

— Аз съм Баби Джервази.

— А, значи това е за вас. Изберете си. — Жената сложи на щанда три комплекта бельо. Първият беше черен, с прозрачни апликации и подплънки. Вторият беше бледорозов, с малко по-светла дантела. Третият беше синьо–лилав, пак с подплънки и с изрязани бикини. Баби ги гледаше и не смееше да вдигне глава. Притесни се.

— Мисля, че този е най-подходящ — каза продавачката, като посочи розовия сутиен. — Кожата ви е толкова бяла, ще ви отива.

— Тогава вземам него. Благодаря.

Докато чакаше да й опаковат покупката, Баби разгледа магазина. Спря се пред студен манекен, облечен много предизвикателно.

— Госпожице…

— Да?

— Момчето, което дойде… което май ви е приятел…

— В известен смисъл.

— … каза като изберете комплекта, задължително да го облечете, за да ви предам следващата бележка.

— Ясно. Благодаря. — Тя тръгна към пробната.

Продавачката й подаде иззад завесата една рекламна чанта от магазина:

— Тук можете да сложите старото си бельо.

Погледна се в огледалото. Какво ще каже майка й, като види тези неща сред дрехите за пране?

Следващата бележка я отведе в „Двата бора“. В градинката до училището имаше пейка, на която често се целуваха с Марко. Под нея намери пощенски плик с билет от лотарията и ново послание.

Търсенето продължи в малък бижутерски магазин, където трябваше да изпее една песен пред всички клиенти. Продавачката й даде много красиви тюркоазени обици и… бележка.

В „Бенетон“ я чакаше костюм от пола и сако в цвят бордо.

На улица „Венето“ реши един ребус и получи чифт кожени обувки в тон с костюма.

В цветарския магазин на улица „Виня Стелути“ й връчиха орхидея и поредното съобщение.

В сладкарница „Еуклиде“ беше предплатен любимият й сладкиш. Докато Баби ядеше плодова кростата с крем, касиерката й подаде сгънато листче, на което пишеше следното:

Преглътна последния залък и излезе навън. Запали веслата и се спусна по улица „Виня Стелути“. Ако я видеше майка й, нямаше да я познае: беше с прекрасен костюм в цвят бордо, с елегантни кожени обувки, с очилата Ray-Ban, с блестящи тюркоазени обици, с орхидея, втъкната в косата, и с лотариен билет в джоба… О, и с топъл кашмирен шал на врата! Зави по площад „Еуклиде“ и спря пред „Глори“. Там я чакаше тъмносинята алфа ромео GT16V с телефон. Марко стоеше неподвижно, облегнат на едно дърво. Като я видя, извади иззад гърба си една червена роза.

— Заповядай, скъпа! Чакай да те видя… Леле, много си елегантна! Кой ти купи всички тези красиви неща?

Баби го гледаше влюбено с големите си сини очи.

— Ти, скъпи.

Той я прегърна.

— Можеш ли да оставиш веспата тук?

— Защо, къде отиваме?

— Да изпием по един аперитив и после ще хапнем нещо.

— Трябва да се обадя на мама.

— Ще й се обадиш от колата.

Марко сложи блокираща скоба на предното колело на мотора, после двамата се качиха в GT-то и се отдалечиха бързо във вечерния трафик. По пътя звъннаха на госпожа Бонели, където бяха родителите на Баби.

Рафаела беше толкова заета с картите, че изслуша разсеяно разказа на дъщеря си. Била с Марко. Щели да ходят на пица. Веспата била при Палина. Марко й бил подарил шал. Това, последното, й хареса и Баби получи разрешение да закъснее.

Ядоха в „Матричано“, на улица „Деи Граки“ в Прати — там ходеха все артисти и знаменитости. Баби каза, че подаръците са супер и утре всички ще й завиждат. Марко се направи на скромен, но не можа да скрие задоволството си. Подхвърли й, че се е чудил дали ще се сети за вила „Глори“. Баби се престори на обидена. Той се усмихна и погали ръката й. Влезе прочут актьор с неизвестно момиче. Един келнер веднага ги настани. Баби се обърна няколко пъти да ги позяпа, а Марко се опитваше да демонстрира безразличие. Всички идваха в „Матричано“ за да се докоснат до звездите, а после се правеха, че не ги виждат.

По-късно се разходиха в центъра. Влязоха в „Джолити“ и похапнаха сладолед. Баби почти се скара с келнера, и настоя за двойна доза сметана. Марко доплати, само и само да е доволна. Докато обсъждаха „Джолити“ и сметаната, неусетно стигнаха до дома му. Отвориха полека вратата и се промъкнаха на пръсти до стаята. Включиха радиото, оставиха го да свири съвсем тихо. Една нежна целувка ги отведе в леглото. Tele Radio Stereo съобщи заглавието на романтичен диск. Луната надничаше през прозореца. В този вълшебен полумрак Марко бавно разкопча костюмчето в цвят бордо. Целуна я между рамото и шията, докосна гърдите й, плоския й корем.

— Знаех си, че ще избереш розовия комплект. Толкова си красива!

Баби лежеше под него, срамежлива и леко уплашена. Той се усмихна. Белите му зъби блеснаха в мрака. Тя разтвори устни. Марко се наведе над нея и започна да я целува. Крехка и мека, тя отвръщаше на целувките му почти неподвижно.

Тази нощ по Tele Radio Stereo пуснаха най-хубавите песни на света. Марко беше нежен и настоятелен, но това не помогна — видя я без сутиен, нищо повече.

Закара я до вкъщи. Изпрати я до вратата и я целуна нежно, потискайки момчешкия си гняв. На връщане си спомни песента на Батисти, в която се разказваше за едно момиче, подобно на торта от бита сметана. Било щастливо, че не е дало да го изядат. „Аха, и аз успях да вкуся само една лъжичка.“ После се сети за играта със съкровището. За времето, което пожертва, за да измисли римуваните изречения. За местата, които беше избрал. За сладоледа с двойна доза сметана и всичко останало. Тогава рязко обърна колата и се насочи към дискотека „Джилда“.