Три метра над небето

13.

Настъпи странна тишина. Баби огледа момичетата около себе си. Красиви, грозни, слаби, дебели… Палина. Някои прелистваха тетрадки, други препрочитаха урока. Джачи плъзна показалеца си по имената в дневника. Всичко беше театър, знаеше къде да спре.

— Джанети!

Джанети стана пребледняла и съкрушена.

— Феста!

Силвия сграбчи тетрадката си, положи я на катедрата и застана до своята сестра по съдба. Двете се спогледаха безутешно.

— Ломбарди!

Палина се изправи и хвърли поглед към Баби, сякаш се прощаваше с нея завинаги.

Първа беше Джанети. Преведе част от упражнението, като се запъваше на някои ударения. Опита се да намери думи, които да звучат добре на италиански. Не откри от кой глагол беше едно сложно минало свършено време. Почти случайно улучи бъдещото му причастие, но не стигна по никакъв начин до деепричастието.

Силвия Феста започна с най-лесната част на превода, като непрестанно заекваше. Не можа да познае никой от глаголите, дори не се доближи до значението им. На практика призна, че е преписала домашното. После разказа една нелепа история за майка си, която в този момент не се чувствала добре. Странно, но все пак успя да изреди без грешка формите на едно съществително от трето склонение, в среден род, множествено число.

Палина изпълни няма сцена. Падна й се най-сложната част от упражнението. Прочете я бързо, не сбърка нито едно ударение. После спря. Опита се да преведе първото изречение, обаче оплете нещата заради един винителен падеж, сложен не където трябва. Баби надникна в тетрадката на зубрачката и докато Джачи разсеяно зяпаше през прозореца, зашепна точния превод на откъса. Палина повтори всичко след нея. Най-лошото мина.

— Много добре, Ломбарди. Я ми преведи още малко оттук… до habendam.

Палина се почувства наистина зле, но за щастие Джачи пак се зазяпа навън. И точно когато Баби залегна над чина, за да подскаже на приятелката си, учителката бавно се обърна.

— А, чудесно! Имаме едно подготвено момиче в този клас! Джервази, щом знаеш толкова, ела да преведеш по-нататък.

— Госпожо, извинете, аз съм виновна — намеси се Палина.

— Аз я помолих да ми подскаже.

— Много благородно от твоя страна, Ломбарди, оценявам това. Но сега искам да чуя Джервази.

Баби не помръдна от мястото си.

— Не съм подготвена, госпожо.

— Излез на дъската.

— За какво да излизам, като пак същото ще ви кажа! Не съм подготвена! Нямах време да си науча.

— Тогава ще ти пиша нула, става ли?

— Ами да, почти колкото на Катинели, когато не си дава домашното.

Всички в класа се разсмяха. Джачи удари с длан по дневника.

— Тишина! Джервази, донеси си бележника. Ще ти напиша забележка.

Баби се подчини. Джачи нервно надраска нещо в бележника й, после го затвори и й го върна.

— И утре го искам подписан!

„Ха, голяма работа! В живота има къде-къде по-страшни неща!“ — помисли си Баби, но този път замълча.

Силвия Феста — три минус. То и това й беше много. Падина си седна с една хубава двойка, а Джанети едва върза тройката.

Баби отгърна тефтера си. На последната страница, срещу списъка на класа, отбелязваше всички изпитани. Сложи последните точки срещу имената на Джанети, Ломбарди и Феста. После драсна една точица и до своето име.

Някой й подхвърли прилежно сгънато листче:

Веднага разбра коя е тази П. Обърна се и я погледна. После се сети за забележката:

Тая Джачи беше наистина гадна!