Три метра над небето

21.

Баби стоеше под душа и решеше косата си, обилно намазана с балсам. Дълго се бори с капризните кичури и накрая решително освободи мократа четка. После прокара пръсти по зъбците, забити в розовата гума, тя се огъна и малките им заоблени връхчета се изправиха отново, готови за бъдещи битки.

На честота 103.10 вървеше поредната американска класация: сингълът Sacrifice на Елтън Джон се беше изкачил на трето място. Баби отметна глава назад, люляна от бавната музика, после се върна под душа. Бодната струя отми балсама и запълзя по лицето й. Сапунът танцуваше по кожата й, носен от водата, докато малките балончета чезнеха по бедрата й.

Някой почука на вратата.

— Търсят те по телефона!

— Идвам веднага.

— Само не се бави, че чакам да се обади Андреа!

Гласът на Палина звънтеше.

— Пак ли се къпеш?

— Какво толкова спешно има?

— Поло ми звънна! Каза, че съм много яка, извини се за изцепката в ресторанта и сега отиваме заедно на „Олимпика“! Ще има гонка! Помниш ли, Франческа ни разправяше веднъж… тя е ходила, даже е била camomilla.

— Това пък какво е?

— Ами… това са момичетата, които сядат отзад. Така им викат, защото се връзват с двоен колан Camomilla. Само че се возят на обратно, иначе не се зачита.

— На обратно?! Абе Палина, ти да не си откачила? Направо ме е яд, че се жертвах за теб.

— Кога пък си се жертвала?

— Как кога, ами забележката?!

— Е-е, голяма работа, хайде стига вече с тая забележка!

— Аха, „стига“, само че сега съм наказана и не мога да излизам до понеделник!

— Че кой те кара да излизаш, аз искам само съвет. Да отида ли?

— За мен тия гонки са тъпи, пък ти прави каквото си знаеш.

— Между другото, казах на Дема, че вече съм с Поло. Доволна ли си?

— Мен какво ме засяга, просто щеше да е много кофти да го научи от друг…

— Добре де, разбрах. Всъщност той се зарадва. Пък ти ме убеждаваше, че е влюбен в мен.

Баби забърса с ръка замъгленото огледало и отсреща се появи отегчената й физиономия. Понякога тая Палина беше адски досадна.

— Ами толкова по-добре, значи не е бил влюбен.

— Знаеш ли какво, убеди ме. Няма да ходя.

— Хубаво. Хайде, после ще се чуем, звънни ми. Аз така или иначе съм си вкъщи.

Баби връчи телефона на сестра си, която не след дълго я догони в стаята:

— Пак е за теб! И бъди кратка.

— Здрасти, Дема. Какво става?

— Ох, много ми е тъпо.

Изслуша го мълчаливо. Отчаян бил. Съсипан бил. Сякаш песента на Ерос Рамацоти била написана специално за него: „Бих искал да те запомня така…“

— Добре, кажи ми… как е възможно?! И кой е тоя, къде са се запознали?

— Казва се Поло, друго не знам.

— Аха, един от ония кретени, които довтасаха у Роберта! И как може да тръгне с такъв, обясни ми!

— Е, чак да е тръгнала…

— Ами тя сама си призна!

— Тя така си говори, знаеш каква е… Днес например щеше да ходи на „Олимпика“… и само след пет секунди реши друго. Може и за това да размисли. Ще видиш, че така ще стане.

— Дано да си права.

— Ами да, въпрос на време е.

— Обаче няма да й казваш какво сме си говорили, чу ли?

— Споко.

— Ей, супер си.

Затвориха и тутакси връхлетя Даниела:

— Вярно ли? Значи Палина е тръгнала с Поло? Еха-а, супер! А тоя Дема се скъса да й ходи по задника! Горкият! Нямаше никакъв шанс! Класически женчо! — След тази жестока оценка тя се отдалечи с телефона, но още не беше затворила вратата… и той отново звънна. — Ало? Да, сега ти я давам. Баби…

Тя грабна слушалката.

— Пак съм аз.

— Палина?! Какво, да не скъсахте вече с Поло?

— Не.

— Жалко.

— С кого говориш толкова?! Постоянно дава заето!

— С Дема, много е зле горкият.

— Може би не трябваше да му казвам…

— Глупости, и без това щеше да разбере.

— Знаеш ли какво реших? Ще отида. След малко Поло идва да ме вземе. Обаче какво ще кажеш: да се забавлявам ли като всички, или да вися с лузърите отстрани?

Това вече беше прекалено.

— Слушай, Палина! Отивай на тъпата гонка… ако искаш, тръгни и с Поло, и с всички кретени на тоя свят, само моля те не се прави на Морети!

— Добре де. Слушай, не знам кога ще се прибера и казах на майка ми, че ще спя у вас.

— Ами ако се обади?

— Да бе, ще се обади, тя никога не ме търси. Ще ми оставиш ли ключа под изтривалката?

— Добре.

— Само да не забравиш! Обаче знаеш ли, малко ми е кофти заради Дема. Според теб трябва ли да направя нещо?

— Ох, стига! Днес направи предостатъчно!

Баби тресна телефона и Даниела почти й го изтръгна от ръцете:

— Казах ти, че чакам обаждане!

— Аз какво да направя? И внимавай, не казвай на никого за Поло и Палина…

— Ти пък, на кого мога кажа?!

Телефонът пак иззвъня. Беше Джулия.

— Най-после! — Дани отиде в стаята си, затръшна вратата и не се стърпя повече: — Леле-е-е, ако знаеш какво разбрах току-що… Палина е тръгнала с Поло!

— Не-е-е! Стига бе!

— Аха! Само… моля те да не казваш на никого!

— Има си хас!

Джулия изслуша останалата част от историята, обмисляйки как ще я преразкаже на Джована и Стефания.