Три метра над небето

27.

Пред входа на училището момичетата бъбреха весело и чакаха да удари звънецът. Баби и Даниела слязоха от колата и помахаха на баща си. Няколко деца веднага се насочиха към тях.

— Баби, вярно ли е, че вчера си била camomilla!

— Вярно ли, че те е гонила патрулка?

— И един полицай те хванал за косата, а Степ го блъснал и го съборил на земята! И сте избягали с неговия мотор!

— Вярно ли е, че има двама загинали?

Даниела ги слушаше смаяна. Значи веспата не е пожертвана напразно! За щастие, още никой не знаеше историята с кучето. Докато се качваше по стълбите, тя отговори уклончиво на няколко въпроса.

— Чао, Баби! — подшушна й Дани, изпълнена с обич. — Ще се видим в междучасието.

Зад катедрата седеше млад свещеник, дошъл от близка енория. Постоянно се изчервяваше и любимото забавление на момичетата беше да му задават въпроси за секс и предбрачни отношения. Горкият! Те разказваха истории, случили се уж на приятелки, а после му искаха мнението. Този час по религия се беше превърнал в час по сексуална просвета — единствения предмет, по който нито една ученичка не заслужаваше двойка.

Свещеникът се опита да избегне един твърде конкретен въпрос относно личния живот на хората в расо, който му беше зададен от последните чинове. Или не искаше да лъже, или просто нямаше какво да каже, затова потърси спасение в Библията. Разочарован, класът все пак се заслуша. Някои от момичетата отвориха скришом учебниците за следващите часове, а Баби извади дневника си. Отгърна на вчерашната дата и написа долу вдясно с червен флумастер: Оранжерия! Camomilla!

Големи емоции бяха, заслужаваше си да ги запомни. После запрелиства до последната страница. Следващият час беше по старогръцки. Приключваше третият срок преди матурата. Погледна точките — липсваха само три, за да се изпълни кръгът. Това бяха следващите „късметлийки“. Едната пак се оказа Силвия Феста.

Баби се обърна към нея и я повика шепнешком.

— Какво?

— Внимавай, днес ще те изпитат по старогръцки!

— Знам! — Тя показа книгата пред себе си, беше гръцка граматика. — Преговарям…

Това едва ли щеше да й помогне, по-добре да беше слушала в часа по религия, защото само чудо можеше да я спаси.

Звънецът удари. Младият свещеник си тръгна, отнасяйки куфарчето си от мека кожа. Походката му приличаше на изповед…

— О-о, Баби!

— Палина! Как си?

— Добре, с един литър кръв по-малко.

— Ей, вярно! Какво стана с изследванията?

Палина нави ръкава на синята си блузка.

— Гледай тук. — Показа й една окървавена лепенка. — И това не е всичко! Ако знаеш тоя колко време ми търси вената… Нащипа ме, уж за да се покажела. Нарочно го прави, мрази ме! Винаги ме е мразил тоя лекар. И после като се разприказва — не млъква! За да не мисля за иглата. Имала съм кралски вени, трябвало да съм принцеса. Накрая — бам! Заби я и аз го напсувах, а майка ми ми обърса един шамар. Когато човек го е страх, му трябва тишина, те не знаят ли? И зъболекарят ми е същият. Като си тръгвахме, оня изтърси: „Едно е сигурно, госпожо, с тези вени дъщеря ви трудно ще се дрогира.“ После тя ме заведе в „Еуклиде“ и ядох торта, много яка. Ей, ти получи ли ми пакета?

— Да, супер си! Много мерси.

— Абе вашият портиер винаги ли държи да знае какво има вътре? Нали не е изял кроасана?

— Не-е-е.

— Простено ли ми е вече?

— Почти.

— Как „почти“? Два кроасана ли искаш?

— Не, искам да ми намериш веспата до довечера.

— Къде ще я търся?! Кой знае кой я е взел, аз какво да направя…

— Ти винаги знаеш всичко, нали си „жената“ на Поло. Когато баща ми се прибере, моторът трябва да е в гаража.

— Ломбарди! — подвикна Джачи на влизане. — Седни си на мястото, ако обичаш.

— Да, госпожо, само питах какво са правили по религия.

— Съмнявам се.

Палина си вдигна чантата, но Баби я спря.

— Хрумна ми нещо. Не е задължително да я търсим, поне засега.

— Е, слава Богу! И какво ще правиш, като се върне баща ти?

— Ще сложим твоята веспа в гаража.

— Моята?!

— Той няма да забележи.

— Ама аз…

— Ломбарди!

Палина не успя да отговори.

— Тая лекция по религия трябва да е била много интересна! Я ела тук и ми дай извинителната бележка.

Палина хвърли последен поглед към Баби:

— После ще говорим.

Джачи прочете бележката и я подписа.

— А, добре, била си на изследвания. На тебе трябва да ти прелеят мозък, а не да ти вземат кръв.

Подмазвачката Катинели веднага се разсмя, но беше толкова тъпа, че дори Джачи се подразни от престореното й задоволство.

— Май още някой трябва да ми покаже бележника си. Нали, Джервази?

Баби й поднесе подписаната забележка.

— Какво каза майка ти?

— Ами… наказа ме. — Не беше вярно, но Джачи се хвана.

— Добре е направила. Майка ти е много разбрана жена. Знае, че всичко, което правя, е само за твое добро.

Баби си седна на мястото. „Да бе, за мое добро — нула по латински и забележка.“

Учителката извади от старата си чанта сгънатите контролни.

— Да знаете, че са пълна скръб. Молете се само да не излезе старогръцки за матурата.

Но всички момичета останаха съвършено спокойни — отдавна им беше известно, че предметите за матурата са италиански, латински, математика и философия. Все пак се престориха, че не знаят.

— Бартоли — две. Симони — две. Марески — две и половина.

Една след друга ученичките се отправяха към катедрата, тихи и примирени. Някои се връщаха усмихнати, неясно защо. Може би, за да намалят напрежението.

— Алесандри — две и половина.

Проточи се нещо като погребално шествие.

— Забардели — три минус. Карли — три.

Карли имаше бледо лице, дебели очила и мазна коси. Свикнала беше винаги да получава четворки. Какво може да е сгрешила? Настъпи радостно оживление — тя беше една от зубрачките и никога не даваше да преписват от нея.

Джачи изглеждаше наистина тъжна:

— Какво е станало с теб? Може би този клас от неграмотни е успял да те зарази?

Момичето се помъчи да отговори с усмивка и с едно тихо „не се чувствах добре“. Едно е сигурно — сега се чувстваше наистина зле. Очите й се плъзнаха по контролното и веднага откриха фаталната грешка. Карли удари с юмрук по чина. Как е могла да сбърка?! Момичетата си умряха от задоволство.

— Бенучи — три плюс. Салвети — три и половина.

Е, щом тези двете не бяха скъсани, значи останалите можеха да си отдъхнат — тройките са им в кърпа вързани. Джачи раздаваше контролните във възходяща градация. Никога не пишеше високи оценки. И четири и половина си беше събитие.

— Марини — три и половина.

Няколко момичета чакаха спокойно реда си, свикнали да са на върха на класацията, но за Палина това беше шок. „Ричи три и половина?!“ Представи си как се връща при майка си на обяд и й казва: „Имам четири по гръцки!“ Тя ще припадне! Веднъж изкара четворка по история, изпитаха я за Христофор Колумб. Много го харесваше, особено откакто го видя на една картинка с червена кърпа на шията. Същински лидер! Замисли се и откри далечна прилика между него и Поло.

— Джервази — четири.

Палина се усмихна щастливо:

— Давай, Баби!

— Ломбарди… две и половина. Не знам как контролното ти е попаднало между тези… — оправда се Джачи и продължи да чете оценките.

„Нарочно го направи тая мръсница!“ — Очите на Палина се напълниха със сълзи от яд. Как се хвана! Четири на упражнения по старогръцки?! Абсурд, веднага трябваше да се сети, че тук има нещо.

— Цивра! — прошепна й Баби. — Трябва да станеш camomilla, после всичко това ще ти се струва пълна глупост.

Палина вдигна ръка, за да се извини, и си издуха звучно носа, като изкриви лицето си в комична гримаса. Няколко момичета се разсмяха.

Джачи удари с юмрук по катедрата:

— Тишина! — Върна последните контролни и отвори дневника, готова да изпитва. — Салвети и Ричи.

Двете момичета й подадоха тетрадките си и се изправиха до стената, готови да бъдат разстреляни с въпроси.

Джачи погледна пак в дневника.

— Серванти.

Франческа Серванти стана объркана от чина. Днес не беше неин ред! Трябваше да изпитат Салвети, Ричи и Феста, всички го знаеха! Тя се приближи до Джачи и й даде тетрадката си. Изобщо не беше подготвена.

— Добре, с вас приключвам изпитванията и после няма да се занимаваме повече със старогръцки. Ще наблегнем на латинския. Искам да ви кажа… почти е сигурно, че на матурата ще излезе латински.

„Голяма новина, няма що!“ — възкликнаха момичетата наум. Само Феста си мислеше друго. Защо Джачи не я изпита? Защо вместо нея повика Серванти? Да не й е спретнала някой номер? Положението никак не беше добро — две тройки с минус. От друга страна, Джачи няма как да е сбъркала, тя никога не греши! Обаче… Силвия Феста имаше нужда да бъде изпитана, освен това беше неин ред. А Серванти имаше три оценки, последната — от осемнайсети март. Джачи сигурно се е объркала, но как да й каже? Не беше сега моментът да колекционира забележки…

Силвия се въртеше нервно на чина си, не знаеше какво да направи. Накрая реши да действа. Вдигна ръка.

— Да, Феста?

— Извинете, госпожо, но мисля, че трябва да ме изпитате.

Учителката изсумтя:

— Я да видим. — Взе две тетрадки, сложи ги върху дневника и ги кръстоса, докато стигна до името Феста. — Изпитана си на осемнайсети март. Доволна ли си? Даже… така като гледам, не знам дали ще бъдеш допусната до матура.

Баби надникна в своето дневниче. Осемнайсети март… Тогава е изпитана Серванти! Джачи явно грешеше, но как да й каже? Горката Феста, ама че късмет! Ще загуби цяла година! Осемнайсети март… Четвъртък. Много странно, на тази дата Феста не е изпитвана по нито един предмет. Може да е случайност, а може и да не е…

— Силвия! — прошепна Баби. — Дай да ти видя бележника.

— За какво ти е?

— После ще ти кажа… Дай го.

В очите на приятелката й проблясна искрица надежда. Тя си даде бележника, Баби го отгърна и се усмихна доволно.

— Имаш късмет! — После вдигна ръка. — Извинете, госпожо.

— Какво има, Джервази, и ти ли искаш да те изпитам? Днес сте много досадни…

Баби се изправи. Очите на целия клас се устремиха към нея.

— Ами… имате грешка, госпожо.

Стаята се изпълни с шепот. Джачи почервеня от яд, после се овладя.

— Тишина! И каква ми е грешката според теб?

— На осемнайсети няма как да сте изпитали Силвия Феста.

— Така ли? Само че в дневника е записано, искаш ли да видиш? Осемнайсети март, Силвия Феста. Ти май си просиш още една забележка.

— Изпитали сте Франческа Серванти, но сте написали оценка на Феста.

Джачи щеше да се пръсне от яд.

— Джервази, знам, че си записваш всичко, но тук става дума за твоята дума срещу моята. И щом казвам, че съм изпитала Феста, значи съм я изпитала.

— Аз пък казвам, че не е така, защото в този ден Силвия е отсъствала.

Джачи пребледня и запрелиства трескаво дневника. Класът застина в религиозна тишина, очаквайки това последно потвърждение. Най-накрая учителката намери страницата с ужасната дата и провери отсъствията. Бенучи, Марини… О, да! Не вярваше на очите си! Феста! Това име, написано от собствената й ръка, грееше там с огнени букви. Нейният срам. Нейната грешка.

Баби се отпусна бавно на чина и всички се обърнаха към нея. „Браво, браво Баби! Браво!“ Тя се преструваше, че не чува, но тези думи стигнаха до ушите на Джачи и се забиха в мозъка й като ужасни игли. Да се изложи така пред класа! Пред собствения си клас!

— Серванти, върни се на мястото си. Да дойде Феста.

Баби сведе очи. Справедливостта победи! От днес и Джачи можеше да греши!

А тя стоеше там и я наблюдаваше втренчено. За миг Баби съжали, че е права. Предпочиташе още една забележка пред онова, което се четеше в този поглед.