Три метра над небето

47.

Този следобед Паоло излезе по-рано от работа. Прибра се вкъщи щастлив и доволен, но го посрещна мощен кучешки лай. Докторът изтича стреснато в хола. Бял италиански шпиц махаше с опашка върху турския му килим. На пода седеше Поло с дървена лъжица в ръце.

— Готови, старт! Той подхвърли лъжицата върху дивана отсреща, но кученцето дори не погледна натам. — Мамка му, защо не я гони? Нещо не е наред. Взехме си тъпо куче.

— Не виждаш ли, че не е научено! — ядоса се Степ. Тогава видя брат си. — О, здрасти, Па. Много рано си идваш днес!

— Какво прави това куче в дома ми?

— Ново е. Ще го гледаме с Поло. Харесва ли ти?

— Изобщо не ми харесва.

Той се приближи до дивана — целият беше в бели косми.

— Хайде стига, нали ще живее в моята половина от къщата.

— Какво?! Твоята половина?

Кучето започна да лае възторжено.

— Виждаш ли, то е съгласно.

— Дума да не става. — Паоло излезе ядосан от хола.

Тогава Поло подвикна след него:

— Слушай, Паоло! Ще го взема аз… срещу ония триста хиляди, дето ти ги дължа…

Счетоводителят се появи на вратата.

— Дадено. Бездруго тия пари нямаше да ги видя, поне ще махнеш противното псе от тук. Между другото, Степ, мога ли да знам какво е станало с маслените бисквити?

— Ами… може да ги е изяла Мария.

— Брей, тая Мария, само бели прави! Дай тогава да я уволним!

— Дума да не става! — намеси се Поло. — Мария е страхотна жена. Какъв ябълков пай знае да прави!

— Аха, значи ти си го изял! Сигурен бях…

Степ погледна часовника.

— Я виж колко късно стана! Аз излизам.

Поло тръгна след него.

— Ами кучето?! — извика отчаяно Паоло.

— Ще мина да си го взема…

— Виж какво, или го вземаш сега, или ми връщаш парите.

Вратата се затвори. Паоло погледна кучето — стоеше там, насред хола, и въртеше опашка. Странно, още не се беше изпишкало на килима. Той отвори коженото си куфарче и извади поредния пакет бисквити. Огледа се. Къде да ги скрие? В малкото шкафче, където стоят пликовете за писма. И без това в тази къща никой не пише писма. Като се надигна, видя, че кучето го наблюдава. „Може би нарочно ми го оставиха! Има кучета търсачи на трюфели, а това сигурно е търсач на бисквити.“

За момент си помисли, че новото скривалище не е чак толкова сигурно.