Твърдо падане

19

Следващия понеделник Корт пристигна в кантората на Каролайн, горящ от нетърпение да я види. Беше прекарал сам уикенда, почиваше си и обмисляше това, което трябваше да се случи през следващата седмица, като едновременно гледаше Си Ен Ен. Гърка му бе казал, че съвещанието било пренасочено, отложено най-малко със седмица, което означаваше, че не би могло да се проведе преди петък, двайсет и първи септември. Трябваше му информацията, с която разполагаше Дагит — трябваше му точната дата. Ханс Моснер — това бе неговата мантра21.

В краткия двудневен период Моник бе станала двуизмерна в неговите очи — закъсняло да порасне дете, което искаше влажното място между краката му да бъде почесано. Липсваше й дълбочина. За нея цветето едва ли бе нещо повече от средство, с което мъжът си купува благоразположението на жената. От друга страна Каролайн разбираше от равновесието, от симетрия и размери, от повторението на шарките и ефекта на тъканта. Разбираше от комбинациите на благоухания и на цветове. Лицето й, което само допреди няколко дни не бе успяло да го порази, сега се рееше из съзнанието му и отказваше да го напусне. Омагьосващо. Съблазнително. Красиво. Неотразимо.

Той се изкачи стремглаво по стъпалата към кантората й, скрил двете дузини ярки перуники зад гърба си. Съобщи на секретарката името си, предварвайки обаждането й по телефона. Когато се обърна и чу ахването на секретарката при вида на букета, той знаеше, че Каролайн ще го хареса.

И тя наистина го хареса.

Втората къща, която му показа, не бе далеч от нейната собствена — вратарската къща на бившето имение. Беше ужасно малка, с калпава кухничка, но тя бе сметнала, че ще е интересно този мъж да й е съсед, а освен това бе подходяща за ерген. Тя не спомена за близостта до собствената й квартира, но се опита да препоръча някои от съвременните й качества, за сметка на очевидните недостатъци. Подчертавай положителните страни.

— Едно от хубавите неща — рече тя, като се спря в малкия кабинет и посочи към тавана — е, че тази алармена инсталация, задействана от поява на дим, е свързана пряко с пожарната на селото. Освен това има сателитна антена за телевизия. Над сто канала.

Той огледа внимателно къщата, но накрая я отклони с учтивото:

— Не мисля, че става.

Стигнаха третата къща към един и половина. Корт я бе убедил да спрат до един китайски ресторант и извади картонени кутии със скариди, грах и брюкселско зеле, препечено патешко и бутилка шардоне „Акация“. Разтвориха яденето в тухления двор на чудесна бяла къща в колониален стил. След втората чаша вино Корт вече бе забравил напълно за ключовете и за намирането на подходяща секретна квартира. За Моснер и съвещанието.

— Разкажи ми за жена си — каза тя. — Каза, че е имало и жена, и дете, нали така?

И вместо да се поколебае, да се възпротиви, да измисли някаква история, която по никакъв начин да не подложи на риск операцията му, вместо това той се облегна, наля и на двамата по трета, последна чаша вино и започна да говори, някак си освободен от сложността и планирането на операцията. Толкова ограничен бе светогледът му, при това толкова за дълго, че когато мислите му се разтваряха като листенцата на цвете под нейната светлина, той й се разкри напълно. Отдаде й се, съзнателно и нарочно, като през цялото време не преставаше да усеща опасностите на това си поведение. Но това бе мигът на покоя и той не би позволил нищо да го смути.

Кари се почуди как можеше да бъде привлечена толкова бързо от един мъж. Изпитваше усещания, които не бе изпитвала от години: горещи вълни, когато я погледнеше по определен начин, необичайно ускорено биене на сърцето й, лепкави длани, сексуални фантазии. Точно онова, за което й бе говорила Ани. Дали това, което изпитваше, не бе плод на крайната му самоувереност? Акцентът му? Любопитните му погледи? Или острата наблюдателност, с която следеше всяко нейно движение, всяка нейна дума? Цветята? Смехът? Или преследващите я изпитателни очи?

Като заговори за починалата си жена, гласът му стана гърлен и отнесен. Той описа млада студентка, симпатична и жадна за знания. Той възприе позата на някакъв преподавател, но тя не посмя да го прекъсне. Изглежда бе изпаднал в транс. Ако го прекъснеше, щеше да го спре, а не й се искаше да го спира. За нищо на света. Сега пък тя бе изпаднала в транс: още едно от въображаемите й състояния. Близките образи на двамата, свити и преплетени един в друг, скрити само зад думите. Тя се почувства изплашена. Какво всъщност искаше?

Когато той замълча, все едно настъпи тишина след експлодирала бомба.

— Нашето дете… — бе започнал той. Вече свършваше, цигареният дим се изливаше от устата му ведно с думите. Погледна я. Тя усети, че той подмени думите в последния момент, беше сигурна, че е така. — … бе… мъртвородено. — И пак замълча. — Това дойде на жена ми твърде много…

Това бе измислица. Защо? Тя го прие като предизвикателство. Това бе най-насърчаващата възможност: тя ще му помогне да изрази страховете си и да се освободи от тях. В този миг тя знаеше, че двамата трябваше да станат любовници.

На четвъртата къща тя най-сетне събра смелост да го попита:

— Не че имам нещо против — започна тя, — всъщност, изобщо нямам нищо против. Но наистина ли имаш намерение да наемеш къща, или става въпрос за нещо друго?

Тя го погледна. Бяха в кухнята. От всички имоти, които бяха посетили, този го бе впечатлил най-много. Докато за другите бе словоохотлив и леко критичен, за този не бе промълвил и дума.

— Ще вечеряш ли с мен довечера? — попита той. — Моля те — добави той и полека се извърна да я погледне. Когато тя се поколеба, той каза: — Ще обсъдим условията за наема.

Тя заекна:

— Аз… ъ-ъ-ъ, за к-к-коя къща? Имам предвид наема.

— Не отговори на въпроса ми.

— Не.

— Не — че не си отговорила на въпроса ми, или не — че няма да вечеряш с мен? — попита той.

— Не — че не отговорих на въпроса ти.

— Значи ще вечеряш с мен?

— Не. Аз… искам да кажа… това е…

Той бе застанал твърде близо. Сърцето й биеше така лудо, че се опасяваше той да не го чуе. Тя кръстоса ръце в опит да приглуши биенето му.

— Май че виното ме хвана.

Надяваше се, че той ще отвърне с някоя от шегите си, но той просто си стоеше, вторачен в нея, толкова близо, че чуваше как шумоли ризата му като диша. Той определено нямаше намерение да говори, преди тя да му е отвърнала.

— Аз съм във връзка с някого, Антъни.

Ето, каза го. Веднага съжали, че го е казала, но поне го бе направила. Беше горда със себе си.

— Мъжът на приема — каза той. — Как се казваше? Дог и нещо такова.

— Дагит. Да. Той е.

— И той ли е в твоя бизнес?

— Не — отвърна тя, глупаво усмихната. Той щеше да излезе победител, чувстваше го.

— Аз те поканих на вечеря, Каролайн. Служебна вечеря, на която да обсъдим условията на наема. Тази вечер. Все трябва да се яде, нали така? Този Дагит не те ли води някъде на храна?

Тя се изчерви. Не знаеше какво да отговори. Нима го бе разбрала грешно?

Той каза името на ресторанта и часа.

— Ще видя… — каза тя.

— Ще те очаквам в осем — каза той, като повтори отново часа. — Добре. Значи уговорихме се. Сега — добави той, като я хвана за лакътя, вгледан право в очите й, — би ли ми показала спалнята, моля?