Твърдо падане

26

След като прекара ранните утринни часове в каране в кръг по околовръстния път, с парализирано и със запушена уста момче, завързано на пода пред задната седалка на тойотата, силно разтревоженият Антъни Корт се насочи към предградията на Виржиния, където Каролайн го бе водила на оглед на имоти. След известно обмисляне това му се стори логичният отговор на дилемата му: щеше да използва една от къщите, които тя му бе показала като секретна квартира. Просто нямаше никакво време отново да си прави труда да започва процес на наемане на къща — особено с момчето отзад, особено след като ФБР разполагаше с доста точна негова скица, особено при разписанието, което си бе направил. Вече може би наблюдаваха или поне бяха предупредили хотели, мотели, пансиони, дори и компании за недвижими имоти като тази на Каролайн. Нямаше кой знае какъв избор: трябваше да остави момчето някъде и да се заеме с работата си. Налагаше се да импровизира.

Съвсем ранната утрин, при изгрев-слънце бе най-подходящото време да опита. По-рано самата тъмнина можеше да предизвика любопитството на някой. Но при изгрев-слънце хората изпадат в най-дълбокия си сън, докато при сивия още ден и ограничената зърнеста светлина момчето в ръцете му щеше отдалеч да изглежда просто като вързоп.

„Тази рядко я показваме“ — спомни си той думите на Каролайн, но му трябваха цели четирийсет минути, докато намери вилата. Докато паркираше по извития подход, обрамчен с прецъфтял кучешки дрян, люляк и невероятно едър храст азалия, се оказа, че споменът му за почти пълната изолираност на мястото се оказа верен. Подходът към къщата бе с един изход. Ниска каменна стена маркираше западната граница на имението, разположено пред гъста гора. Пред него пътят зави надясно, сетне рязко наляво и под гумите дребният чакъл стана сякаш по-дълбок. И ето я най-сетне. Двустайната вила, разположена в края на разпарчетосаното бивше имение, не бе достатъчно голяма за едно семейство и бе твърде отдалечена за някоя млада двойка. Толкова бе самотна, че някой бе поставил сателитна антена. Като я видя за втори път (тя я беше отписала от списъка на неколкократните си опити да му намери жилище), той бе почти напълно сигурен, че през следващите няколко дни вилата нямаше да бъде показвана — поне така си мислеше, докато седеше тихо и слушаше как двигателят на колата изстива и събираше кураж да влезе вътре.

Времето бе всичко.