Твърдо падане

47

Корт понесе удара далеч по-тежко, отколкото бе очаквал. Челото му бе срещнало волана и кръвта от него се стичаше в лявото му око. Беше ударил колата на Дагит точно в средата и двете коли се бяха пързаляли свързани на доста разстояние.

Първото нещо, което видя, след като сините кръгове изчезнаха от погледа му, бе Дагит, в подобно, зашеметено състояние — гледаше го от задната седалка на колата си. Бръкна за пистолета под комбинезона си, но той не беше в кобура си. Видя къде бе изхвърлен — на седалката до себе си, протегна се да го вземе, но коланът му пречеше. Несръчно се освободи от колана, взе пистолета, изправи се бързо и се прицели.

Следващото нещо, което видя, бяха огромният преден колесник на един самолет, които завиха встрани от колата на Дагит, захванаха задната броня на неговата кола и го завъртяха яростно на сто и осемдесет градуса. Изстрелът му се насочи към терминала, пистолетът пак бе избит от ръката му и изчезна от полезрението му. Масивният корем на самолета се понесе над него, колата мина между колесниците в средата на корпуса, като по чудо не бе закачена отново.

Той изпълзя от колата, претърколи се на пистата с омекнали колене, сетне се изправи и видя как Дагит пропълзя до предната седалка, мушна се зад волана и колата потегли. Отначало не можа да повярва, че толкова зле ударена кола може да тръгне, но тя вървеше. И се отдалечаваше от него. Той се затича подире й.

Хвана се за уплътнението на липсващото задно стъкло, тъкмо когато Дагит включи на скорост и колата подскочи напред. Пръстите му се бяха вкопчили здраво, но ускорението го свлече върху капака на багажника. Той се изтегли и през дупката на задното стъкло се преметна върху задната седалка. За миг зърна страховития поглед на Дагит, когато той съзря, че си има компания. С бързо движение Корт седна, обви с дясната си ръка гърлото на Дагит и го стисна в удушваческа хватка. Само няколко секунди и всичко щеше да е свършило.