Твърдо падане

23

Събраха се лесно в ъгловия кабинет на Мъмфорд, остана още място, колкото едно волейболно игрище. Патологът — доктор Бен-Дейвид, Чаз Мийчъм от „Експлозивите“ и Лин Грийн заеха едно от двете кожени канапета. Бен-Дейвид бе дребен мъж с остър поглед и тъмна кожа. Мийчъм пак си изглеждаше като типичен американец, но днес — малко по-млад от своите четирийсет и няколко години. Лин отново си струваше един милион долара и нито цент по-малко.

Дагит седна в едно от кожените кресла и остави Пулман сам на другото канапе. Мъмфорд се бе настанил удобно на кожения си трон с висока облегалка зад огромното орехово бюро.

Дагит повече не можеше да действа сам. Без благословията на Мъмфорд той не бе в състояние да събере достатъчно жива сила, за да попречи на Корт да извърши онова, което бе замислил; и така, двегодишното разследване зависеше вече от това съвещание. Ако Дагит не успееше да убеди Мъмфорд, че катастрофата на полет 64 не е нещастен случай, а саботаж, трябваше да се заеме с дългия си доклад за експлозията на Бакмън. И тъй като до съвещанието в Пентагона оставаха три дни — а той все още вярваше, че то е пряко свързано с целите на Корт — всичко зависеше от представянето му през следващите двайсет минути.

Чувстваше се добре подготвен за съвещанието. Беше позвънил лично на всеки участник в него, така че да знае какво точно се очаква от него. Той щеше да е диригентът и като диригент потропа с молива си по ръба на папките, натрупани върху масичката пред него. И тъй както музиката бликва от нотния лист, той се надяваше, че при този ансамбъл богатството от факти и хипотези ще се превърне в убедително обяснение за поведението на полет 64 на „Ам Еър Експрес“. Едно обяснение — това бе всичко, на което той се надяваше.

Той измъкна списъка си и повиши тон, надявайки се, въпреки всичко, да прозвучи убедително. Нямаше дарба да говори пред събрания.

— Първо, бих искал да задам няколко въпроса на присъстващите в стаята. Мисля, че така ще получим известна представа за предварителната работа, както и за дейността на мястото на катастрофата. — Той се огледа за чаша вода. Като не намери, продължи: — Първият ми въпрос е към д-р Бен-Дейвид. Той е прегледал протоколите от аутопсиите и е разговарял лично с медицинските лица, извършили тези аутопсии в Калифорния. По-конкретно, темата е токсикология на кръвта. Това, което искам да ви попитам, докторе, е, в състояние ли сте да разберете дали даден човек е изпаднал в безсъзнание, преди да умре?

Тембърът на Бен-Дейвид бе необичайно висок, а той имаше и досадния навик като говори да подръпва ухото си.

— Интересно е да отбележа, че този въпрос възникна преди четири години. В средите на патолозите… — добави той. — И тогава, както и сега, той бе във връзка със самолетна катастрофа. Предположението бе, че пилотът може би бе изгубил съзнание няколко мига преди катастрофата. Страхувам се, че това е станало в един критичен момент. Водещи патолози бяха извикани да проучат възможността за доказване или отхвърляне на тезата бил ли е, или не е бил в съзнание пилотът в момента, когато умира. Идеята бе, че като се измери концентрацията на млечна киселина в кръвта, бихме могли да преценим степента на стрес, преди настъпването на смъртта. Високата концентрация би означавала, че пилотът се е борил да овладее управлението на самолета. Ниската концентрация — обратно, че пилотът е умрял, преди дори да е разбрал, че има проблеми. Но нищо не се получи. Тестовете не успяха да докажат тази теза. Та така, това е единият от начините да ви отговоря на въпроса — не, не можем да разберем, поне засега.

Той бе заинтригувал Мъмфорд. Това бе добър знак.

Дагит попита:

— А каква е причината за смъртта на екипажа на „Ам Еър Експрес“ — 64? Посочено е, че е настъпила в резултат на сблъсъка — „разчленяване на телата“, май такъв термин бе използван. Съгласен ли сте с това?

— Не. И авторите на този доклад — също. Вече не. Докладите се пишат наново.

Мъмфорд излая:

— Вярно ли е това?

— Абсолютно — отвърна Бен-Дейвид.

— Брей, да му се не види! И защо не съм чул за това? — продължи да се сърди Мъмфорд.

Никой не се намеси. Никой не му отвърна. Отговорът бе очевиден: никой не знаеше за това.

— И каква точно е причината за смъртта, д-р Бен-Дейвид?

Бен-Дейвид погледна към Дагит.

Мъмфорд му скръцна:

— Нямате нужда от разрешението на Дагит, за да говорите. Имате нужда от моето — и той се потупа по гърдите. — Това е моят офис. Моят шибан, проклет, оперативен офис!

— Специалният агент Дагит насочи вниманието ми към концентрацията на въглероден окис в кръвта и аз съответно предизвиках колегите си да го проверят. Токсикологичният доклад. — Той замълча неловко. Дали не се опитваше да намери най-простата терминология? — На борда е имало пожар. Знаем това. — Той погледна към Лин Грийн, която му кимна утвърдително. — Едно от доказателствата за наличието на пожар е съдържанието на въглероден окис в кръвта. Обикновено той причинява смъртта, какъвто е и този случай. Всъщност — рече той и потупа папката пред себе си, — токсиколозите смятат, че двамата членове на екипажа са били обезсилени от въглеродния окис и сетне са загинали при удара. „Разчленяване на телата“, както току-що каза мистър Дагит. Една самолетна катастрофа е доста трудна работа за патолозите, тъй като имаме и пожар, и разчленяване на труповете. Специалният агент Дагит насочи вниманието ми към един факт в доклада, който патолозите бяха пропуснали — а именно — високата концентрация на въглероден окис и липсата на каквито и да било други отровни вещества в кръвта. Пластмасата изгаря и се изпарява; парите нахлуват в дробовете и в кръвта ви. При пожар в трахеята се отлагат сажди. В случая с шейсет и четири, в трахеите и на двамата мъже не е открита следа от сажди. Дори и за няколко секунди, какъвто е нашият случай, би трябвало да открием нещо в трахеите. Проби от тъканта на дробовете на двамината са изследвани от токсикологичната лаборатория по съдебна медицина в Сакраменто. Там са открили не само изключително висока концентрация на въглероден окис, но и наличието на бял фосфор. — Той отново замълча. — Проверихме по телефона — няма никакви източници на бял фосфор в самолет „Дънинг 959-600“. А и в който и да е друг самолет „Дънинг“. Сетне проверихме и товара по товарителниците. В него също напълно липсва този елемент.

— Не съм сигурен, че ви разбирам добре — рече Мъмфорд. — Каква всъщност е причината за смъртта?

— Ако разрешите да се намеся — рече Дагит, — ей сега ще стигнем дотам.

На Мъмфорд това не му хареса. Ала Дагит продължи:

— Чаз, аз и ти говорихме за този детонатор. Миниатюрния.

— Точно така. Напълно вярно, Мичиган. — Той се обърна към Мъмфорд. — Казано просто и ясно, Дик — рече той, подчертавайки близостта си с Мъмфорд, — имаме достатъчно добри доказателства, че на борда на шейсет и четири е имало много усъвършенстван детонатор. Е, не стават за съда — но майната му на съда. Този тип е имал намерението да взриви самолета в точно определен момент, почти веднага след излитането му. Знам, че е странно, но това е единственото заключение, до което стигнах. По-нататък — нямаме абсолютно никакви доказателства за наличие на взривни вещества на борда. Никакви. Така че от какъв зор да прави това устройство, като няма какво да се взриви.

Дагит каза:

— Минидетонаторът, Чаз.

— Да, добре. Материалните доказателства, открити в хотелската стая на Бернар, предполагат наличието на минидетонатор. Миниатюризиран взривател. На доста високо технологично равнище, но не е невъзможно за тип като Бернар да го направи. Минидетонаторът се нагрява страхотно — наистина страхотно. Разрязваш външната му обвивка и вместо да пукне, той пламва. И развива достатъчно висока температура, за да стопи някои метали. Достатъчно, за да причини пожар в кабината. Един от химичните елементи, които бихме търсили в отломките след катастрофата, за да докажем наличието на минидетонатор, е белият фосфор. — Той кимаше, за да подчертае тезата си. Посочи към Бен-Дейвид. — Изглежда, той е открил белия фосфор.

Чаз покима още малко, погледна Дагит, привършил с репликите си, и се облегна назад.

— А това ни отвежда до Лин Грийн и ФАА — каза Дагит.

Лин изправи рамене. Това бе в резултат на нерви, но имаше страхотен ефект: привлече вниманието на Мъмфорд. Лин, която бе вървяла рамо до рамо с Дагит през целия случай. Лин, която му бе донесла стъклената крушка, която — поне според него — бе обърнала случая.

— В записа на разговорите в кабината точно преди удара се чуват два ясни звука. Първият е леко изпукване, втория — съскане. След две секунди двамата мъже се строполяват върху уредите за управление. Това се потвърждава от данните на черната кутия. Няколко бутона са били натиснати, които, както сочи възстановката, биха могли да бъдат включени от — тя вдигна ръце, — тяло, което пада ето така. — Тя залитна напред, за да подчертае казаното. Дагит с удовлетворение забеляза, че вниманието на всички бе насочено към нея. Тя пак се изправи. — Съскането продължава. Тъй като вторият пилот споменава за пожарогасителя, ние решихме да го изследваме отново, предполагайки, че той би могъл да е причината за съскането. Тази сутрин получихме резултатите от лабораторните изследвания и тестове на пожарогасителя в кабината. Доказано е, че единият му край е бил подложен на изключително висока температура. Възможно е, дори е много вероятно, самият детонатор да е бил част от пожарогасителя. Навярно е бил поставен в клапана за високо налягане. Има и още доказателства за наличието на бял фосфор, който пак издава присъствието на минидетонатора, за който спомена мистър Мийчъм. Предположенията ми са, че минидетонаторът не само е предизвикал пожара, но е стопил клапана и е изпуснал газа, който се е съдържал в него. Изследванията на самия пожарогасител показаха, че той не е бил пълен с пожарогасящи химикали, а с изключително висококонцентриран въглероден окис. Потенциално смъртоносна концентрация.

Дагит посочи към д-р Бен-Дейвид, който каза:

— Чистият въглероден окис, изпуснат в непосредствена близост, напълно потвърждава нашите резултати и по-пълно очертава причината за смъртта.

Сетне той посочи към Чаз Мийчъм, който рече:

— А наличието на бял фосфор обяснява защо не открихме следи от експлозиви. Той просто не е използвал взривни вещества. Всичкото, което този тип е искал, е да се стопи детонаторът му. Така изгаря и малките улики, които биха останали, и оставя газът да свърши другото.

Устата на Мъмфорд зееше отворена. Дагит си помисли, че ако опиташе, можеше да пусне някой кламер в нея.

Когато се съвзе, Мъмфорд каза:

— Да речем, че ви вярвам. Да речем, че шейсет и четири е бил саботиран; да отидем дори дотам да предположим, че е бил свален от един от бернаровите детонатори. А това означава „Der Grund“ и доста вероятно — Антъни Корт. Да речем, че ме убедихте във всичко това, окей? — Той замълча и погледна замислен към тавана. — Но защо да се главоболи с толкова усложнен механизъм? Ако целта му е била да свали един самолет, защо, по дяволите, се е главоболил с всичко това?

Последвалата тишина бе тъй пълна, че Дагит можеше да чуе затрудненото дишане на Бен-Дейвид.

— Къде, по дяволите, е смисълът? — попита Мъмфорд.

В края на краища остана само истината, тази, която той знаеше. Затова Дагит каза внимателно:

— Корт не е искал ние да разберем, че катастрофата е в резултат на саботаж. Искал е тя да изглежда като нещастен случай. Защо? Мисля, че защото той възнамерява да я повтори — да свали друг 959, тук, във Вашингтон. Затова Бернар е направил два идентични детонатора и затова е доставил втория тук.

— Ние не знаем това! — възрази Мъмфорд. Държеше много на точността.

Дагит продължи натиска си.

— Каквото и да е планирал Корт, то е свързано с онези опити, които Уорд е направил на симулатора в „Дънинг“. Като свържем всички факти заедно, пак не можем да намерим обяснение защо му е бил необходим симулаторът. Защо е повтарял същите опити — само с малки изменения — половин дузина пъти?

— И имаш ли отговор? — попита Мъмфорд.

— Не, сър. Още не. Но след всичко, казано дотук, мисля, че се приближаваме. Мисля, че вече е време да разберем.

Дагит зачака, а Мъмфорд нетърпеливо огледа хората в стаята. По всички лица се четеше смесица от объркване и очакване. Мъмфорд бе близо до избухването. Най-сетне той погледна отново Дагит.

— Ами, не стой тук. Захващай се за работа!