Твърдо падане

38

— Носиш ли ги? — попита Дагит Лин преди още тя да е влязла вътре в къщата.

— Да, но… — отвърна тя, ала той веднага я прекъсна.

— Остави ги там. Говоря по телефона. Ще се върна веднага. — Той се върна при телефона и каза бързо: — Извинете за прекъсването. Да. Механиците, точно така. — Той я погледна. Тя го гледаше втренчено, учудена от енергичността му. Той й посочи да остави книжата, които бе донесла върху кухненската маса. — Ако някой не се яви на работа тази сутрин… Знам това… Важно е… Да… Ще ви дам два номера. Ако не отговоря на първия, опитайте с втория. Изключително важно е. Може би става дума за един от вашите самолети… Точно така.

Тя не очакваше да го види толкова оживен. Мислеше си, че ще завари отчаян мъж, навярно запил се, свит в някой ъгъл.

— Не ме допускат да участвам — каза той и тръгна право към нейните книжа, от всеки негов жест струеше енергичност. — Отстраниха ме поради лична заинтересованост. Ако отида на работа, ще ме затворят в някоя стая и ще ме разпитват за стотен път. А днес е денят — каза той разтревожено. — Съвещанието. Няма време за такива глупости.

— Мисля, че не схващам — призна си тя и пусна чантичката си.

— От доста време го обмислям — обясни той и прекара пръсти през косата си. За трети път, откакто бе дошла, той погледна часовника си. Нервността му се предаде и върху нея и тя самата се почувства нетърпелива и загрижена. — Виж това. — Той шляпна върху масата бележката, която Корт му бе оставил в деня на отвличането на Дънкан.

— Какво да видя? — попита тя, без да ще, защото не видя нищо.

— Написана е в моя бележник. — Той посочи малкото късче хартия. — Ето името ми отгоре. Дънкан ми го бе подарил миналата Коледа.

— Пак не схващам.

— Аз държа бележника в куфарчето си.

— Е, и?

— Значи Корт се е прецакал.

— Кам…

— Корт поиска от мен да му дам списъците на маршрутите. На срещата в станцията на метрото — той искаше списъците.

— Да… И какво?

— Бележникът бе в куфарчето. Той го е извадил от куфарчето. Значи вече е бил видял списъците. Схващаш ли?

— Не.

— Ако вече е бил видял списъците, тогава защо ще иска да му ги давам? — Той изчака само секунда, преди да си отговори сам. Никога не бе го виждала такъв, плашеше я. — Защото се е нуждаел от това аз да повярвам, че той ще се съгласи на среща на четири очи. Всичко това е двойна игра. Да надхитриш другия — да проникнеш в начина му на мислене. Схващаш ли?

— Тогава защо е искал списъците? Не, не схващам.

— Защото му е трябвал свидетел. Това няма нищо общо със списъците. Той е искал аз — шефът на разследването — да присъствам на смъртта му. Но е написал шибаната си бележка не където трябва, а в този бележник и това ще му струва главата.

— Той е жив? — Тя се хвана за ръба на масата, за да възвърне равновесието си.

— Жив е и още как.

Той разпръсна купчинката свои документи и запрелиства онези, които тя му бе донесла. Извади картата на пистите на LAX.

— Мащабът е много малък, не можем дори да видим парка Холивуд, но можеш да ми повярваш.

Той разрови книжата, намери линийка, измери скалата за милите, сетне измери разстоянието по картата. Посочи й да му подаде солта и пипера.

— Паркът Холивуд е тук — каза той и постави солницата.

— Изобщо не схващам накъде биеш.

Той се наведе напред и отново тръшна солницата на масата. Тя подскочи.

— Ето тук се разби шейсет и четири. Ето тук. Точно тук. — Той взе линията и измери разстоянието. — Виж размерите на парка Холивуд — огромен е. Барнс ми го обясни — рече той и още повече я обърка. — Барнс ми каза, че „полетите“ на симулатора в „Дънинг“ и катастрофата на шейсет и четири са на практика изпълнение на един и същ полет. Истинският самолет и този на симулатора са прелетели еднакви разстояния; и в двата случая са паднали на едно и също място. Ако сложиш симулирания полет на истинска карта, самолетът ще падне в парка Холивуд. Той ми го каза — рече Дагит, — но влезе през едното ми ухо и излезе през другото.

— Плашиш ме.

— Добре — рече той и кимна енергично. — Истината е плашеща, нали така? „Физика“, каза Барнс. Но аз не го слушах. Физика! Премахваш управлението на пилотите и самолетът пада. Всъщност всички пилоти на самолетите 959 са обучени от Уорд — значи, че изпълняват тези първи минути от полета по един и същи начин, Корт е можел напълно да разчита на това. И той още разчита на това.

Тя усети как очите й се зачервяват и я засърбяват и разбра, че бе готова да заплаче. Пристъпи към него, искаше да го утеши, да му даде малко спокойствие. Той я хвана за раменете, спря я и я погледна в очите.

Сетне направи крачка назад, вдигна пръст и се върна към картата, която тя бе донесла.

— Постарай се да следиш мисълта ми.

Той започна да разхвърля книжата навсякъде и с тези си действия засили още впечатлението за полудяване. Големи бели листи падаха като снежинки на пода и покриваха килима. Чак тогава тя забеляза инвалидния стол, сгънат и подпрян на стената. Вече нищо не можеше да спре сълзите й. Тя ги остави да се стичат и продължи да гледа как любимият й мъж бе на път да полудее.

— Въпросът — каза той, малко поуспокоен — е коя е целта. И кое летище ще използва — Дълес или Националното? Самолетът трябва да излети от едно от двете, нали така? И тъкмо затова — добави той — трябваше да ми донесеш тези неща.

Той се обърна, за да се увери, че тя го следва, но като я видя, бавно положи картата на масата — досущ като комик, който изведнъж е разбрал, че повече не е смешен.

— Не се отказвай, моля те. Не го прави.

— Всичко свърши.

— Не е свършило.

— Корт е мъртъв, Кам. Ще открият Дънкан. Трябва да повярваш, че ще го открият.

— Ако не внимаваш, никога няма да успееш да убедиш другите.

— Не прави това! — извика тя, кръстоса ръце, за да прогони хладината, която я бе обзела, и се отдръпна назад.

— Не съм се смахнал, по дяволите! Пресметнал съм го. Господи! — рече той и удари тъй силно по масата, че счупи едното й крило и книжата се изсипаха на пода и покриха краката му. Той погледа как листите се спускат и лицето му се изпълни с тъга. — Не ми ли вярваш? Но бележката не е всичко.

Той клекна на пода и разрови купчината хартии, докато намери онази, която търсеше.

— Глория, да я благослови Бог, ми донесе първоначалните доклади, включително и онзи от болницата, където са откарали онова, което е останало от него — който и да е той.

Опита се да изправи отново счупеното крило на масата, но като не успя, отиде до другия й край.

— Да бъдеш водещ едно разследване означава да натрупаш в главата си десетки, дори стотици данни. Един отдел знае дадено нещо — съобщава ти го; друг открива друго — пише ти докладна. Но само ти разполагаш с всичката информация.

— Какво искаше да кажеш с това „Да убедиш другите“?

— Видя ли? Вече внимаваш. Това е добре.

Тя пристъпи към него, все още изплашена, макар че той се бе поуспокоил, и усети как я привлича.

— Сигурно щяха да забележат това. Може би днес. Утре. Следващата седмица. Навярно — следващата седмица, защото не обичат докладите от други места. Ние обичаме сами да си произвеждаме докладите. Ако е от ФБР, имаме му доверие. Ако ли не… По-скоро ще предпочетем да изчакаме, докато излезе нашият доклад. Бас хващаш ли? Никой не е прочел този доклад внимателно. Но дори и да бяха го прочели, щяха да помислят, че е станала грешка. Защо? Защото въпреки цялото ни мрънкане и вайкане за доказателства, ние ще се доверим повече на агента, отколкото на всичките доказателства, взети заедно. А водещият агент? Никой няма и да ме попита какво видях там долу. Ако съзрат нещо сбъркано в даден доклад, ще наредят да се направи нов. Ако пак се окаже сбъркан, може да наредят да се преработи отново. Ако щеш вярвай, точно така работим.

— И какво си открил?

— Ще ти кажа и още нещо: като повтаряш една и съща история достатъчно пъти, най-накрая почваш да се замисляш наистина внимателно в нея, а на мен тя просто не ми се хареса. Един тип като Корт стреля два пъти от упор по мен и не улучва. Корт? В никой случай. Не и от такова разстояние. Тогава, защо не улучва? Защото му трябвам за свидетел.

— И какво си открил? — извика тя и раздруса листа, който той й бе подал.

— Алкохол в кръвта. В болницата не са направили кръвна проба, но като я направят, и тя няма да съвпадне. Но тогава ще е късно. Тоя тип, който бе прегазен от влака, е бил къркан до козирката. Две цяло и една десета съдържание на алкохол в кръвта. Къркан до смърт. Кьор кандил. А можеш да бъдеш сигурна, че този Антъни Корт, когото аз гонех в онзи тунел, бе трезв като краставица.

Тя прегледа доклада от болницата и очите й се спряха върху мъничкото квадратче: там бе записано 2,1. Сега вече тя повярва, макар да не й се искаше. Той пак се върна при картите, разхвърляйки отново нещата.

— Окей… окей. Нека сега погледнем тук. Мащабът е различен. По дяволите… По дяволите…

Той прегледа картата на пистите на LAX и на Дълес и надраска някакви сметки направо върху дървото на масата. Сетне грабна линийката и молива и начерта една линия на петнайсет сантиметра от края на пистата, свери числата, спря, измери ъглите с транспортира на Дънкан и начерта нова линия. Пръстите му зашариха по картата зад тази линия. Тя усети разочарованието му. Той се наведе по-ниско да разчете картата.

— Тук няма нищо. Нищо. Предградия. Нищо друго, освен предградия. Не може да бъде.

— Къде няма нищо? — изписка тя, объркана напълно.

Кам хвърли картата на „Дълес“ на пода и разви картата на Националното летище, която тя му бе донесла, и обясни нетърпеливо:

— Целта не е самолетът. Искам да кажа, че е, но не е. Не е истинската цел. Целта е на земята. Самолетът е бомба. Той ще свали самолет, за който знае точно къде ще падне.

Тя погледна през рамото му: той направи още изчисления и започна отново да чертае линии — този път от писта на Националното летище.

— Кой би повярвал, а? И той разчита тъкмо на това.

Начертаният курс свършваше в езерото в парка Западен Потомак, близо до паметника на Джеферсън. Той провери отново сметките си.

— Не излиза — рече той. — Не е възможно. Сигурен съм, че съм прав. Знам, че доказателството е вярно.

Тя се наведе над него. Той се отдръпна, очите му се бяха изцъклили.

— По-често се използва писта трийсет и шест — показа му тя. Той не помръдна. — Зависи от вятъра.

Тя взе от него линията и изчерта курса, който той бе прокарал от писта седем. Измери ъгъла на новия маршрут и сложи линията там, където самолетът би трябвало да падне. Моливът спря, преди да е стигнал до точката, преди тя да е свършила работата си, защото вдигна изненадана глава. Кам също се бе вторачил в молива и точката, която той не бе сложил. Той изглеждаше тъй ужасен, както тя се чувстваше. Върхът на молива падна върху Пентагона.

— Съвещанието — каза Дагит с пресилен шепот, който издаде страха му. — Трябва да е там, където ще се състои съвещанието!

Телефонът иззвъня. Той се обърна и се вторачи в него.

— Той ще свали самолета върху Пентагона.

— Кам? — рече тя. — Телефонът.

Той бе като истукан.

— Боже мой! Той ще ги избие всичките.

Тя отиде до телефона и се обади.

— Един момент, моля — рече тя и му подаде слушалката. — „Куиклинк Куриер“ или нещо подобно.

— Дагит на телефона — рече той. Известно време само слуша, потърси писалка, намери я и попита: — Този Буут, опитахте ли се да му се обадите?… Не отговаря?… Бихте ли ми дали домашния му адрес, моля? — Той си записа адреса в Александрия. — Нали имате „Дънинг 959“ — заяви той натъртено. — Медуим съм — рече той, очевидно отговаряше на онзи мъж. — Задръжте го на земята… Какво искате да кажете с това „лично“. — Той погледна часовника си. — Няма време за това. Задръжте проклетия самолет… Казвам ви, аз съм от ФБР! Не… Не… Не можете да ми позвъните във ФБР. Не съм там, а вкъщи… Окей… Окей… Тръгвам. След колко време излита този самолет? Колко? По дяволите! По-добре го спрете, мистър, или ще си имате работа… По дяволите! — Той тръшна слушалката. На Лин каза: — Този тип ми затвори телефона. Искаше да ми позвъни в службата, за да се убеди, че съществувам. Мисли си, че съм някой шегаджия.

— Имат ли 959?

— Излита след половин час. — Той посочи към масата. — Отнеси всичко това в Бъзърд Пойнт. На Пулман. На Мъмфорд, ако успееш да го хванеш. Кажи му, че знаеш, че съвещанието е в Пентагона. Това може да свърши работа. Обясни им колкото е възможно по-добре, но каквото и да правиш, намери някой, който да задържи този самолет.

Тя погледна часовника си.

— Ти ще стигнеш преди мен.

— Давай бързо. — Той отвори входната врата. — И виж някой да провери адреса на този Дейвид Буут. Корт действа по същия начин като в Л. А. Кажи им, че Л. А. е било само репетиция. Истинското представление ще е тук. Кажи им, че ще ми трябва подкрепление.

Той каза и още нещо, но тя не го чу. Все още й викаше нещо, когато комбито му прегази пощенската кутия, втурна се напред със свирещи гуми и изчезна по тихата уличка.