Киселинният дъжд продължи да вали обилно и непрестанно; замърсяваше всичко, целия град.
Господин Куинлан се намираше в купола на параклиса „Свети Павел“ и оттам видя как стълбът светлина почна да гасне и от тъмните облаци се разнесе тътен. Чуваха се сирени. Виждаха се тръгналите към лагера полицейски коли. Хората-полицаи скоро щяха да стигнат там. Господин Куинлан се надяваше Фет и останалите да успеят да напуснат лагера навреме.
Извади книгата от малка ниша в основата на купола. Намести се дълбоко в нишата, далеч от дъжда и дневната светлина. Настани се удобно в тясното скривалище от гранит. Имаше тетрадка с вписани бележки и наблюдения. В безопасното и сухо място господин Куинлан внимателно отвори книгата.
И започна да чете отново.