Сервизният гараж в университета „Колумбия"

Когато слънцето се провидя зад пепеливите облаци - което минаваше за дневна светлина - градът стана призрачно тих. Вам­пирите прекратиха заниманията си, а по улиците и сградите се появиха отблясъците от включените телевизори. Повторения и дъжд. Това беше нормалното. Киселинен черен дъжд падаше от изтерзаното небе на тлъсти и мазни капки. Екосистемата рабо­теше в цикъл „допълнително плакнене“ но мръсната вода не мо­жеше да почисти нищо. Щяха да са необходими десетилетия да се самопочисти, ако това изобщо бе възможно. Засега светлината над града сякаш идеше от слънце, което така и не може да изгрее докрай над хоризонта.

Гюс чакаше пред отворената врата на сервизния гараж. Крийм се държеше като съюзник, когато това му беше угодно, а и открай време си беше смахнато копеле. В съобщението му се казваше, че идва сам, което не беше особено смислено, и Гюс не повярва. Той беше взел някои допълнителни предпазни мерки. Например лъс­кавия Глок, пъхнат отзад в колана на панталона му; беше задигнал пистолета от една наркоманска бърлога в бъркотията през първи­те дни. Второ, определи срещата тук, без да подсказва на Крийм, че подземното му скривалище е наблизо.

Крийм пристигна с жълт Хъмър. Като не се брои яркият цвят, тъкмо подобен грубиянски подход очакваше Гюс от него - да кара прословута с високия разход машина във времена, когато горивото е оскъдно. Но все едно, Крийм си беше такъв. А беше хубаво човек да има предсказуеми противници.

Крийм имаше нужда от такава голяма кола, за да натика телеса­та си зад волана. Въпреки всички лишения, той почти беше запа­зил габаритите си, само дето сега по него нямаше и грам излишна тлъстина. Някак се прехранваше. Поддържаше се. Това подсказа на Гюс, че нападенията на Сапфирите над вампирската система са успешни.

Сега обаче нямаше други Сапфири с него. Поне Гюс не видя.

Крийм вкара Хъмъра в гаража, далеко от дъжда. Угаси двигате­ля и се измъкна иззад волана. От устата му като захапано стръкче или сламка стърчеше надъвкано парче пастърма. Сребърните му зъби проблеснаха в усмивка.

- Здрасти, Мекс.

- Успя значи.

Крийм заразмахва късите си ръце.

- Твоят остров тука съвсем се е сговнил.

- Шибаният хазяин е страшна гад - съгласи се Гюс.

- Кръвопиец, а?

Като привършиха със светския разговор, последва обикнове­но ръкостискане, без гангстерски тарикатлъци. Двамата не сваля­ха очи един от друг.

- Соло ли движиш? - полюбопитства Гюс.

- Само този път - отвърна Крийм и попривдигна панталоните си. - Трябва да се държат под око работите в Джърси. Не допус­кам да си сам.

- Никога.

Крийм взе да се озърта и да кима, а като не видя никого, рече:

- Крият се. Аз съм точен.

- А пък аз съм внимателен.

Крийм го награди с усмивка. После отхапа края на пастърмата.

- Искаш ли малко?

- Добре съм си засега - отказа Гюс. Нека Крийм мисли, че той се храни добре и редовно.

Крийм заджвака пастърмата и уточни:

- Това е кучешка храна. Набарахме един склад с цял неразпечатан товар храни за домашни любимци. Не знам какво има в това тука, но е някаква храна, нали разбираш. Ще направи козината ми лъскава, ще ми почисти зъбите, такива работи. - Крийм излая няколко пъти и се ухили. - Консервите с котешка храна са много трайни. Можеш да си ги носиш насам-натам. Имат вкус на пастет.

- Храната си е храна - вметна Гюс.

- И дишането си е дишане. Я ни виж само. Двама махленски келеши. А още си гепим. Още джиткаме. Всички други, дето си мислеха, че градът е техен, нежните душици, дето нямаха истин­ска гордост, нямаха територия - де ги сега? Живи трупове.

- Немъртви.

- Както казвам аз, Крийм винаги се издига отгоре[18] - пак се разсмя, може би малко пресилено. - Харесва ли ти колицата?

- Как я зареждаш?

- В Джърси имаме още няколко работещи помпи. Скива ли ре­шетката? Като зъбите ми е. Сребърна.

Гюс погледна. Предната броня на Хъмъра наистина беше пос­ребрена.

- А, ето това ми харесва - каза той.

- Второто ми желание са сребърните джанти. Е, не искаш ли да изкараш вече твоите подкрепления тука, та да не си мисля, че ще ме оберат? Дойдох на добра воля.

Гюс свирна и Нора се показа иззад една количка за инструмен­ти с Щайер полуавтомат в ръка. Свали оръжието и спря на безо­пасно разстояние от тридесетина стъпки.

Хоакин влезе през някаква врата със спуснат пистолет. Не мо­жеше да прикрие накуцването си; коляното още го мъчеше.

Крийм разпери ръце и ги приветства на срещата.

- На работа, а? Трябва да прекося скапания мост, преди ония пак да изпълзят навън.

- Покажи и разкажи - отговори Гюс.

Крийм заобиколи колата и отвори багажника. Четири талашитени сандъка от някой „Ю-Хоул“ склад, претъпкани със сребро. Гюс измъкна единия за проверка - пълен беше със свещници, прибори, декоративни урни, даже няколко позацапани кюлчета с печат от монетния двор.

- Всичко е чисто, Мекс. Висока проба. Без медни примеси. На­мира ми се някъде и тестер. Ще ти го дам безплатно.

- Как натрупа всичко това?

- С месеци събирах скрап, като вехтошар някакъв, пазех го. Имаме си метал, колкото ни трябва. Знам, че искаш тоя боклук, за да изтребваш вампирите. Аз лично предпочитам пищовите. - Крийм погледна оръжието на Нора и додаде - Големите пищови.

Гюс поровичка из среброто. Трябваше да претопят предметите, да ги изковат, да направят всичко по силите си. Никой от тях не разбираше от обработка на сребро. Но мечовете, с които раз­полагаха, нямаше да траят вечно.

- Мога да те отърва от всичко това - каза Гюс. - Искаш ли огнева мощ?

- Само това ли продаваш?

Крийм оглеждаше не само оръжието на Нора, а и нея самата.

Гюс отговори:

- Имам батерии, акумулатори, такива работи. Това е горе-долу.

Крийм не откъсваше очи от Нора.

- Гологлава е като ония работници в лагерите.

- Защо говориш за мен, все едно ме няма? - попита Нора.

- Може ли да погледна желязото? - отвърна Крийм със сре­бърна усмивка.

Нора му го даде. Той пое Щайера с алчно изражение и насочи вниманието си към него. Освободи затвора и пълнителя, провери как се зарежда и върна всичко на място. Съгледа една лампа на тавана и се престори, че стреля по нея.

- Още такива?

- Подобни - уточни Гюс. - Не същите. Но ще ми трябва поне един ден. Държа ги на разни места в града.

- И амуниции. Много. - Крийм се заигра с предпазителя. - Взимам този като аванс.

- Среброто е много по-ефикасно - каза Нора.

Крийм й се усмихна сладострастно и в същото време снизхо­дително.

- Не съм стигнал дотук с ефикасност, гологлавке. Харесва ми да вдигам шум, когато изтребвам кръвопийците. Това му е забавното.

Протегна се към рамото й и Нора отблъсна ръката му. Това само го разсмя.

Тя се обърна към Гюс и каза:

- Разкарай тоя натъпкан с кучешка храна мърляч оттук.

- Още не - отговори Гюс и попита колумбиеца - С детонатора какво става?

Крийм отвори предната врата на Хамъра, положи оръжието напряко на седалката, затвори вратата и чак тогава каза:

- Какво да става?

- Не ме мотай. Можеш ли да ми свършиш тая работа?

Крийм се престори, че преценява.

- Може и да мога. Имам един канал. Но трябва да знам повече за тоя боклук, дето опитваш да взривиш. Живея от другата страна на реката, нали се сещаш.

- Не ти трябва да знаеш нищо. Само кажи цената.

- Армейски детонатор? Хвърлил съм око на едно място в се­верната част на Джърси. Военно съоръжение. Повече от това сега няма да ти кажа. Но трябва да ми обясниш всичко.

Гюс се обърна към Нора - не за да получи потвърждение, а за да се начумери, задето е поставен в такова положение.

- Съвсем просто. Ядрена бомба.

- Откъде я взе?

- Ей тука, от магазина на ъгъла. Срещу цяла книжка с купони.

Крийм погледна Нора за всеки случай.

- Колко е голяма?

- Достатъчно да нанесе поражение на половин миля. %арна вълна, събаряне, каквото си искаш.

Крийм видимо се наслаждаваше.

- Ама ти пробутаха базовия модел, без модификации.

- Да. Трябва ни детонатор.

- Абе, не знам за колко тъп ме имаш, обаче нямам навика да въоръжавам съседа си с ядрена бомба, без да наложа няколко ши­бани основни правила.

- Нима? Например?

- Просто не искам да ми преебаваш печалбата.

- Ще рече?

- Аз на тебе, ти на мене. Така, първо, искам гаранции, че това нещо ще гръмне минимум на няколко мили от мене. Значи, не в Джърси, не и в Манхатън.

- Ще те предупредим.

- Не е достатъчно. Щото си мисля, че знам за какво ви е това лошо момче. На тоя свят има само едно нещо, дето си струва да гърмиш. А отиде ли си Господаря, ще ни падне доста имотец. И това е цената ми.

- Имот? - учуди се Гюс.

- Този град. Получавам Манхатън веднага, щом всичко свър­ши. Или това, или нищо, Мекс.

Гюс му стисна ръката.

- Дали мога да Ви предложа един мост, господине?

Загрузка...