Вечната нощ

Университетът „Колумбия"

Еф и Нора се върнаха в празния университетски кампус малко след като небето просветна и след като се увериха, че не ги сле­дят. Еф предположи, че господин Куинлан се намира някъде из подземията и работи с книгата. Упъти се нататък и точно тогава Гюс ги пресрещна - по-точно, пресрещна Нора, докато Еф още беше с нея.

- Взехте ли лекарството? - попита Гюс.

Нора му посочи торбата с плячката.

- Хоакин.

Нора се сепна при мисълта, че може да са били нападнати от вампири, и попита:

- Какво му е?

- Трябва да го видиш. Зле е.

Двамата последваха Гюс в една учебна зала, където Хоакин ле­жеше с навит крачол на някакво бюро. На коляното му имаше две подутини и цялото беше видимо отекло. Гангастерът изпитваше силни болки. Гюс се изправи от другата страна на бюрото и зача­ка отговори.

- Откога си така? - попита Нора.

С болезнена гримаса на потното лице Хоакин отвърна:

- Не знам. От някое време.

- Ще пипна тук.

Хоакин се стегна. Нора заопипва подутините. Видя малка ра- ничка под капачката на коляното, не по дълга от инч, извита, с по­жълтели корички по краищата.

- Кога се поряза тук?

- Не знам. Май се праснах някъде, докато бяхме в лагера. Мно­го по-късно го забелязах.

- Излизаш сам от време на време - намеси се Еф. - Да си напа­дал болници или нещо подобно?

- Ух... Май да. „Свети Лука“ със сигурност.

Еф погледна Нора. Мълчанието им скриваше сериозността на инфекцията.

- Пеницилин? - попита Нора.

- Може. Хайде да го обмислим - отговори Еф, а на Хоакин рече:

- Ти си лежи. Ей сега се връщаме.

- Чакай, докторе. Това не звучи добре.

- Очевидно това е някаква инфекция. В болница би било дре­болия да се излекува. Проблемът е, че вече няма болници. Болни­те хора просто ги убиват. Затова трябва да обсъдим как да трети­раме възпалението.

Хоакин кимна, без да е убеден, и пак полегна на бюрото. Без да каже и дума, Гюс последва Еф и Нора във фоайето. Като се обръ­щаше най-вече към Нора, каза:

- Не ме мотайте.

Нора поклати глава и обясни:

- Бактерия. Мултирезистентна. Той може и да се е порязал в лагера, но това е нещо, което е пипнал в някое медицинско заве­дение. Гадинката може да живее дълго време върху инструменти и всякакви повърхности. Лоша е.

- Добре. От какво имате нужда? - попита Гюс.

- От нещо, което вече не можем да намерим. Тъкмо това тър­сехме сега навън - ванкомицин[19].

Ванкомицинът се харчеше много в последните дни преди Па­дението. Объркани медицински специалисти, професионалисти, които би трябвало да имат повече ум в главите и да не подхран­ват паниката, излизаха по телевизията и предлагаха ванкомицина като „последна възможност“ в лечението на все още неидентифи­цираната зараза, която се разпространяваше из страната с неве­роятна скорост.

- А даже и да успеем да намерим - продължи Нора, - ще е не­обходим много жесток курс на лечение с антибиотика и с дру­ги лекарства, за да отървем Хоакин от тази инфекция. Не е като ужилване от вампир, но е почти същото като време, което му ос­тава да живее.

Еф допълни:

- Дори и да успеем интравенозно да му влеем някакви течно­сти, няма да му помогнем, а само ще поотложим неизбежното.

Гюс го изгледа, като че се канеше да го нападне.

- Трябва да има някакъв друг начин. Вие, хора, сте доктори...

- Сега в медицинско отношение сме почти като в Среднове­ковието - отвърна Нора. - Не се произвеждат лекарства и всич­ки болести, за които вярвахме, че са победени, се завърнаха и ни погубват без време. Може да се поразровим, да намерим нещо, което да го пооблекчи...

Тя погледна Еф. Гюс също. Еф вече не го беше грижа; свали раницата си, отвори ципа на кесийката - където беше спастрил викодина - и измъкна пакетче, натъпкано с таблетки. Десетки таблетки, хапове във всякакви цветове, форми и размери. Подбра два лорцета с малък грамаж, няколко перкодана и четири двуми- лиграмови дилаудида.

- Започни с лорцета и остави дилаудида накрая - рече той. По­даде кесийката на Нора с думите - Вземи ги всичките. Приклю­чих с това.

Гюс погледна хапчетата.

- Няма ли да го излекуват?

- Не. Просто ще овладеят болката - отвърна Нора.

- Ами какво ще кажете за, нали знаете, ампутация? Да му отре­жем крака? Мога лично да го направя.

- Не е само коляното, Гюс - каза Нора и го докосна по ръката.

- Съжалявам. Сега нещата стоят така, че не можем да направим много.

Гюс замаяно гледаше лекарствата в шепата си, като че държеше парченца от самия Хоакин.

Влезе Фет; раменете му бяха мокри от дъжда. Позабави крач­ка, изумен от странната гледка - Еф, Гюс и Нора стояха заедно и бяха развълнувани от нещо.

- Той е тук - съобщи Фет. - Крийм се върна. В гаража е.

Гюс сви ръката с хапчетата в юмрук.

- Вие отивайте. Оправете се с онова лайно. Ще дойда после.

Върна се при Хоакин, погали потното му чело и му помогна да преглътне лекарствата. Гюс знаеше, че се сбогува с последния човек на света, за когото го беше грижа. Последния човек, когото истински обичаше. Брат му, майка му, най-близките му приятели всички си отидоха. Той вече нямаше нищо.

Фет погледна Нора и попита:

- Всичко наред ли е? Много се забавихте.

- Следяха ни - отговори Нора.

Еф видя как се прегърнаха. Трябваше да се престори, че това няма значение за него.

- Напредна ли господин Куинлан с книгата? - попита той, щом двамата се разделиха.

- Не. Не изглежда добре.

Тръгнаха през приличния на амфитеатър Лоу плаза, покрай едноименната библиотека и нататък към края на кампуса, където се намираше сградата на поддръжката. Жълтият Хамър на Крийм беше в гаража. Окиченият с украшения главатар на Сапфирите от Джърси беше положил ръчището си върху количка, пълна с по­луавтоматичните оръжия, обещани му от Гюс. Ухили се широко като чешърски котарак и сребърните зъби блеснаха в грамадната му уста.

- Мога да направя доста пакости с тия пльокала - каза той и насочи един от пистолетите през отворената врата на гаража. Погледна Фет, Еф и Нора и попита - А де го мексиканчето?

- Ще дойде - отвърна Фет.

Професията на Крийм го задължаваше да е подозрителен и той доста поразсъждава, преди да прецени, че няма нищо нередно.

- Разрешено ли ви е да говорите от негово име? Аз направих на бобоядеца честна оферта.

- Всички сме наясно - рече Фет.

- И?

- Колкото и да струва - отговори Фет. - Първо да видим дето­натора.

- А, да, естествено, разбира се. Можем да го уредим.

- Какво има да уреждаме? - обади се Нора, загледата в грозна- та жълта кола. - Мислех, че си го донесъл.

- Как така? Мамицата му, аз даже не знам как изглежда това нещо. Да не съм МакГайвър? Показвам ви къде да идете. Военен арсенал. Ако там няма, не знам място, където може да има.

Нора и Фет се спогледаха. Ясно беше, че тя не вярва на този Крийм.

- И какво сега? Предлагаш да ни откараш до магазина? Това ли е големият ти принос?

Крийм й се усмихна в отговор.

- Разузнаване и достъп. Това слагам аз на масата.

- Щом още детонаторът не е у тебе... защо тогава си тук?

Крийм размаха незареденото оръжие.

- Дойдох да си взема оръжията и да получа отговор от мексиканчето. И за малко муниции да заредя тия бебчета.

Отвори вратата откъм мястото на шофьора и взе нещо меж­ду двете седалки: карта на Джърси и начертана на ръка по-малка карта, прикачена към нея.

Нора показа картите на Фет и Еф.

- И ни даваш това срещу остров Манхатън. Даже индианците са сключили по-изгодна сделка.

Крийм се развесели.

- Това е карта на арсенала Пикатини. Виж тука, това е в север­ната част на Ню Джърси, значи се пада само на тридесет-четиридесет мили западно оттук. Грамаден военен резерв. Сега го кон­тролират кръвопийците. Обаче аз си имам начин да вляза. Крада от мунициите месеци наред. Почти им ги привърших, та затова ми трябват тези тука - потупа оръжията и взе да ги товари в Хамъра. - През Гражданската война там складирали барут. Преди идването на вампирите, разработваха и произвеждаха оръжия.

Фет вдигна поглед от картата.

- Имат ли детонатори?

- Ако те нямат, значи никой няма. Виждал съм фитили и тайме­ри. Трябва да знаете какъв тип ви е нужен. Тука ли е бомбичката? Не че знам какво търся.

Фет не отговори направо.

- Приблизително три на пет стъпки. Преносима, но не е кол­кото куфарче. Тежка. Като малък кег или кош за боклук.

- Ще намерите нещо, дето работи. Или няма да намерите. Не давам гаранции, освен за това, че мога да ви заведа там. После отнасяте вашата играчка някъде далече и проверявате става ли. Не предлагам никакво връщане на пари. Пичовете са си ваш про­блем, не мой.

- Тоест, предлагаш ни едно нищо - каза Нора.

- Искаш да обикаляш по магазините още няколко години? Моля, заповядай.

- Радвам се, че намираш това за забавно - отвърна Нора.

- Всичко ми е забавно, госпожице. Целият шибан свят е една фабрика за смях. Смея се по цял ден и по цяла нощ. Какво искаш да правя, да седна да цивря ли? Тая история с вампирите е колосална шега и според мене или я разбираш, или не я.

- А ти я разбираш?

- Нека да ти го обясня така, плешива красавице. Целта ми е да се смея последен. Така че вие, ренегати и бунтовници, гръмне­те шибаната си бомба по-далечко от моя остров тука. Издънете да речем Кънектикът или нещо друго някъде на майната си. Но стойте далече от моята територия. Част от сделката.

Сега беше ред на Фет да се усмихне.

- Какво се надяваш да направиш с града, когато го притежа­ваш?

- Изобщо не знам. Кой може да мисли толкова напред? Досега не съм бил собственик. Мястото е горе-долу, ама второ като него няма. Може да го направя на казино. Или ледена пързалка. За вас това няма значение.

Тогава дойде Гюс. Беше натикалръце дълбоко в джобовете си, а лицето му беше напрегнато. Носеше тъмни очила, но при вни­мателно вглеждане - а Нора се вгледа - личеше, че очите му са зачервени.

- Ето го и него - каза Крийм. - Май имаме сделка, Мекс.

- Имаме - кимна Гюс.

- Чакай малко - намеси се Нора. - Той има само тези карти.

Гюс пак кимна; мислите му още бяха другаде.

- Кога можем да го вземем?

- Какво ще кажеш за утре?

- Утре значи. При едно условие - каза Гюс. - Оставаш тук до­вечера. С нас. Ще ни заведеш утре, преди да се развидели.

- Държиш ме под око ли, Мекс?

- Ще те нахраним - уточни Гюс.

Това като че спечели Крийм.

- Съвсем справедливо. Запомни, че обичам пържолата ми да е изпечена - Крийм затръшна вратата на колата и додаде - Впро­чем, какъв е великият план?

- Не ти трябва да знаеш - отвърна Гюс.

- Не можете да пипнете копелето - заяви Крийм и огледна всички. - Надявам се, знаете това.

А Гюс каза:

- Можем, ако имаме нещо, което той иска. Нещо, което му трябва. Затова и те държа под око.