Вечната нощ

Нюйоркската обществена библиотека

Още едно завъртане на Земята и отново бяха всички заедно, петимата човеци - Фет, Нора, Гюс, Хоакин и Еф. Господин Куинлан беше дошъл по-рано, под прикритието на мрака. Излязоха от станцията Гранд Сентръл и минаха по Четиридесет и втора улица до Пето авеню. По изключение не валеше, но духаше вятър. Дос- татъчно силен, та да разбута струпаните във входовете боклуци. Опаковки от храна, найлонови торбички и други отпадъци от ми­налото се носеха по улицата като танцуващи из гробище духове.

Петимата се качиха по предното стълбище на основната сгра­да на библиотеката, между двата каменни лъва, Търпение и Твър­дост. Прекрасната постройка приличаше на огромен мавзолей. Минаха през портика и прекосиха Астор хол. Просторната чи­талня беше претърпяла само дребни поражения: в първите дни на безредици след Падението мародерите не се интересуваха особе­но от книги. Огромен полилей беше паднал върху една от масите, но таванът беше толкова висок, че това можеше да е станало и от само себе си. По масите бяха останали отворени книги. Върху покрития с плочи под се валяха раници и опосканото им съдър­жание. Столовете бяха прекатурени и някои лампи бяха счупени. Тихата празнота на огромната обществена сграда навяваше хлад.

Сводестите прозорци високо на стените пропускаха оскъд- ната светлина. Вампирският мирис на амоняк, който беше така всепроникващ, че Еф вече не го и забелязваше на други места, тук му направи впечатление. Подсказа му, че натрупаното от цивили­зацията познание и изкуство може най-небрежно да бъде покри­то с нечистотиите на една безчинстваща природна сила.

- Налагали се да слизаме? - попита Гюс. - Ами тези книги тук?

Лавиците по двете стени вървяха на две нива по дължината на залата - под и над пътеките с перила. Бяха претъпкани с разно­цветни гръбчета на книги.

- Трябва да подменим истинската Occido Lumen с друга някоя украсена стара книга - обясни Фет. - Трябва да продадем това нещо, не помниш ли? Идвал съм тук много пъти. Старата хартия привлича плъховете и мишките. Старите книги се пазят долу.

Отправиха се към стълбите, запалиха фенерчетата и приготви­ха уредите за нощно виждане. Основната сграда на обществена­та библиотека беше построена на мястото на водохранилището Кротън, изкуствено езеро, което снабдявало острова с вода, но било изоставено в началото на двадесети век. Под нивото на ули­цата имаше седем етажа, а в по-ново време откъм западната стра­на на библиотеката, под съседния Брайънт парк, бяха добавени още книгохранилища.

Фет поведе останалите в тъмнината. На третия етаж под земя­та ги очакваше господин Куинлан. Фенерчето на Гюс освети за миг лицето на Родения, почти фосфоресциращо бяло, и бляскави­те му червени очи. Двамата с Гюс си казаха нещо.

Гюс измъкна меча си.

- Кръвопийците са тук. Трябва малко да поразчистим.

- Ако усетят Еф - рече Нора, - ще докладват на Господаря и така ще останем като в капан под земята.

Гласът на господин Куинлан навлезе в умовете им.

- Двамата с доктор Гудуедър ще изчакаме вътре. Мога да от­клоня всички опити за телепатично проникване.

- Добре - отговори Нора и приготви своята ултравиолетова лампа.

Гюс вече слизаше на долния етаж с меч в ръка, а Хоакин куцу- каше подире му.

- Хайде да се позабавляваме.

Нора и Фет тръгнаха след тях. Господин Куинлан бутна най- близката врата и влезе в третия подземен етаж. Еф неохотно го последва. Вътре имаше големи шкафове за старите периодични издания и прибрани в тенекиени кутии отдавна забравени зву­козаписи. Господин Куинлан отвори една аудиокабинка и Еф се принуди също да влезе.

Господин Куинлан затвори звуконепроницаемата врата. Еф свали от главата си уреда за нощно виждане и се подпря на една маса. Двамата с Родения потънаха в мрак и тишина. Еф се притес­няваше, че той може да прочете мислите му и затова създаде мал­ко бял шум в ума си, като усърдно си представяше и назоваваше предметите около тях.

Не искаше ловецът да усети, че той е потенциален предател. Еф вървеше по тънка линия, играеше една и съща игра с двете страни. Казваше на всяка, че работи подмолно против другата. В крайна сметка беше напълно верен единствено на Зак. Еднакво страдаше и от мисълта да предаде приятелите си, и от представа­та как ще живее вечно в изпълнения с ужас свят.

- Някога аз имах семейство.

Гласът на Родения стресна Еф, но той бързо се окопити.

- Господаря ги превърна и за мен остана единствено да ги убия. Ето още нещо общо помежду ни.

Еф кимна.

- Но той е имал причина да те преследва. Връзка. А аз нямам общо минало с Господаря. Никакво. Попаднах на пътя му съвър­шено случайно заради работата ми като епидемиолог.

- Причина има. Просто ние не я знаем.

Еф беше посветил часове на същата тази мисъл.

- Страхът ми е, че това има някаква връзка с моя син Зак.

Родения помълча.

- Би трябвало да сте наясно с една прилика между мен и Вашия син. Аз бях превърнат в утробата на майка ми. И по този начин Господаря стана мой втори баща, измести истинския ми човешки родител. Като покварява ума на Вашия син, когато той се форми­ра като личност, Господаря иска да измести Вас и Вашето влияние върху съзряването на сина Ви.

- Искаш да кажеш, че това е модел при Господаря.

Вместо да се обезсърчи, Еф намери причина да се ободри и рече:

- Значи има надежда. Ти се обърна против Господаря. Отхвър­ли го. А върху тебе той е имал много по-голямо влияние. - Еф се отдели от масата и се поизправи, въодушевен от тази теория. - Може би и Зак ще го направи. Ако успея да се добера до него на­време, както Древните са се добрали до тебе. Може би не е прека­лено късно. Той е добро дете, знам това...

- Докато си остава непревърнат биологически, има шанс.

- Трябва да го махна от Господаря. Или, по-точно, да махна Господаря от него. Наистина ли можем да го унищожим? Искам да кажа, щом Бог не успя преди толкова време.

- Бог успя. Озриил беше унищожен. Не той, а кръвта се надигна.

- Значи в известен смисъл ние трябва да поправим грешката на Бог.

- Бог не греши. Накрая всички реки се вливат в морето...

- Не греши. Мислиш, че онзи огнен знак в небето се появи с определена цел. За мен ли беше изпратен?

- За Вас и за мен. За да знам, че трябва да Ви защитавам. Да Ви предпазвам от поквара. Всички части си застават по места­та. Прахът е събран. Фет разполага с оръжието. Огън падна от небето. Знаци и поличби - същинският език на Бога. Всичко ще се развива в зависимост от силата на нашия съюз.

Отново последва пауза, която Еф не можа да разтълкува. Дали Родения вече не беше влязъл в ума му? Дали не го беше смекчил с този разговор, за да узнае истинските му намерения?

- Господин Фет и госпожица Мартинес са прочистили шестия етаж. Господата Елисалде и Сото все още действат на петия.

- Искам да сляза на шестия - каза Еф.

Слязоха по стълбите, минавайки край една подозрителна лок­ва бяла вампирска кръв. До вратата на петия етаж Еф чу как Гюс ругае енергично, едва ли не с радост.

В началото на шестия етаж се намираше залата с картите. Еф отвори една тежка стъклена врата и влезе в дълго помещение, къ­дето навремето въздухът е бил внимателно контролиран. По сте­ните имаше множество панели с термостати, барометри и други уреди за контрол на влажността. По тавана имаше отдушници, чиито панделки сега висяха неподвижно.

Рафтовете бяха дълги. Сега се намираха някъде дълбоко под парка Брайънт. Господин Куинлан поизостана, а Еф продължи тихо напред. Ослушваше се за Фет и Нора; не искаше да ги изне­нада или да бъде на свой ред изненадан от тях. Чу гласове малко по-нататък и мина през проход между рафтовете.

Нора и Фет работеха на светлината на фенерче и това позволи на Еф да свали уреда за нощно виждане. Приближи се и ги видя. Стояха пред една остъклена маса, с гръб към него. Над тази маса имаше шкаф, в който като че ли се съхраняваха най-ценните при­добивки на библиотеката.

Фет насили ключалките и свали останалите книги пред себе си. Съсредоточи се върху една от тях - Гутенберговата Библия. Тя беше най-подходяща за размяната. Посребряването на ръбчетата на страниците и прикачването на илюстровани страници от дру­гите книги нямаше да е трудно. Съсипването на литературните съкровища беше ниска цена за това да бъде унищожен Господаря и неговото племе.

- Тази Гутенбергова Библия - подхвана Фет. - Съществували са по-малко от петдесет такива книги... А днес? Тази може би е последната. - Разгледа я по-подробно, повъртя я оттук-оттам. - Непълно копие. Отпечатано на хартия, а не на пергамент. Не е с оригиналната корица.

Нора го изгледа.

- Научил си много за старинните книги.

Фет неволно се изчерви заради комплимента. Обърна се и се пресегна за ламинираното картонче с информацията, за да й по­каже, че го е прочел сега. Тя леко го плясна по ръката.

- Ще я взема заедно с няколко от другите, за да подготвя фалшификата.

Фет свали още илюстровани книги и внимателно ги нареди в раницата си.

- Почакай! Кървиш...

Наистина. Фет кървеше обилно. Нора разкопча ризата му и отвори шишенце кислородна вода от комплекта за първа помощ.

Изля го върху окървавената дреха. Кръвта шупна и засъска. Това щеше да премахне издайническата миризма.

- Трябва да си починеш. Нареждам ти това в качеството си на твой лекар.

- Мой лекар значи. Това ли си ти за мен?

- Да - отговори Нора с усмивка. - Трябва да ти донеса антиби­отици. С Еф можем да намерим. Ти се върни с Куинлан...

Деликатно проми раната на Фет и отново сипа кислородна вода. Тя се стече по яките му космати гърди.

- Искаш да стана блондин, така ли? - пошегува се Фет. Колко­то и безвкусна да беше шегата, Нора се засмя, за да награди до­брите му намерения.

Василий смъкна шапката й.

- Ей, върни ми я! - каза Нора и почна да се бори със здравата му ръка. Той върна шапката и подмами Нора в прегръдките си.

- Продължаваш да кървиш.

Фет я погали по главата.

- Толкова съм щастлив, че отново си при мен...

И после за пръв път й призна, по своя си начин, какво изпитва към нея:

- Не знам къде щях да съм сега без тебе.

При други обстоятелства това признание щеше да звучи неяс­но и недостатъчно. Нора щеше да чака за още нещо. Обаче сега - тук и сега - това стигаше. Тя нежно го целуна по устните и се ос­тави в могъщите му ръце. Фет я обгърна и я притисна към гърдите си. Двамата усетиха как страхът се изпарява и времето застива. Те бяха тук и сега. Всъщност имаха усещането, че винаги е било така. Не помнеха болката и загубите.

Докато стояха прегърнати, лъчът от фенерчето на Нора се плъзна по книжните рафтове и за миг освети скрития там Еф, пре­ди той да се оттегли.