Вечната нощ

Удсайд

Някогашната Кели Гудуедър пристигна пред бившия си дом на улица „Келтън“ само няколко минути след тръгването на Еф. Тя следеше човека - нейния Близък - откак усети пулсира­нето на кръвта му преди петнадесетина часа. Но когато небето изсветля през меридиема - онези два или три часа на приглушена, ала все пак опасна слънчева светлина, която проникваше през плътната облачна покривка при всяко завъртане на планетата - й се наложи да се оттегли под земята и така загуби време. Сега бе близо.

Придружаваха я две от пипалцата с черните очи - това бяха деца, ослепели при слънчевото затъмнение, което съвпадна с идването на Господаря в Ню Йорк. По-късно те бяха превърнати от самия него и сега бяха дарени с по-силни сетива - дребни и бързи, плъпнали по тротоара и върху изоставените автомобили като гладни паяци. Не виждат нищо и усещат всичко.

При нормални обстоятелства вътрешното привличане на Близкия би било достатъчно за Кели да го проследи и да установи местоположението му. Но излъчването на Еф беше отслабено и изкривено от ефекта на етанола, стимулантите и седативите върху нервната система и кръвообращението му. Интоксикацията объркваше синапсите в мозъка, забавяше скоростта на предаваните от тях сигнали и прикриваше излъчването на човека както се заглушава радиопредаване.

Господаря се интересуваше особено много от Ефраим Гудуедър и по-точно, от наблюдението на придвижването му из града. По тази причина пипалцата - някога брат и сестра, а сега почти еднакви, лишени от коси, гениталии и други човешки полови белези - бяха изпратени от Господаря да помагат на Кели в преследването. Тук те започнаха да подтичват напред-назад край късата ограда пред къщата и зачакаха Кели да ги настигне.

Тя отвори вратата и влезе в имота, като обиколи веднъж къ­щата в търсене на капани. Щом остана доволна, удари с ръба на дланта си двойния прозорец и разпиля стъклата, когато се пре­сегна да отключи и да махне резето.

Пипалцата скокнаха вътре, последвани от Кели, която първо вдигна и провря единия си гол мръсен крак, а после с лекота сгъна и усука тялото си, за да влезе през широкия три стъпки квадратен отвор. Пипалцата се покатериха по дивана и го посочиха като обучени полицейски кучета. Кели остана напълно неподвижна дълго време, отвори сетивата си за вътрешността на къщата. По­твърди, че са сами и следователно са закъснели. Но почувства неотдавнашното присъствие на Еф. Може би имаше какво още да се узнае.

Пипалцата се стрелнаха по пода към гледащия на север прозорец и докоснаха стъклото, като че попиваха някакви остатъци от скорошно чувство. После внезапно се втурнаха нагоре по стълби­те. Кели ги последва, позволявайки им да душат и да бележат. Когато отиде при тях, те подскачаха из една от стаите, превъзбудени от натиска на скорошното присъствие на Еф, подобно на зверове, подивели от някакъв непреодолим, ала недоразбран подтик.

Кели застана в средата на стаята с отпуснати ръце. Топлината на вампирското й тяло, бурният й метаболизъм незабавно загря хладното помещение с няколко градуса. За разлика от Еф, Кели не страдаше от никаква форма на човешка носталгия. Не изпитваше привързаност към някогашния си дом, не я пронизваше жал за загубата, когато стоеше в стаята на сина си. Тя вече не усещаше връзка с това място, точно както не усещаше и връзка с жалкото си минало на човешко същество. Пеперудата не изпитва нито умиление, нито копнеж към гъсеницата, а просто отлита.

В съществото й навлезе бучене - присъствие в главата й, забързване в тялото й. Господаря, който гледаше чрез нея. Гледаше как са закъснели с малко.

Миг на голяма чест и привилегия...

После също толкова внезапно бучащото присъствие си отиде. Кели не усети упрек от Господаря за това, че не е успяла да хване Еф. Само се усещаше полезна. Сред всички, които служеха на Господаря в този свят, Кели притежаваше две неща, които той ценеше високо. Едното от тях бе пряката й връзка с Ефраим Гудуедър.

Второто беше Закари.

Кели все още изпитваше болката на желанието - на нуждата - да превърне обичния си син. Тази потребност беше потисната, ала не беше изчезнала. Усещаше я през цялото време като незавършена част от самата себе си, като празнота. Беше противно на вампирската й природа. Но тя понасяше това мъчение само по една причина: защото Господаря изискваше това. Единствено неговата съвършена воля удържаше желанието на Кели. И така момчето си оставаше човек. Оставаше недоносен, недовършен. Искането на Господаря действително целеше нещо. Кели вярваше в това без най-малка несигурност. Причината не й беше разкрита, понеже още не й се полагаше да я знае.

Засега бе напълно достатъчно да вижда как момчето седи до Господаря.

Пипалцата подскачаха около Кели, докато тя слизаше по стълбите. Отиде до високото прозорче и излезе така, както беше вля­зла, почти без да се отклони. Дъждът отново бе завалял; мазни, черни капки биеха по горещия й скалп и по раменете й и изчезваха в струйки пара. Застанала на жълтата осева линия на улицата, тя пак долови следата на Еф; пулсирането на кръвта му ставаше по-силно, докато той изтрезняваше.

Съпроводена от подтичващите пипалца, тя закрачи под дъжда, оставяйки подире си тънка следа от пара. Доближи станцията на метрото и усети как телепатичната връзка с Еф започва да отслабва. Това се дължеше на бързото увеличаване на разстоянието между тях. Той се беше качил в метрото.

Мислите й не се замъглиха от разочарование. Кели щеше да продължи да преследва Еф, докато най-сетне не се съберяха отново веднъж и завинаги. Донесе на Господаря за резултата и последва пипалцата в станцията.

Еф се връщаше в Манхатън.